[book review] "Страст за живот" - Алеона де Кама

Заглавие: "Страст за живот"
Автор: Алеона де Кама
Жанр: съвременен, психология, драма, романтика

Топчеста оценка: 4 звезди

Получих тази книга за ревю от авторката и екипа ѝ, но това по никакъв начин не оказа въздействие на крайната ми оценка. Признавам обаче на това дали щях да посегна към книгата. При други обстоятелства поне на онзи етап щях да я пропусна, защото анотацията ѝ е повече за внушенията, а не за сюжета, а аз съм от онази порода хора, които обичат да знаят за какво иде реч в книгите, които подхващат. Реших да играя опасно обаче, и не съжалявам, че излязох от книжната си кутия :) Това първо, и второ - в сайта на книгата вече има пълнокръвна анотация, и освен това оттам може да свалите откъс от книгата, за да прецените за себе си :) - EТО ТУК

Но докато сте тук (с малки букви :D ), ето няколко думи за историята и от мен.
Заповядайте в света на главната ни героиня Алекса, свят, който изведнъж е преобърнат и изпразнен от смисъл. До вчера тя е била успешна жена, във всеки смисъл на думата, но една диагноза променя всичко в подреденото ѝ съзнание. Тя изведнъж се оказва в безизходица... но когато нямаш изход, най-добре е да тръгнеш на път. Това и намира сили да направи Лекси - да поеме на път. Пътешествие до кварталния парк, до морето, из България, по света. Път от апатията и страха до спокойствието и желанието за живот. А най-хубавото е, че по този път Лекси съвсем няма да бъде сама.

Определено доста тежка и драматична тема. Затова и очаквах и самото четиво да е тежко и да върви бавно, за да може човек да се пребори и да възприеме нещата. Книгата обаче се оказа учудващо лека и бърза. Единствено външните ограничения във времето ми попречиха да я свърша наведнъж. Всички неща, за които се боях, че ще направят романа по-трудносмилаем - тематиката, философските и житейски размисли, монолозите на героинята - се оказаха изненадващо приятни за четене за мен. Всъщност, времето в главата на Лекси, беше много приятно прекарано. Отново предвид завръзката на книгата, очаквах, че ще има много размисли и страсти, но не подозирах, че ще ме въвлекат да водя вътрешен диалог с героинята и искам да подчертая колко много се зарадвах, че ще ме ангажира така.
 Аз и Лекси не бяхме на единодушни за всичко. От нея намерих някои неща, които много ме впечатлиха и допаднаха - може би любимата ми сентенция, която се оформи, бе за границите и близостта. За определянето докъде допускаме другите и докъде си позволяваме да влезем в тяхното пространство, спрямо разрешението, което са ни дали. От всичко, лично за мен, това беше една от най-интересните отправни точки за размисъл, които книгата ми даде. Затова и накрая не можах да приема последното решение на Алекса. Защото си мисля, че когато човек се възползва от тази покана, биде допуснат и влезе в нечий свят, с това поема една отговорност. Затова не успях - поне не изцяло - да оправдая повторното оттегляне на Алекса.
Но това е моето мнение  - доста често повтарям тук този израз, защото книгата ме провокира да търся и изкажа своето мнение. В реалния живот много малко неща да универсални, защото всичко е пречупено през различна призма. Но един факт е, че в лицето на Алекса намерих неочаквано ангажиращ събеседник, който ме накара да потърся своите отговори.

От прочита на книгата до пускането на ревюто минаха седмица-две и през това време някои неща се уталожиха и направих някои корекции на ревюто. Ето например, тук щях да говоря за героите, но вместо това ще спомена местата. Както писах и в анотацията, в търсенето си Алекса ни отвежда на най-различни места, всяко от които остави ярък спомен у мен. Рила, морето, традициите, преплетени в партито на Лекси - това бяха едни освежаващи и емоционални разходки, па макар и книжни.

С това разместване не искам да кажа, че другите герои не ми харесаха. Любими ми бяха Виктор и Лаура - малката племенница на Лекси. Всъщност, още след първата ѝ поява нямаше да откажа нещата да приемат съвсем друг ход, и тази история да се окаже едно щуро, изцеляващо приключение на леля и племенница. Но докато книгата вървеше, нещо сякаш не ми достигаше. Първо не можах да се ориентирам какво, но монолозите на Лекси ми вървяха така гладко, а диалозите нещо ме затормозяваха. А това е много чудно за мен, защото аз така обичам действие, герои, разговори! По средата на романа някъде открих разковничето - диалозите ми бяха супер голи. Героите само ми казваха  - в повечето случаи чудесни реплики, но почти нищо не ми показваха. А аз исках да видя - какво прави с ръцете си Алекса, когато с думите се опитва да прикрие, че е уплашена? Дали чупи пръсти, или е седнала на тях, за да не видим, че треперят; или си играе с нещо? А когато се дразни, дори и наужким на Виктор, дали скръства ръце или застава на Ф? А когато Виктор ѝ се ядоса - дали гласът му се вдига с октава или става дрезгав? За протокола, в главата ми е с баритон и в ролята е Бък от 911.
Много неща може да научим за героите и те да ни кажат, не само чрез думи. Този тип невербална комуникация с тях наистина ми липсваше, за да ги почувствам по-живи. Бяха хубави, но можеше да са още по хубави.

Тъй като четях в електронен вид, отбелязването на цитати беше в голяма степен улеснено. Когато ги прегледах, не се учудих, че само доста малка част са от изреченията, предварително в удебелен шрифт. Затова и подобно подчертаване ми се стори доста излишно. Някой умен беше казал, че книгата  е като реката, различна за всеки човек, и всеки път друга, когато я отвориш, защото и ти си се променил.  Затова и ми беше ненужно и почти натрапчиво да ми сочат. А за мен едни от най-силните и въздействащи цитати бяха това, което аз нарекох "Еволюцията на въпроса "Как си?". Като се почне от:

-Просто как си? Днес.

до

-Как си?
-Липсваш.

Които три думички се превърнаха в наистина любимия ми цитат, събрал и обич, и тъга, и самота, и молба за прошка, три думички, които наистина ще си отделя настрани.

Заради това и заради други думи, които намерих за себе си,  заради "разговорите" си с Лекси съм склонна да простя това графично оформление. Но наистина мисля, че авторката трябваше да позволи малко повече свобода - на читателите си да избират, и на героите си да бъдат; и това щеше само да придаде допълнителна сила на идеите и внушенията, които иска да предаде.

Та такова е мнението на едно Топче, което не се цепи от чуждото мнение, но често леко го заобикаля :D (Ще си го принтирам това на тениска). Финалната ми оценка е 4 от 5 звезди, или I really liked it в Гуудрийдс вариант. "Страст за живот" беше едновременно лек за четене и провокиращ към размисли, книга, която може да прочетеш за ден, но която ще остане с теб много по-дълго.

Бих препоръчала книгата на любителите на съвременните романи, на философията и приложната психология. Но също така и на читателите, които искат да излязат от книжната си кутия * . А тъй като почти ежеседмично се срещам с хора, които са преживели или тепърва им предстои да се борят с диагнозата, преобърнала живота на Лекси - не знам дали бих я препоръчала на всеки, защото всеки е различен. Несъмнено на някои. Но няма да пропусна да спомена, че част от приходите от книгата отиват в подкрепа на фондация ПОБЕДИ РАКА, за което авторката има моите поздравления.

*Да, всички знаем, че сте си поръчали достатъчно книги , че да ви ги доставят в кашон с размерите на пералня. Излезте вече.