[book review] "Татуировчикът на Аушвиц" - Хедър Морис

 

 Заглавие : "Татуировчикът на Аушвиц"

Автор: Хедър Морис

Издателство: Рива

Жанр: исторически, драма, любовен

Топчеста оценка: 2.5 звезди

Една сутрин младият Лали отпътува от дома като доброволна саможертва - отива да работи за немците с вярата, че така ще спаси семейството си. Тръгва с куфар, пълен с книги, които да му напомнят за дома, а се озовава на място, чиято цел е да го накара да изгуби всичко -  Аушвиц.  Под лицемерно оптимистичния лозунг "Работата ще ви освободи" се крие истински ад на земята. Лали обаче е твърдо решен да излезе жив от него, и когато му се предлага възможност да стане помощник на татуировчика на Аушвиц, той я сграбчва.  Всеки ден стотици обречени души му подават ръцете си, за да им отнеме имената и личността и да ги сведе до номер, издълбан на китката. Един ден обаче Лали среща погледа на уплашено момиче. И вече знае, че целта му е не просто да преживее лагера, а да си тръгнат от него заедно.

Когато преди писах за "Няма да получите омразата ми" на Антоан Лейри, си разсъжадавах, че е много трудно да се даде оценка на книги, които разказват за събития, които сами по себе си са получили силен отклик в съзнанието на общността; потресли са, шокирали или по друг начин оставили неизличима следа върху психиката на хора, които дори не са били въвлечени пряко. Тогава за себе си стигнах до заключението, че от голямо значение е способността на книгата да пренесе емоциите, които носи, върху читателя. Не е възможно, а и не трябва, да гледаме например на "Дневникът на Ане Франк" като на чисто литературна творба. "Татуировчикът на Аушвиц" обаче, въпреки базирана на реални събития, е роман.  История, поета от писател, за да бъде превърната в разказ. Фактът, че е базиран на реални събития, не го прави от само себе си добра литература

Холокостът е едно от най-ужасяващите събития в съвременната човешка история и няма как да остави човек безразличен към случилото се. За "Татуировчикът на Аушвиц" това е нож с две остриета. Както казах, не мисля, че е възможно човек да чете хладнокръвно за случващото се в концентрационен лагер, независимо  как е разказано. В случая обаче мисля, че поне една част от високите оценки на книгата се дължи именно на това, на темата, на факта, че читателите прехвърлят и собствените си чувства по този период върху четивото. А не на собствените качества на книгата.

На края на книгата останах приятно изненадана, че е базирана на реално съществуваща личност и интервюта с него - Лудвиг, или Лали, приел по-късно фамилията Соколов. От целия сюжет не знам какво е исторически точно и кое - художествена измислица, и в случая не мисля, че това е от толкова голямо значение. "Татуировчикът на Аушвиц" се предполага да бъде история за любов, оцеляване и човечност на място, което се опитва да изкорени всичко човешко. Не бих направила значими промени в сюжета, в нещата, които прави Лали, за да оцелее или срещите му с Гита.  В изграждането на образа на Лали всъщност авторката бе стигнала най-далече в творческите си опити. Хареса ми как той е описан като ценител и почитател на красивото във всички форми, как обича жените, без да е женкар. Контрастите със спомените на младия Лали разкриваха един романтичен и енергичен младеж, много невинен в някои отношения - качества, които в една или друга степен скоро губи.

Проблемът ми с тази книга обаче бе стилът, и то в степен да ми помрачи в твърде голяма степен удоволствието от четенето. Написана е толкова сухо и стерилно, че човек против волята си се дисоциира от описаните случки. Изразни средства? Онези неща, с които ни тормозеха в гимназията? Е, тук няма такива. Не можех да повярвам, докато четях, как изобщо е съумяла така апатично да опише места и събития, които трябва да излъчват ужас.

Мисля, че "Татуировчък на Аушвиц" би се представила прекрасно като филм в ръцете на умели и креативни  оператор и режисьор. Всъщност,  както става ясно от послеслова на авторката, това оригинално е било планувано като филм. Може би слабият стил на книгата се дължи именно на това, че не е била преработена добре като роман. Както казах, на практика не бих променила нищо по същността на историята, а при филмирането няма да се усеща тази апатия на изказа. Сет от добри актьори биха придали съвсем различно звучене дори и на по-слабите диалози. И най-важното - може да се добави така липсващата на книгата според мен емоция, атмосфера на сблъскващи се надежда и тегоба. Представям си едно заиграване с контрастите и цветовете - между пълните с аромати и колорит спомени и мечти на Лали и студената сивота на реалността; малки проблясъци на цвят и надежда като детелините, които момичетата събираха, за да продават на офицерите. Защото за момента "Татуировчикът на Аушвиц" се проваля в условието да предаде емоциите, което поставих в началото.

Бих препоръчала "Татуировчикът на Аушвиц" предимно на млади читатели.  Не казвам, че те не са така взискателни към текстовете, които четат. Но тази книга е ненатоварваща, както стилово, така и емоционално, и завършва щастливо за главните герои, затова става за първа среща с тези исторически събития. Освен това, може би те по-лесно и силно ще проектират собствените си емоции върху книгата, и ще я възприемат по-живо и вълнуващо.  Искам да подчертая, че негативното ми мнение за книгата изобщо не се простира върху нейните фенове - всъщност изключително много се радвам на емоциите и емпатията им. Но за мен "Татуировчикът на Аушвиц" беше по-близко до разочарованието, не на последно място, защото виждах в нея много потенциал за силна книга. За втори път последните месеци си пожелах тази история да бе попаднала в ръцете на друг автор. Можеше да бъде роман, който искрено да ми хареса.