[book review]"Играта на ангела" - Карлос Руис Сафон [book club]

Заглавие: "Играта на ангела"
Автор: Карлос Руис Сафон
Поредица: Гробището на забравените книги

Издателство: Изток-Запад
Жанр: мистерия, трилър, магически реализъм, исторически, фантастика
Топчеста оценка: 5 звезди

Бележка: четена за клуб Орбита

В началото на 20 век, в Барселона, младият Давид Мартин мечтае за едно - да пише. И въпреки че това несъмнено му се удава, съдбата е все неблагосклонна към него - той е принуден да пилее таланта си недооценен, списвайки за вестник; или като автор в сянка, изцеждан от безскрупулните си издатели. Докато един ден съдбата решава да му направи услуга - или може би лоша шега, като го завежда в Гробището на забравените книги. В това убежище, достъпно за малцина, ръката му се насочва към една книга - "Лукс етерна" - която противно на заглавието си е изпълнена с много повече мрак, отколкото светлина.
Давид най-накрая приема предложението на един тайнствен - и плашещ - благодетел, без да подозира, че това ще го поведе по пътя на автора на "Лукс етерна" и ще се окаже пагубно за него, за хората, които обича, и дори може би за човечеството. Защото думите имат сила.

В анотацията си "Играта на ангела" е описана като лошата сестра на "Сянката на вятъра". Отначало приех това сравнение като част от мелодрамата, съставяща стила на Сафон, но след като я прочетох, няма как да не призная колко е точно. "Играта" е по-мрачна и по-опасна, Давид е "по-големият брат", по-суров и по-обръгнат, без  младежкия оптимизъм и вяра на Даниел, любовта е обречена от самото начало, дори и Барселона тук бе по-недружелюбна, отколкото в "Сянката на вятъра". С тази атмосфера, "Играта на ангела" ми хареса дори повече от "Сянката", дори и героите там да ми станаха по-близки и по-мили на сърцето.
Макар да е вълк-единак, Давид все пак не е сам в историята си. Няколко герои изпъкват повече в сюжета  - една от тях бе любимката ми, Изабела. Дива и прекрасна, много страници таях надежда, че тя ще намери място в сърцето на Давид. Въпреки че това не се сбъдна, тя си остана лъча светлина в тази история, и връзката с предишната книга (за която дълго не си дадох сметка). Единствено съжалявам, че не разви писателския си потенциал - надявах се и тя да изживее своето приключение в Гробището на забравените книги. Може би в следващия роман?
Другият герой, който ме докосна, бе Педро Видал и неговото приятелство и съперничество с Давид. В читателския мненията за този герой бяха леко противоположни, но за мен той бе положителен, трагичен герой, и финалните сцени с него бяха едни от най-емоционалните в книгата, по-силни от който и да е момент с Кристина - възлюбената на Давид.

Като структура и посока, "Играта на ангела" следва в голяма степен примера на голямата си сестра. В горе-долу три-четвърти от обема си тя заплита историята, гради атмосфера и заплита ведно човека и книгата му. А в последните страници попадаме във водовъртеж от екшън, и сюжета тръгва в съвсем нова и неочаквана посока! Както и в "Сянката", не ми хареса тази рязка промяна на фокуса.Искаше ми се повече да задълбочим върху това, което имаме, евентуално да открием малко завесата на тайната на този ангел и играта му. Но както казахме в началото, Сафон май малко си пада по мелодрамата :D Затова пък, както често се случва, съм противно на общото мнение по отношение на епилога - обожавам го! Странен, твърдо магично-фантастичен (докато в "Сянката" можехме да поспорим къде необяснимото е плод на обстоятелствата и въображението) и обвързващ всички малки неща в книгата в нещо съдбовно... и тъжно. За мен това беше перфектният завършек на такъв тип история.

Ако и на вас "Играта на ангела" ви е харесала, то естествено, не пропускайте първата част - многократно досега спомената "Сянката на вятъра" - която има ревю в блога ТУК . Ако копнеете са още историческа атмосфера с щипка магия, обърнете внимание на "Картата на времето" на Феликс Палма. Също испанец, също Изток-Запад. Случайност? Не мисля :)

А пък аз търпеливо ще чакам в читателския клуб да се върнем към Сафон за третата част от поредицата му. "Затворникът на Рая" чака свобода.