[mini book review] Японски загадки #4, #5, #6

Време е за втория тур от спомени и препрочитания на любимите ми "Японски загадки" на Лора Джо Роуланд. Ако си спомняте, чета си ги по мъничко, оттук - оттам, когато се чудя какво да подхвана и се наслаждавам на комфорта на познатите герои и понякога неочакваните малки изненади, които те успяват да ми поднесат. А аз ви ги поднасям по три наведнъж, затова и сега е ред на книги четвърта, пета и шеста - "Иредзуми", "Китаноката" и "Якешину".

Заглавие: "Иредзуми"

Поредица: Японски загадки #4

Автор Лора Джо Роуланд

Издателство: Труд

Жанр: исторически, крими, мистерия

Топчеста оценка: 5 звезди

Новата любима наложница на шогуна умира при тайнствени обстоятелства. На сосакан Сано е възложено да открие причината, и въпреки че бързо успява да потуши страховете от епидемия в двореца, истината е не по-малко заплашителна - отрова. Посегателство над наложницата, която може да роди син на шогуна е почти равностойно на атака към самия него. Но и самото момиче явно крие тайни - най-голямата от които е прясната татуировка за любов, която сама си е направила точно преди да умре.

"Иредзуми" е поредният приятен случай на Сано... е, за читателите, за него чак толкова едва ли :D интересна и много увлекателна за четене, макар и да не остави толкова силно впечатление като някои други от поредицата. Всъщност едно от нещата, които следих с най-голям интерес при препрочита, бе младият помощник на Сано и неговите увлечения. :D И особено появата на Мидори - едно много сладко девойче, към което имам допълнителни симпатии може и би заради една манга.

Заглавие: "Китаноката"

Поредица: Японски загадки #5

Автор: Лора Джо Роуланд

Издателство: Труд

Жанр: исторически, крими, мистерия

Топчеста оценка: 5 звезди

В свещения град на императора е убит един от първите му министри, и по всичко личи, че това е станало чрез киай - вик, поразяващ ума и тялото, на който са способни дамо най-възвишените духом воини. Сосакан Сано е пратен от шогуна да разследва и взима със себе си младата си съпруга Рейко, уплашен да не би нещо да я сполети, ако остане сама в столицата. Дворцовият управител Янагисава обаче няма намерение да остави врага си да извоюва поредна победа и тръгва под прикрие след него.

И в началото, и след няколко препрочита, "Китаноката" си остава една от любимите ми книги от поредицата. Има всички необходими елементи за това. Изключителен случай, който освен с криминалното разследване ме спечели с това, че е един от най-гранично свръхестествените в поредицата. Подобна беше ситуацията с Аой, но тук тази нишка е много по-категорична. Имаме активно участие на Рейко, която е един от любимите ми герои в поредицата и от книга на книга става все по-умел детектив. И не на последно място - Янагисава. От първото комбинирано ревю си признах, че обичам да чета за този герой, въпреки че на препрочит виждам у него повече страхливост и подлост и далеч по-малко драма и травми от миналото. Нямам намерение да го идеализирам, но все пак той ми е любимият злодей от поредицата и книгите с него ми бяха далеч по-интересни, отколкото когато Сано си намери нов политически враг. Тук Янагисава и Сано са принудени да работят и разследват заедно и Янагисава преоткрива самурайския си дух. С голям интерес наблюдавах развитието на отношенията му с йорики Хошина и съвсем открито фенгърлствах на финалната сцена на бойното поле между тях двамата. Тази книга ми даде леки надежди за промяна на динамиката между Сано и дворцовият управител и някакво по-продължително сътрудничество, което, неучудващо, не се случи. Все пак извадена извън останалите, така както императорският град е откъснат от останалата част на Япония, тази книга ми позволява да си запазя излюзиите :D

Преди доста се чудех на избора на заглавие за книгата - "Китаноката", което общо взето отговаря на едно от заглавията на романа на английски "Samurai's wife" . Винаги съм я свързвала с киай, и очаквах да е нещо свързано с това. Сега обаче намирам името за доста подходящо. Не само тук участва изобретателната Рейко, страхотно впечатление прави Джокьоден - императрицата майка, която не просто е стигнала до тази позиция с невероятен интелект, но и продължава почти еднолично да поддържа императорски двор, основавайки банка! И не на последно място - монахинята Козери, която се оказва истинската причина за държавен преврат. Така че, да мисля, че заслужено тази книга се казва така.

Заглавие: "Якешину"

Поредица: Японски загадки #6

Автор: Лора Джо Роуланд

Издателство: Труд

Жанр: исторически, крими, мистерия

Топчеста оценка: 4 звезди

Опустошителен пожар отнема живота на няколко души. Палежът явно е умишлен, и уликите водят към младо момиче - Хару; но намесват и секта с нарастваща сила и популярност. Сано отново е под натиска на други васали на шогуна, на които не им харесва да виждат господаря си толкова благоразположен към младия сосакан. Но изненадващо не те са най-страшния съперник на самурая в този случай - а собствената му съпруга Рейко, която взима страната на заподозряната.

По спомени от преди, тази история ми бе една от по-нелюбимите от колекцията "Японски загадки". Затова и трудно набрах темпо с нея. Всъщност, "Якешину" сложи няколкомесечна пауза на бавния ми, но редовен прогрес по поредицата; а след като я започнах, чак след първата трета ми потръгна. Не бих нарекла самата история лоша - от една страна имаме злокобната секта "Черният лотус", на която очевидно не ѝ е чиста работата, но остава да видим как Сано ще я изобличи. А паралелно и ние като читатели, особено в първата половина на историята се чудим дали Хару - обвинената послушница е виновна; доказателствата клонят ту срещу нея, ту я оневиняват, ние взимаме страната ту на Сано, ту на Рейко. Може би една от причините тази история да не ми е фаворит, е всъщност именно това - сблъсъкът между тях двамата, който тук е доста по-остър, отколкото в предните и някои следващи книги. А аз обичам да виждам съпрузите да работят заедно и не ми бе приятно да ги виждам в опозиця, оттам и емоционално по-ниската ми оценка на "Якешину".