[book review] "ЛАМЯ ЕООД 3 - Сблъсък" - Марин Трошанов

 

Заглавие: "Сблъсък"

Автор:  Марин Трошанов

Поредица: ЛАМЯ ЕООД 3

Издателство: Фаетон

Жанр: ърбън фентъзи

Топчеста оценка: 5 звезди


След финала на втората книга, "Освобождение", Миро се озовава със спасената от свръхестествения си затвор Мая. Но това, че е завършил дългогодишната си лична мисия, изобщо не значи, че може да се оттегли тихо и кротко. Неземното зло е разбунено и си проправя път в нашия свят, а безскрупулни хора търсят начин да го ползват за свои цели.  И естествено, на плещите на нашите герои от "ЛАМЯ ЕООД" лежи отговорността да сложат край на това. Ако не веднъж завинаги - то поне за сега.


Доста дълго отлагах написването на ревю за тази книга. В някои отношения тя ми хареса, в други - много ме ядоса. Ако сте видели оценката ми в звезди в Гудрийдс още миналата година, знаете, че ѝ дадох 5 звезди и си стоя зад оценката. Но точно в такива случаи ми е много важна и обосновката и писменото ревю, и затова за себе си знам защо ги пиша . Между другото, във видеото ми за цялата трилогия може да станете свиделети първа ръка на праведния ми гняв и ентусиазъм, или казано другаяче, хейт и хайп. :D

Та, в какво всъщност се корени раздвоението ми? Сюжетът и развитието на историята ми харесаха, но Миро... О, Миро страшно много ме ядоса и ме настрои срещу себе си. Това ми беше изключително кофти, особено предвид факта, че в предните книги това беше герой, спрямо когото може и да имах известни критики, но като цяло го харесвах и бях съпричастна към него. Но тук? Абсолютно не.

В ревюто си за втората книга бях споделила разни надежди и въжделения, че може би Лина и Миро ще останат заедно, след като в "Освобождение" станаха официално двойка. Дори си представях, че демоничното изображение на корицата принадлежи всъщност на Мая, изкривена и променена след годините заточение. Но реално погледнато, след спасяването на Мая, знаех, че това няма да е много вероятно. И  не бях силно против това, нямах нищо срещу Мая. Просто не очаквах да стане така.

Накратко, Миро се държеше като абсолютен пръч с Лина. Беше груб, страхлив и отвратително неприятен. Не просто отказваше да внесе яснота в отношенията си с двете момичета - първата му любов Мая и Лина, която го беше подкрепяла през последните години и която официално обяви за своя приятелка в последната книга; но и бягаше от това по много гнусен начин. Измъкваше се дори когато му поставяха въпроса ребром, и се държеше ужасно, като буквално щеше да остави Лина на улицата. Изобщо, Миро се държеше толкова зле, все едно да я накара сама да се откаже, та да не му се налага изобщо да взима решения. Ъгх. А поведението на момичето беше безупречно предвид всичко, през което преминаваше тя с баща си и всичко останало. Стараеше се максимално да се постави на мястото на другите и подкрепяше Мая, въпреки че не беше длъжна.

Изобщо, както виждате, страшно набрах на Миро, и то праведен гняв, ако питате мен. Същевременно, ако не беше това отвратително поведение от негова страна историята сигурно нямаше да стигне до настоящия си финал. А аз като цяло съм доволна от него. Доволна съм от пътя до него, с начина, по който работеха заедно двете момичета, на задкулисната човешка намеса, на завръщането в играта на Боро - както ви разказвах за него в първата част, имам симпатии към този превъзпитан полицай, и гаджето му освен това е сладурана. Доволна бях и от кулминацията.

Така че ми е кофти, но и един вид се възхищавам на автора, че с цената на главния си герой е работил да постигне завършек, който е бил твърдо решен, че иска. Защото съм сигурна, че е бил наясно, че доизграждайки така Миро, героят му ще предизвика много негативен отклик у поне една част от читателите. За мен това също е един вид жертва на героя - дори може би по-жестока от това да му теглиш ножа драматично или по друг начин да го разкараш от сцената.

Единствената ми критика е може би, че предвид всичко, Миро не заслужаваше този хепи енд. В главата ми се върти един спин-офф, в който споменът за Лина, или още по-добре, демоничната ѝ същност не му дава покой. А тъй като в края на книгата е явно, че свръхестествените събития не са се оттеглили завинаги от нашия свят (за разлика от Миро, който подвива опашка), си е съвсем в реда на нещата младото поколение, в лицата на Роси и Марти, да продължи дейността на "ЛАМЯ ЕООД".  С удоволствие бих прочела това алтернативно  продължение. Или по-скоро - по-далечно продължение. Не виждам какво им пречи. Дори си пазят табелката!

Във всеки от томовете си "ЛАМЯ ЕООД" беше ангажиращо, бурно приключение - всяка част прочитах в рамките на ден-два, и затварях кориците с желание за още. Както виждате - включително и кориците на финалната книга. Може би с най-топли спомени ще си остана към първата книга, но ценя високо цялата трилогия. Ако се чудите дали да ѝ дадете шанс, наскоро видях, че Сторител вече има първи том в аудио вариант - ако сте абонати на услугата, нищо не ви струва да я пуснете и да прецените. А както подметнах по-горе, в моето видео за цялата поредица, може да станете свидетели както на един обзор на книгите - със спойлери, предупреждавам тук и в клипа! - така и на всичкия ми топчест хейт и хайп:

 

Коментари

Популярни публикации от този блог

[book review] The Host/Скитница

Летен четатон

[readathon] Имало едно време... - Приказен четатон от bookfan.tasy