[book review]"Жената от Танжер" - Кристин Манган[book club]

Заглавие: "Жената от Танжер"
Автор: Кристин Манган

Жанр: трилър, психологически
Издателство: Прозорец
Топчеста оценка: 3 звезди

Бележка: четена за читателски клуб "Орбита"

Алис е избягала от миналото си в Танжер, Мароко. Но това, което е смятала да бъде ново начало, заплашва да се превърне в клетка - Алис се чувства затворена между преследващите я спомени, охлаждащите се отношения със съпруга ѝ и екзотичния свят, в който не успява да се впише. Миналото обаче не я е забравило и един ден чука на вратата ѝ. И почти против волята си Алис отваря.
Някога с Луси Мейсън, бедната стипендиантка, с която са били съквартирантки в колежа, я е свързвало съкровено приятелство, докато един инцидент и една тайна не ги разделят. Дали появата ѝ ще помогне на Алис да се помири с миналото, или напротив - ще разбуни духовете, докато не я погълнат?

"Жената от Танжер" е роман на атмосферата. От една страна, това е атмосферата на една екзотична страна през 50-те години. От друга - психологическият съспенс, който се натрупваше глава след глава.

Времето и мястото на събитията. Време, което е останало като синоним на елегантност и стил, но и на назряващо на много места напрежение. А такова място  е Танжер, Мароко - град с множество имена, град на древна история и  модерни опасности, на стари гробници и модерни измамници по улиците и в джаз клубовете. Град, който една жена ще познае и ще се превърне в Жената от Танжер.
Духът на Танжер за мен беше една от най-силните страни на романа, една смес от история и анархия. Дори не ми стигна - исках да го видя още вплетен в историите на момичетата. Но ако с нещо ще запомня тази книга, това са гледките от Танжер, така както си го представих.

А какво оставя на заден план екзотиката на Мароко, която иначе така лесно привлича вниманието на читателя? Именно напрежението, което се таи между двете момичета - Алис и Луси, и което става все по-интензивно. Алис е нежна, затворена и винаги е била зависима от другите. Срещата ѝ с Луси в колежа отначало ѝ дава опора и ѝ помага да се освободи от черупката си. Привързаността на Луси обаче става все по-обсебваща, докато се опитва да завземе вниманието, времето, обичта и накрая дори личността на другото момиче.

Преди да прочета книгата, четох ревю, в което описваха отношенията между Алис и Луси в контекста на личностното израстване  и женското приятелство. След като се запознах с романа, честно се изумих на това сравнение, защото първата дума, с която бих описала отношенията между момичетата са патологични. Алис, която поначало беше психически крехка, ставаше все по-лабилна под "грижите" на Луси, докато не затъна в депресия и дори по-дълбоко. Луси пък беше особено опасен противник, защото освен интелигентна и смела, тя искрено вярваше в ролите и сюжетите, които поставяше. Изобщо не се наемам да поставям диагнози, но това между тях със сигурност не беше здравословна връзка, не дори и просто такава между манипулатор и жертва. Искам да изтъкна, че нямам против решението да се разгърнат точно така отношенията между тях, просто няма как да ги нарека приятелство. Затова пък са чудесен пример колко размита може да е границата между доброто и злото, между реалното и илюзорното през кривата на нечие съзнание.

Едно от нещата, казани за тях двете в книгата несъмнено е вярно - че са се намерили, тези два така противоположни характера и това е дало възможност на сюжета да ескалира. От това, което научаваме за миналото на Алис и Луси може да поразсъждаваме за причините да се развият така, но акцентът на "Жената от Танжер" не е върху това - той е върху самият сблъсък.

Психологическото надиграване, ако може така да го нарека, наистина е центърът на книгата. То оставя на заден план духа на Танжер, както и какъвто и да е друг сюжет. Последното лично за мен беше минус, защото във втората половина на книгата почнах да се отегчавам от напрежението, което не намираше отдушник и почувствах нужда от по-активното развитие на някаква история. Вярно, имаше едни убийства, но кой и дари ги е извършил изобщо не беше повод за размисъл. Да си го кажа направо - доскуча ми. Не се интересувах нито от съпруга на Алис, нито от Юсуф или който е да е друг герой, замесен в книгата.

Обожавам тази корица!

"Жената от Танжер" е книга за любителите на психологическия трилър. Ако обичате да наблюдавате такъв тип напрегнати взаимоотношения, това е книга за вас. На мен лично ми трябваше малко повече действие, за да ангажира вниманието ми напълно.

Ако сте чели "Жената от Танжер" и ви е харесала, може да опитате един съвременен роман - "Срив" на Б.А.Парис - ревю тук . Там главната героиня също се спуска по стръмната спирала на лудостта, но завършва по-щастливо :D