[book review]"Утрото идва навреме" - Анджи Стантън [Blogmas 2020]

 

Заглавие: "Утрото идва навреме"

Автор: Анджи Стантън

Издателство: Ера

Жанр: YA, романтика, фентъзи

Топчеста оценка: 2 звезди

Младата Аби очаква с нетърпение първата си година като студентка. Освен всичко друго, така тя ще почете и паметта на починалата наскоро нейна баба, която е учила в същия колеж. Но когато ляга в новата си стая... тя се събужда в същата стая, но в друга година. Без представа защо това се случва и кога ще я сполети отново, уплашената Аби се лута насам-натам. Единствената ѝ надежда са гениален професор по физика и... още един пътешественик във времето, само че в обратната посока. А сред пластовете на времето започва да изплува една семейна тайна...

Винаги съм била фен на пътуването във времето. А от анотацията на книгата ме заинтригуваха две неща - първо, романтичната история на двамата пътешественици; и второ - начинът и причината на героите да пътуват във времето.

Първо едно отклонение. Ако сте фенове на този тип сюжети - и по някаква случайност още не сте обърнали внимание на "Доктор Кой" , тайнственият, но много забавен и човечен извънземен, пътуващ във времето и пространството - поправете тази грешка. Особено сезоните, засягащи арката с Ривър Сонг и Доктора - това си остава най-драматичната и красива пътуваща във времето любовна история. 

Те двамата също пътуват в противоположни посоки във времето и с всяка среща единият помнеше по-малко, а другият - обичаше повече; тяхната история започва и завършва в моменти, когато за единият другият е напълно непознат; а за него - всичко на света. Това беше объркващо описание, но повечето неща от Доктор Кой звучат така за непросветените. Единственото решение е да ги гледате.

 

Нещо такова очаквах и от "Утрото идва навреме". За съжаление, не останах особено доволна от това, което намерих вътре. Основно на удоволствието ми попречиха стилът на Анджи Статън (или по-скоро, липсата му) и накрая, незадоволителните  финал и обяснение на целия феномен.

Завръзката в началото бе всъщност доста интересна. Аби си ляга в своето време една вечер и се събужда в миналото на сутринта. Във филмите и книгите съм срещала всякакви мистични портали, машини и предмети, огледала, асансьори, часовници, които са пренасяли героите във времето. Каква ли е причината, и начинът, Аби да прескача така? По нататък пътят ѝ във времето се преплита - със собственото ѝ семейство, с гениален професор , и с Уил , другият пътешественик във времето. Любовната история също сама по себе си не беше зле - въпреки че изобщо не се приближи до емоцията, която очаквах, сравнявайки с Доктора. Но дори и така, може би щях да следя с повече интерес и да съм по-съпричастна на срещите и разделите на Уил и Аби, ако книгата не бе така скучно написана.

" " има нещастието да е от онази вълна YA книги, които се отличават с кратък, повърхностен наратив - изглежда тя има своите многобройни читатели и фенове, и май в поне някои случаи е търсен ефект от страна на автора, но мен хич не ме печели.  Тя успява да постави дистанция между мен и героите дори и в случаи като този, когато разказът се води в първо лице.

Горе-долу до последните страници на книгата, по-точно до последния времеви скок на Аби, мислех, че книгата ще закове твърда тройка - средна оценка за мен, но положителна. Но на самия финал "Утрото идва навреме" ме разочарова пак. В две направления.

По протежение на сюжета, книгата все пак постави някои точки, по които да разсъждаваме за причината и начина, по който Аби и Уил пътуват (въпреки че много ми се искаше Аби да вложи повече старание в разследванията си.). На финала обаче всичко изглеждаше изсмукано от пръстите, не се развиха тези интересни неща, които бяха споменати - например как фалшивата нота в единия случай е бемол, а  в другия - диез, когато ти разпраща напред - назад във времето; кой и как изобщо бие тези камбани, и други подробности.  Всичко обяснено накрая ми бе като изсмукано от пръстите.

Освен това - и май сега е моментът да предупредя за спойлери.  Дори може би е малко късно.

Не получихме обяснение на нещо, което ме шокира още от първото прехвърляне на Аби в миналото. Тя не просто физически се пренася там от бъдещето. Тя вече е позната на хората, които я заобикалят в миналите декади. Всеки път, когато Аби се пренесеше, тя не беше нова и непозната за съквартирантката си, за колегите и преподавателите си. Не се прехвърляше и все в някакви моменти, когато е нормално да не се познават - например на първия учебен ден, или когато се нанасят в стаите си в общежитията. Тя и другите момичета бяха правили разни неща буквално предната вечер. Това нямаше абсолютно никакъв смисъл по логиката и законите, които пътуването във времето в тази книга се опита да наложи (без да се престарава, както пояснихме); не получи никаква яснота и страшно, ама страшно ме дразнеше.

Друг елемент, който ми развали завършека на романа, бе разкриването на семейната тайна - кое е изчезналото бебе на прабабата на Аби, еветуалното братче или сестриче на обичната ѝ баба Шарън. Не толкова нейната същност - макар и не изненадваща, това бе мило - колкото начинът, по който това бе поднесено и развито. След като Аби най-накрая успя да научи истината, на другия ден, просто ей така, се завърна в своята първоначална година. Това си беше класически deux ex machina, развръзка без достатъчно старание от страна на героите. Освен това очаквах по някакъв начин Уил и Аби да успеят да съобщят новината на  бабата, преди да почине - дори и това да се разкрие най-накрая. Това ми се струва много по-интересно като сюжетно решение, и по-въздействащо - да узнаем, че Шарън е разбрала истината за брат си, преди да почине. А после, естествено, всички засегнати лица са запазили тайната, за да могат накрая събитията да се подредят както трябва.

Пътуването във времето е очарователна тема за мен, на границата между научното и магичното. Разбира се, не мога да очаквам, и не искам, някакви твърди и универсални правила, но ми се иска авторите да са се постарали нещата да звучат логично поне в рамките на литературната вселена, която са си изградили. А не като тук - да хвърлим просто няколко физични термина, и готово.