[book review] "Деца от кръв и кости"

Заглавие: "Деца от кръв и кости"

Автор: Томи Адейеми

Поредица: Ориша #1

Издателство: Егмонт

Жанр: фентъзи, YA

Топчеста оценка: 3 звезди

Преди да почна да чета книгата, получих доста противоречиви мнения за книгата, но бях много ентусиазирана да я прочета, и се постарах да пристъпя с максимално неутрално настроение. И така - имаше моменти, в които книгата страшно много ми харесваше, но в други бях дълбоко несъгласна с нея.

"Деца от кръв и кости" ни пренася в Ориша - фентъзи свят, от който магията е изчезнала преди 11 години, когато кралят е тръгнал на кръстоносен поход да избие всички магове. Зели е наследничка на тези магьосници, но няма пробудени никакви вълшебни сили. Тя и подобните ѝ са преследвани и унижавани, считани за по-нисша каста. Един ден, започнал доста буреносно, тя взима рискованото решение да помогне на преследвано момиче на пазара. Тази девойка обаче се оказва не коя да е, а принцесата на Ориша - която освен това носи в себе си ключа към възстановяването на магията в цялата земя.

Сега, първо да кажа, че бях супер ентусиазирана да се запозная с фентъзи, вдъхновено от култура, различна от това, което виждаме най-често. Страшно се зарадвах, когато другарчета избраха "Деца от кръв и кости" и тя и още една книга ("Богове от нефрит и сенки") ме провокираха да направя онази фентъзи обиколка на света (първа част - ТУК ). И в това отношение книгата на Томи Адейеми не ме разочарова. Много ми хареса магическия пантеон, с който работеше и това, че е именно вдъхновен, а не просто базиран на вярванията в Африка. Имаме множество кланове/родове, всеки от който си има бог-застъпник и дори различни проявления на силата в рамките на един клан. Като култура, облекло и празници и делници също ми беше много интересно, и един от най-любимите ми епизоди в книгата беше в средата, на фестивала. Не само заради описанието на празненството, но ще се върна пак към това после. Светът на Ориша, в който се развива действието, също е само базирана на Африка, това иначе си е фентъзи свят и е готино, че имахме и карта. Има споменати и други царства и държави, някои с имена странно подобни на реалните И като заговорихме за географията на Ориша, да не подмина флората и фауната. В течение на разказа са споменати доста животни, също с подобни на земните имена, като леонера например. Като цяло още не съм сигурна за мнението ми относно тези наподобявания, НО. Изглежда основната разлика между нашите животни и тези в Ориша е наличието на рога и бодли тук и там. Видяхме различни същества в разказа, но не и коне... Все пак, разбирате ли накъде бия? Много е вероятно някъде във вселената на Ориша да има еднорози!

Освен в светостроенето, авторката доста я бива да описва сцени на действие, макар и според мен завръзките да ѝ куцаха. Но затова пък екшънът беше много, беше атрактивен, и просто те мяташе от едно действие в друго, почти без да може да си поемеш дъх, камо ли да обърнеш много внимание на тези по-тромави моменти. Имаше някои мащабни битки, които ми напомниха на "Божигроб", продължението на "Нивганощ" на Джей Кристоф.

Като герои болшинството всъщност ми харесаха. Освен Зели, като главни герои се очертават още трима - принцеса Амари, принц Инан, и големият брат на Зели Тцеин. Той не си спечели правото да разказва глави от свое лице, което според мен бе пропуск, защото освен приятен като герой, той щеше да даде и интересна, различна, немагична гледна точка. Амари е класическата принцеса, която се превръща от уплашено момиче до воин и владетел - макар че можеше да се обърне повече внимание на израстването ѝ. Инан пък бе може би любимият ми герой, защото бе най-сложен, имаше много изострено чувство за дълг и бе в непрекъсната борба с това, което са го учили и това, което той намира за правилно, и се сблъскваше непрекъснато с нови, страшни, непознати за него неща. Та, за мен това беше герой с много потенциал, който накрая бе похабен. Ъгх. Между другото, главният злодей в лицето на вманиачения крал Саран беше нелошо попадение, особено с манипулативното му отношение към децата му.

И така, какво имаме засега дотук? Интересни магия и пантеон, много екшън, и симпатични според мен поддържащи главни герои (дори и това понятие да звучи странно). Сега идва време да обясня защо финалната ми оценка за книгата падна на 3 звезди.

Най-вече, защото не се разбрах никак с главната героиня. Още от първите глави някои от разсъжденията ѝ не ми допаднаха - да речем, когато разказва за пазара за работна ръка.

"Тези пазари осигуряват работната ръка в кралството ни. Когато някой не може да плати данъците си, трябва да работи, за да изплати дълга си към краля. Попадналите на тези пазари работят безкрайно, изграждайки дворци, прокарвайки пътища, копаейки въглища и какво ли още не.
Това е система, която някога е била полезна за Ориша, но след Нападението тя не е нищо повече от одобрена смъртна присъда.... Ние (божниците) сме истинската мишена на всяко повишаване на данъците"

Така... значи, какво разбираме от това? Тази система на робство си е била налице и преди и е работила по един и същи начин; и винаги е била обърната не към, да речем, престъпници, а към хора, които не могат да си платят данъците. Но преди Нападението семейството на Зели е било уважавано и привегилировано, и съответно хич не я е засягало. Когато обаче монетата се обръща.. Пуф! Това вече не е полезно за Ориша. Знаете ли на какво ми прилича това? На гадно лицемерие.

Зели беше доста тясно скроена и едностранчива. Слагаше много неща под общ знаменател, обезличаваше враговете, през повечето време не разсъждаваше в перспектива, и най-лошото бе, че тя изобщо не се разви като герой и като характер по време на цялата книга. Естествено, магията ѝ се пробуди и премина през различни промени, но като поведение и начин на мислене Зели в края бе същата като Зели от началото. Имаше един момент в средата на книгата, където наистина се бях обнадеждила за нея. Сещате се - празненството, което споменах по-горе. Освен че ми бе пищно и интересно за всички възприятия, зарадвах се, че по време на него Зели наистина се усети, че ако върнат наведнъж силите на дузини тийнейджъри, това може да свърши много, много зле. Но този момент на здравомислие бързо отлетя и се върна старата песен. До края на романа Зели, и като цяло книгата утвърждаваше, че притежанието на сила е равно на това да имаш право. От това по-грешно, здраве му кажи.

Накратко, за мен Зели не беше добра главна героиня. Нямаше и качествата на анти-герой.Може би ако сюжетът се въртеше около лична вендета, щях да симпатизирам повече; но тя се нагърбва с бъдещето на цялата държава. Като добавим към това и финала, който мен лично ме разочарова, оценката ми падна на три звезди. Не знам дали моите причини са различни или същите от тези на хората, с които говорих преди да почна да чета, и наистина се постарах да чета без предразсъдъци. Все пак взимам предвид и че това е първа книга от трилогия, че героите са млади и се изграждат като характери и определено имаше наченки на здравомислие и в този том. Светът е интересен и евентуално бих продължила да чета, може би след като трилогията е завършена, или ако някой пусне слух, че любимият ми герой се е завърнал от мъртвите :D