[book review] "Арсен Люпен - крадецът-джентълмен" - Морис Льоблан

Заглавие: "Арсен Люпен - крадецът-джентълмен"
Автор: Морис Льоблан
Поредица: Арсен Люпен
Издателство: Ведрина
Жанр: исторически, криминален

Топчеста оценка: 3 звезди

От много години се каня на Арсен Люпен. Въпреки че не бях чела нищо за него, свързвах открай време името му с класическите криминални етюди, като творбите за Холмс, Поаро и Мегре. Тази година се наканих - заради една комбинация, която вече ми стана навик, от случайна находка и подходящо предизвикателство.  Тайнственият крадец-джентълмен обаче не можа да ме впечтали така, както се надявах.
Книжката, която избрах за запознанството ни, е колекция от кратки истории, проследяващи приключение от най-различни моменти в кариерата на Арсен Люпен, споделяни от най-неочаквани разказвачи. Историите не са хронологични, но са подредени в точния ред, в който трябва да бъдат четени. И - много любопитно за новия читател - започват с арестуването на Арсен Люпен! Но за всеки, поне малко обръгнал на криминални истории, посланието на такова начало е ясно - предстои грандиозно бягство.

Отворих книжката с нетърпение и ентусиазъм да се потопя във френски чар от отминали дни. След края на първата история ентусиазъм все още имах, но някак насила - все се питах "Защо още не ми харесва?"
Арсен Люпен в представите ми бе шармантен и харизматичен, интелигентен и сладкодумен, флиртуващ с дамите и със съдбата. И донякъде той наистина е точно такъв ... но тази му същност не достигна до мен. Да, виждах го да приказва, да задява, да крои и разкрива плановете си, просто нито ме впечатли, нито ме ангажира.
Самите случаи бяха различно интересни, но като цяло никъде нямаше нещо по-неочаквано и тайнствено, самото разкритие на което да ми донесе някаква тръпка. Единственото изключение според мен беше "Седмица купа". Макар накрая пак да не се разви по най-уместния начин  - самоубийството (което беше супер яка завръзка) се разтълкува твърде бързо и с причина, която не ме убеди - все пак това беше най-любопитната за мен история. Другите етюди се завъртаха очаквано около кражбите на Арсен Люпен. Загадките и решенията ми бяха умерено интересни, но ми остана усещането, че се разчита повече на слабостите, а в някои случаи - глупостта - на жертвите и полицията, а не толкова на гения на Люпен. Ако се замислим - в реалността би трябвало да е точно така - един крадец да се възползва максимално от пропуските. Но за да изпъкне който и да е герой, трябва да има подходящи хора около себе си, и особено антитеза. Холмс нямаше да бъде същия, ако до него не виждахме Уотсън, Ирен Адлер, Мориарти. А Ганимар и френската полиция изобщо не бяха на нивото на Люпен. За престъпника от "Черната перла" пък направо ми се приплака от глупост.
Като споменахме Шерлок Холмс - най-великият детектив се сблъсква с френския крадец в последния разказ. Начинът, по който обаче бе представен, като вид, държание, говор и мисъл, бяха потресаващо ужасни и различни от Холмс на Дойл. На негов фон почти пренебрегнах безвкусното решение да се пробват да въведат отново мис Нели на сцената (дама от първия разказ) в ролята на голямата нещастна любов на Арсен. Самият криминален случай не беше лош - кражби, кодове в стари книги, тайни проходи- всъщност един от по-интересните в книгата, просто заради гореспоменатите детайли не ми се занимаваше с него.

Най-слабите (за мен) истории бяха в края на книжката, по-силните в средата, умерено интересните - в началото. Може би това разпределение оказа влияние върху крайното ми отношение. Знам, че Арсен Люпен има и други приключения, и то в по-разгърнат вариант, но поне засега не смятам да се заемам с тях. Всъщност, първото изречение от книжката удивително добре описва цялостното ми преживяване с нея:

"Странно пътуване! А бе започнало така добре!"