[book review] "Питър Пан в алено" - Джералдин Макохран

Заглавие: "Питър Пан в алено"
Автор: Джералдин Макохран

Жанр: детски, приключенски, фантастика
Издателство: Аделфи
Топчеста оценка: 5 звезди

Бележка: официално продължение на романа на Бари от друг автор

Официалното продължение на Питър Пан - по-вълшебно, по-нежно и по-мило, отколкото очаквах - и дори от оригинала.
Никога не съм била голям фен на Питър Пан, въпреки че харесвах магията и приключенията на Небивалата земя. Питър и Звънче/Камбанка така и не успяха да ме пленят със своя чар. Преди няколко години видях това прекрасно издание на - изненада! - официалното продължение на Питър Пан. Беше толкова красиво и толкова евтино - наистина!, а моите книжни ангели са толкова слаби, че го купих. След това ме чака с години - както често се случва у нас, да се наканя и да преодолея неверието си към Питър Пан и към продълженията от други автори.
Когато накрая откликнах на позива му, "Питър Пан в алено" щедро ми се отблагодари за доверието.

Както започват много продължения на детски книги, тук Уенди и всички изгубени деца са вече пораснали. Нещо от сънищата им обаче ги вика обратно и те приемат нелеката задача да станат отново малки и да намерят пътя към Небивалата земя. Когато пристигат, я заварват хем същата, хем променена . Лятото си е тръгнало, а Питър е заменил туниката от листа с дреха от алени пера. Но игрите са все така забавни и бързо поглъщат децата - чак до степен да спрат да забелязват някои детайли...

Въпреки предубежденията си, много бързо потънах в тази приказка. Приключенията бяха съизмерни с тези от оригинала - истински феи, пирати, индианци, а което не е истинско, бързо бива въображено - от дракони до съкровища. Нови врагове и забравени познати се лутат из тази променена Небивала Земя, а Порастването дебне отвсякъде и заплашва дори Единственото дете.
Всяка сцена и дума в тази история бяха така хубаво избрани и премерени, че се превърнаха направо в магия, равна по сила на тази, която може да връща феи към живота. Джералдин Макохран прекрасно се бе нагодила като звучене към Джеймс Матю Бари. Същевременно обаче тази книга бе по-нежна и мила. И то по един дискретен начин, който да не смути приключенията, но който усетих много дълбоко. "Питър Пан в алено" бе по-толерантна към злощастните възрастни, неуспели да избегнат проклятието на порастването, дори и самият Питър да не е толкова благосклонен. А от време на време прозвучаваха кристално тъжни нотки, като от кларинета на Малчо. Те разказваха за война, вдовци, изгубени деца, изгубени майки, изгубени постижения. Неща, които се спотайват под повърхността и те хващат неподготвен, за да отекнат право в сърцето ти.

"Питър Пан в алено" наистина бе прекрасна книга. Лично за мен - по-хубава от оригинала, дори и някой да каже, че това твърдение е кощунство. Това е книга за деца, в които се крият възрастни и възрастни, които още са деца. Но най-вече е за хора, които избират да ги е грижа, а точно това в голяма степен ми липсваше в оригинала.