[book review] "Дом" - Камелия Кучер

Заглавие: "Дом"

Автор: Камелия Кучер

Издателство: Хермес

Жанр: съвременен, драма

Топчеста оценка: 4 звезди

Франсоа е 13 годишен, когато след гости у свой съученик, осъзнава, че това, което го чака вкъщи, не е правилно и нормално. Баща, който почти винаги отсъства, а когато е у дома, е така пиян, че не могат да го помръднат, и майка, която макар физически да е там, емоционално също липсва, винаги обвита в мръсния си халат и цигарен дим. От мъката му тази нощ го избавя една случайна среща. Младата Фатима ще се превърне освен в доверен приятел на момчето, така и в негов мислен кореспондент. Дори и когато през годините писмата на Франсоа към Фатима спират, в главата си той продължава да разказва историята си - за детство, младост, израстване и намиране.

Малко се чудих дали да пиша по-пространствено за тази книга. Има много, и то чудесно написани мнения за "Дом" накъдето и да се обърнете из интернета. Единственото, което може би мога да добавя от себе си, е че книгата ми хареса - а аз като читател клоня към други жанрове, не към съвременната проза. Но след това се сетих, че така или иначе пиша главно за себе си, и тъй като следващия месец ще подхавана "Нощ", реших че искам да си подредя малко "Дом" в собствената си глава.

Книгата е оформена на няколко части, но за себе си аз я разделих просто на две - първа част събитията от детството на Франсоа в Марсилия, и втора - по-зрелия му живот в Париж. И двете съдържаха в някаква степен разработка на поняитето "дом", но така различни, в което е и големия чар на тази книга - да видиш широкия диапазон на чувства, на случки и понятия, които съдържа тази дума, на това, което носим със себе си като багаж; на това, което отхвърляме и изграждаме наново.

Романът започна страхотно - с един красив цитат от "Клетниците", който ми достави истинско удоволствие. Нататък също успя много бързо да ме погълне, въпреки че когато посягах към книгата, нямах никаква представа дали ще се спогодим.

Сюжетът на първата половина обобщих в анотацията. Но честно казано, тук акцентът е сякаш повече на персонажите, не на събитията; въпреки че именно чрез малките им жестове тук и там ги разчитаме в пълнота. Тук семейство Леви, особено родителите и Джейкъб, бяха едни от любимите ми герои в книгата. Сигурно допирната аудитория на "Дом" и "Хари Потър" не е особено голяма, но все пак се надявам да има хора, които да ме разберат, когато кажа, че те бяха нефантастичните семейство Уизли. Те отвориха дома и сърцето си за Франсоа, и аз малко му се ядосах, че дълго време той не пое напълно тази протегната ръка (и много ми хареса, когато във втората половина на книгата Джейкъб му се развика по въпроса. Любим Джейкъб момент). Освен това чрез тях се разкри сложната динамика вътре в едно наистина задружно семейство, за да ни покаже, че всеки дом преминава през своите вълнения, но обичта и доверието между членовете могат да ги успокоят. Другата страна на "дома" на Франсоа в първата половина на книгата бяха Фатима и Саид. И това също бе е една топла и сгряваща, като чаят с бисквити, който те винаги сервираха (за тях в подробности по-долу). И тя бе също така многопластова, бе едновременно история за доверие, приятелство, споделена болка, за първата любов. Тук искам да се спра на Саид, любимият на Фатима, когото заобичах така искрено, както Франсоа - Фатима; и в неговото спокойствие, и в неговата мъка. Не бих казала, че олицетворява напълно, но ми припомни един цитат от Волтер (така и така сме тръгнали да цитираме известни французи за тази книга ) - "Не споделям мнението ти, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го имаш" (малко свободен цитат по памет.). Той не споделяше изцяло начина на мислене на Фатима, но много се постара да разбере и приеме решението ѝ. Заобичах го, защото някак съумя да не помрачи мъката си с гняв.

Като начин на писане книгата като цяло ми хареса - единствено диалозите не ми бяха на сърце. За моя вкус бяха малко твърде голи, бързи реплики една след друга. А аз обичам онези вметки между думите на героите, обичам да виждам какво правят с ръцете си докато говорят, да следя очите и интонацията им. Когато диалозите са лишени от това и продължават повече от страница, понякога погледът ми се изкушава да се плъзна по тях.

