"Лора от сутрин до вечер" - Димитър Коцев - Шошо

Заглавие:"Лора от сутрин до вечер"
Автор:Димитър Коцев - Шошо
Издателство: Сиела

Жанр: магически реализъм, комедия, крими, ежедневие
Топчеста оценка:3.5 звезди

С Лора се гоним от сутрин до вечер вече няколко години. Взимах я от библиотеката, връщах я едвам начената, накрая реших, че не може повече така и я купих. Тогава тя попадна в прокълнатата купчина на чакащи прочитане книги и часът ѝ дойде тази година по време на Цветното предизвикателство на Теми и Амаиро, което за мен протича под код Жълто :)

Лора може и да не е най-примерната млада дама, но тази книга я подлага на наистина неочаквани изпитания. Още преди да успее да се отърси от замъглените, но като цяло не особено приятни спомени от предната вечер, съобщение от стар приятел я мята във водовъртеж от странни събития. Лора е натоварена  да опази две магически зарчета, част от комплект, който носи на притежателя си късмет и сбъдва желания. Както може да се предположи, и други хора са подир тези вълшебни зарчета и имат изпипан план да си ги получат. Дали Лора ще се отърве само с леко мозъчно сътресение? Има ли честни депутати? Как така  не знае какво е копърка? Само за един ден - толкова много екзистенциални въпроси.

"Лора от сутрин до вечер" започва чудесно - шеметно, весело, завладяващо, с комбинация от весели диалози и чудесни описания. Носи обещание за вълшебно приключение, комбинирано с поглед в света на възрастен, който не е сигурен как да възраст-ва :D , на което винаги мога да съм съпричастна. И за да бъде приключението на още по-висока скорост, всички събития буквално се развиват пред очите ни - точно като на кино лента, благодарение на прекрасните илюстрации на Ясен Григоров, които покриват всеки един епизод от книгата. Художникът е уловил най-добрите сцени и елементи! Голям кеф беше буквално да препрочитам историята - веднъж чрез думите и втори път - чрез картинките.
Та, още от началото книгата ме заинтригува много! Умирах от желание и нетърпение да разбера какво ще се забърка с тези вълшебни зарчета и дали ще има някаква магическа каша. Насред плеядата от поддържащи персонажи сравнително бързо изпъкнаха основните герои - Лора, естествено, Тихо - може би първият представител на министерство, към когото развих някакви симпатии, и Гладкия - виновникът за цялото това приключение. И естествено - страховити преследвачи, заради които героите ни бягат, крият се, и се спускат по сгради!

Докато гризях книгата с интерес обаче, и вече я преполовявах, усетих, че попадам в нещо като дупка, и високите очаквания от първите глави нещо не успяват да се поддържат на ниво. След приключенското начало, някъде към средата, книгата започна да се отклонява от това, което считам за основна сюжетна линия. Въпреки че събитията не паднаха като скорост на развитие, тази част от историята беше изпълнена със срещи, барове и купони, използване на най-различни стимуланти и преминаващи герои, интересът ми към които варираше от минимален към никакъв.   Може би историите на Мони и Марио ме заинтригуваха по някакъв начин, но си признавам, че за никакви Силвета, Диди, Джаби, животни и прочее не ми пукаше. Философските (?) или нещо подобно размисли на героите също не ме впечатлиха, въпреки че се предполагаше да ми разкрият дълбините на морала и характера им. Признавам обаче, че и тук, и в останалата част от книгата имаше прекрасни, поетични абзаци, обрисуващи най-често града. Родният град на Лора, който ни се разкрива чак по-нататък в книгата, е едно главно действащо лице, със собствена роля и образ, и е прекрасен навсякъде. Като се замисля, бих го поставила не само редом с главното трио, но дори и над него.
До последните няколко глави тайнствените преследвачи останаха като заплашителна сянка. Чак към края на книгата отново се завъртя интрига около зарчетата и всичко доведе до един, ако не кулминационен, то поне със сигурност приятен финал на книгата.

"Лора от сутрин до вечер" се оказа не точно моят тип книга - или поне не в целостта си. Щеше за ми хареса повече, ако приключенската нишка си бе останала вплетена от начало до край, и ако поне някои от тези странични епизоди, които изпълниха книгата се отразяваха повече на сюжета. Но същевременно не мога да отрека, че беше почти винаги приятна за четене, дори и когато съжалявах горко черните дробове на героите.  Още не знам и накъде да закръгля - Силветата, анималистичните прякори, локумите, родени под действието на тревата и айряна дърпат към трите звезди на "Хареса ми, беше окей", а флиперите, зарчетата, есенният град, плътният, прекрасен език на описанията, злите близнаци и превързаните глави - към четирите звезди на "Много ми хареса".Но... май втората група показатели са повече?

Също така, още се чудя за филма. Някой гледал ли го е?

П.П. Книгата ни връща в далечната 2011 г. Аз не си мислех, че е далечна, докато не осъзнаха колко дълбоко ме притеснява факта, че героите общуват със СМС-и и хранят мобилните оператори, вместо да разчитат на добрия, не толкова стар, мобилен интернет. Интересно, по-леко със сигурност щях да приема телефони с шайба.