[book review] The bookish life of Nina Hill - Abbi Waxman

 

Заглавие : "Книжният живот на Нина Хил" / The Bookish life of Nina Hill

Автор: Аби Уаксман

Жанр: съвременен, романтика,

Топчеста оценка: 3 звезди

Животът на Нина Хил върви точно по план - някои хора мога да поспорят, ако видят дневника ѝ, че това не е много вълнуващ план - но тя си го харесва точно така. Работи в малка книжарница и дели свободното си време между различните читателски клубове, в които участва и състезателни викторини, а вкъщи я чака удобно кресло и котка. Всичко тече гладко, докато изведнъж достолепен адвокат не се появя и не заявява, че баща ѝ - за  когото тя не знае абсолютно нищичко -  е починал и я е включил в наследството си. А освен евентуално богатство, Нина получава в комплект и купчина нови роднини.

Преди няколко месеца книжно другарче Леда ми спомена за тази книга и много се ентусиазирах да надникна в книжния живот на литературната ми адашка. Но въпреки че имаше някои много готини неща, си признавам, че очаквах книгата да ми бъде по-интересна и по-забавна, а тя често не успяваше да задържи вниманието ми. Освен това, можеше да е по... книжна. Всъщност, тя се върти повече около поп култура и любопитни факти, което си е доста готино. Но заглавието е "Книжният живот на Нина Хил". Тъй като обсъждахме книгата в англоговорящия читателски клуб (аз само задочно - в коментари), се заиграх със заглавията - можеше да бъде The perfectly booked life of Nina Hill , като заигравка с навика ѝ да записва, планира и подрежда, или The trivial life of Nina Hill , заради тривиа викторините. И най-вече, защото в крайна сметка животът ѝ не се оказва нито подреден, нито тривиален!

Може да се каже, че се заплитат две основни сюжетни линии, и няколко по-малки в историята. Първата е именно новото семейство, с което Нина неочаквано се сдобива. Втората е романтична, защото как така чиклит без любовна връзка. Между тях се намесват съдбата на малката книжарничка, в която работи Нина, както и другите ѝ "извънкласни" дейности.

Любимата ми част, без съмнение, бе именно семейната. Нина изведнъж се оказва с две мащехи, голямо количество братя, сестри и най-различни племеници, с изключително объркваща разлика във възрастта. За горкото момиче това идва като гръм от ясно небе, защото майка ѝ винаги старателно е избягвала разговори за баща ѝ и се е придържала към много лека и незатормозяваща житейска философия - от типа на "каквото стане, стане".  Реакциите на новите роднини на Нина също бяха цял диапазон, от преливащия от ентусиазъм племенник Питър, който изгаря от нетърпение да попълни родословното дърво; през объркания ѝ брат Арчи, за когото новината за миналата изневяра на баща му срива образа за любовта на родителите му и го кара да се съмнява в самия себе си. И естествено - има и много по-негативни реакции - като тази на Лидия, която открито обвинява Нина за златотърсачка и измамница. Изобщо, целият комплекс на семейни отношения на новите и стари роднини на Нина спокойно можеше да изпълни цялата книга. Различното им отношение, начина, който приемат нещата, откритията, че има някакъв нов човек, с когото, независимо дали искаш или не, чувствате нещо общо, защото е част от семейството. Чрез тях откривахме и малко по малко образа на този странен баща, който е оставил следа у всеки член, и който в крайна сметка не може да бъде нито демонизиран, нито така лесно опростен. За мен това беше фокусът на книгата - преоткриването на Нина и отърсването от някои от страховете ѝ, когато среща семейството си и си отговаря на някои от въпросите, които са я мъчили цял живот. 

Само този сюжет можеше да бъде основен - и да бъде разгърнат малко повече. Честно, не ми стигна читателската комуникация с всички тези хора, и си признавам, че с радост бих жертавала романтичната история, за да получа повече от тях.

Любовната историйка не беше чак толкова лоша - Нина се заглежда по капитана на противниковия отбор в надпреварата с викторини, Том, и следва едно бавно разгръщане на флирта им. Аз съм голям почитател на бавно развиващите се връзки, всъщност приятели-в-любовници ми е един от любимите микросюжети в любовните романи. Но тук просто не проработи за мен. Събитията, които се завъртаха ми бяха скучни, а също и разговорите. Въведоха се герои и цели глави, които бяха абсолютно непотребни, за да върви напред връзката на Том и Нина.  Като цяло тази линия ми бе напълно ненужна - можеше да видим борбата на Нина с паник атаките и с нуждата да планира всичко и чрез перипетиите с роднините ѝ.  Може би щях да съм по-добре настроена към тази част на книгата, ако бе успяла да ме забавлява, заинтригува, ако се бе преплела по някакъв значим начин с другите неща; но дори тривиа - информацията ми беше тегава. Всеки път щом книгата се отклонеше в тази посока, просто се ядосвах и съжалявах, че това пространство не бе използвано по-добре, за развитие на нещата, които според мен бяха по-важни. Ако можех, дори бих ги премахнала изцяло, и бих оставила като поддържаща само историята за малката книжарничка, в която работят хора, които искрено я обичат, която дава на децата сигурност и среда, и над която тегне опасност да бъде затворена. Семпло, не особено оригинално, но симпатично и си ни е слабост на всички нас, читателите.

Въпреки изместения фокус, "Книжният живот на Нина Хил" беше бърза и симпатична книжка, с която да прекараш няколко приятни следобеда. Повдигна множество чудесни теми за семейството, за влиянието на детството и родителите върху зрелия ни живот, за това каква част от поведението ни може да приемем, че е генетично предразположена и коя зависи от нашите целенасочени решения. Те не бяха в цялост развити заради любовната история, но ако сте в по-романтично разположение, може този минус да ви се види плюс.