Втората половина на книгата според мен отстъпваше по сила на първата . Пак беше приятна за четене, но категорично въздействието ѝ не беше същото. Дори смислено бих я отделила с друго заглавие - докато първата половина несъмнено бе "Дом", то втората бих кръстила да речем "Път" (заиграх се с други имена като "Вяра" или "Прошка", все да е нещо късо, за да запазя тенденцията). Тази част от книгата също говори за Дома, но може би по-отдалечено - така, както се отдалечава порасналото и самостоятелно дете от родното си място. Тук в центъра сякаш бе темата за дълга, към семейството и към другите. Няма да издавам твърде много от сюжета, но в това се коренеше и голямата мистерия на книгата. Но накрая в главата си се спрях на "Път" - защото това бе и история за пътя на Франсоа в живота към себе си, към другите и дори към своите родители, път, започващ от миналото, за да го отведе, ако някогашното момче посмее да поеме към него, накрая наистина към Дома. Героите от втората половина не изпъкнаха толкова, колкото оригиналните от първата, дори Софи,не оставиха значима следа у мен. Тук обаче ще вметна, че това е първият и засега единственият случай, когато съм променила начина, по който гледам на герой след читателска среща; и мнението ми за Софи значително се омекоти. Но преди всичко във втората част на книгата ми липсваше семейство Леви. За мен те в най- голяма степен отразяваха смисълът на книгата. Те бяха семейството на Франсоа, и ако той им бе позволил, щяха да станат и негов Дом. А събитията около сватбата на Лизет в началото на книгата, и особено един кратък диалог между двете момчета, обобщават всички казуси от втората част.

Въпреки че в сравнението си с първата половина, втората бледнее, не мога да кажа, че останах недоволна от историята или развитието на героите в който и да е било момент. Това беше хубав финал на една красива история. Той ни отведе в няколко, различни дома, някои пълни с хора, други не. Но всички бяха ако не щастливи, то поне в известна степен доволни от себе си.

Първо, малко подробности със срещата с Камелия Кучер! Вълненията започнаха още от началото на седмицата, когато се разбра хубавата новина. Аз, а и сигурно и болшинството от читателския клуб, не бяхме на себе си от изненада и щастие, че авторката прие поканата на Катя (отново адмирации за всичко! ) да дойде чак от София за срещата ни. Когато обаче сбирката започна, ми стана ясно защо - просто авторката беше изключително, ама изключително сладка!

Когато е възможно, Кейт ни предлага предизвикателства, вдъхновени от книгите, които четем. Задачата за "Дом" може би бе любимата ми досега - да приготвим бисквити и чай, които да си разменим. Идеята идваше от чая и почерпката, които Фатима приготвяше всеки път, когато Франсоа се отбиваше у тях, и които бяха част от техния домашен ритуал. Аз се забавлявах много с приготвянето им - спрях се на последната си любима рецепта за меки бисквити (макар че като го поизгорих и похрупваха някои) и разнообразих тестото на различните партиди с бял шоколад, сушени череши, млечен шоколад и бадемова есенция. Определено не бях единствената, която се е ентусиазирала, имаше купища страхооотни бисквитки, почти невъзможно ми е да отделя любимец, но много ми харесаха сладките с кленов сироп на Диляна - бяха много умерено подсладени, така че съчетаваха перфектно с чая. Като чай за подаряване аз избрах... естествено, Tea, Earl Grey, Hot! Нямаше как да не посветя нещо на любимия си герой по чаепитие - капитан Жан - Люк Пикар от Стар Трек. Второто, което избрах, бе топче цъфтящ зелен чай. Не ги свързвам с конкретно литературно произведение, въпреки че зеленият чай по принцип ме кара да мисля за нещо азиатско - било то книга, аниме или манга. Но най-вече - са изключително красиви, когато се разтворят.

Връщаме се на самата среща, след това кулинарно отклонение. Сигурно по фейсбук и на други места, по коментари и статии сте чели колко е лъчезарна е Качелия Кучер. Наистина искам да го потвърдя - абсолютно очарователно момиче, с една такава голяма усмивка, която те спечелва още преди да почне разговора и дискусията. А когато те започнаха, още с първите си отговори ме спечели окончателно. Едно от любимите ми неща бе, че въпреки че е изключително мултинационална и е преминала през толкова страни и езици, езикът, на който ѝ идва да твори, който вае най-естествено и лесно, е българският <3 Цялата среща беше страхотна, и изключително емоционална. Беше не само най-добрата литературна среща за старт на годината, но и едно от най-задушевните и хубави книжни представяния, на които съм присъствала. Възможността да обсъдиш вече прочетена книга с автора ѝ е уникална - казвам го като читател, но предполагам и за авторите чувството е съвсем различно, и надявам се, дори по-хубаво от това просто да представи новата си творба на публиката.