[tag]Цветен книжен таг!

В последния ден от първата седмица на Цветното книжно предизвикателство, най-накрая се заех да изпълня първата ни задачка :D

  Цветен книжен таг! Предизвикателството е организирано от Кали и Ваня,а мен ме тагна Вичи! Аз пък предавам щафетата на всички желаещи, и особено на тези, които не участват в самото предизвикателство. Защото тагът е със свободен достъп, а пък е супер забавен и с много нестандартни тълкувания на цветовете. Затова, ако си мислите, че просто ще има снимки на корици с цветовете на дъгата, ще останете изненадани :D
Първо обаче да предупредя, че посочените книги са първите, които ми хрумнаха. Може да има по-подходящи, може да имам по-любими, но тези заглавия и корици първи се докопаха до съзнанието ми.

А сега към въпросите!

1. Неутрално - коя е любимата ти книга с корица в любим цвят? 
Ама аз нямам! :/ Затова реших да посоча любимата си книга в цвета, който избрах за предизвикателството - жълто.

Другата причина е, че цялата блогосфера се е наговорила срещу мен! :D Книгата е навсякъде, дори и в логото на предизвикателството! Много искам да си я купя (четох я от библиотеката), а точно сега не е най-подходящият момент. Почакайте поне да влезе в промоция някъде, и тогава ми дразнете ангелите. T____T


2. Код червено - книга, която толкова те е провокирала, че мислиш за нея дълго след като си свършил с прочита й? 
Последната книга с храна за размисъл беше "Страст за живот".  Тук още искам да спомена и подкаста и книжките по Welcome to Night Vale  и Beauty на Робин Маккинли.


3. Цветовете на дъгата – коя е любимата ти LBGT книга? 

И аз се присъединявам към отбора, който чете повече яой и шонен-ай, но минимално количество книги с такива герои :D Може би защото при книгите поглеждам първо резюмето, а при мангата се ориентирам от таговете? Не знам. Една сладка LBGT книжка беше Love spell на Мия Керик. Затова пък просто обожавам да шипвам :D Нико ди Анджело ми е един от последните любими герои за които да си диря фенфикшъни, а за Бякуя и Ренджи от Белината (демек - Bleach) съм чела истински шедьоври. Приемам и препоръки. От мангите пък - от шонен-ай категорията обожавам арта и историите на Каори Юки и Акино Матсури. От яоя пък - т.е., там, където вече слагаме голяма червена точка и възрастова цензура  - на първо място е Crimson Spell от Ямане Аяно. Абсолютен случай на Came for the d**ks, stayed for the story.  Благодарение на Junjou Romantica пък се надушихме първи курс с бъдещото ми най-добро приятелче в университета. Имах значки на чантата - "Гледала ли си го това?" - " И двата сезона!" :D Sex Pistols пък е доста по-невинна и сладка манга, отколкото заглавието предполага, затова и много си я харесах, въпреки че артът не ми е по сърце.

В заключение, както би казал Ченс от Love Spell - #sorrynotsorry за дължината на този сегмент от тага.


4. Аз съм само цвят лилав - коя е книгата, която всички хвалят, а ти не харесваш? 

Със Стивън Кинг така и не се спогодихме, дори и след няколко книги. Харесах много идеи в "То", но ми беше голяма мъка да го прочета.

5. Класика в жанра - кои са двете ти любими книги в черно и бяло? 

"Часът на чудовището" на Патрик Нес и "Душата на императора" на Брандън Сандерсън. По другите въпроси много дрънкам, затова тук само ще кажа, че са много хубави и двете.

6. Ах, морето - коя е любимата ти книга със синя/зелена корица?

 

Първо се сетих за тази книга и ще я оставя така - "В морските дълбини " на Дженифър Донъли. Много морска и много синя. А и много хубава. Още една поредица, която чака да я завърша

7. Шарения да е - коя корица ти се струва като престъпление срещу цветовете? 

Повече се сещам за фотошоп престъпления, отколкото срещу цветовете. Например цветовете в кориците на Библиотека Галактика са доста агресивни, и като цяло артът на всичките ме стресира, но там приемам, че това не е моята естетика. Затова пък поредиците за Чарли Паркър или пък поредицата "Треска" са просто жертви на лоши решения и ужасен фотошоп, особено сравнени с оригиналите.  Много страдам и за българската корица на "Съншайн" . Това мисля, че може да го възприемем и като престъпление и към цветовете, и към книгата, и към логиката.  Това е книга за слънчевата светлина, а те ми турили някакъв полилей. ВъзмУтена съм.

 

8. Бяла като сняг – коя зимна книжка би прочел и през лятото, за да се разхладиш?

"Писма от Дядо Коледа" е от книжките, които хем разхлаждат, хем стоплят сърцето. Супер сладка и мила, и късичка, за да може да се вмъкне по всяко време. А и много харесвам идеята за "Коледен юли". Нищо, че вече е август :D

 

 

 

А преди да ви оставя да се насладите на неделята (и да напреднете с четенето по цветното предизвикателство) - един малък отчет как вървят нещата при мен:

 Рапорт за дневното дежурство: Един новоприет. Една трансфузия на ПЗП. Фебрилни няма. "Светлината на Атлантида" е страхотна!

Тази книга си оставих на работа и вчера ми остана време да почета. Нямам думи да опиша колко ми харесва засега! Очертава се да се превърне в любимата ми YA романтика от български автор. А Родел? Мислех, че ще съм против него, но в момента толкова яко го шипвам! Но не като двойка - шипвам си го за себе си. Чиба.

 

 

 

"Лора от сутрин до вечер" пък ми е домашната книга. След силно и забавно начало обаче, тя попадна в дупка. Няколко глави нищо не става, всичко се мотае в мъгла от трева и сред нея се преплитат изключително красиви описания и досадни за мен съждения за смисъла на живота. Остават стотина страници, които ще решат съдбата на книгата.