[comic book review] Дедпул убива наред
Заглавие: Deadpool Killogy/"Дедпул избива вселената на Марвел", "Дедпул убива класиките", "Дедпул убива Дедпул
Автор: Кълън Бън и колектив
Издателство: Артлайн (на български)
Жанр: комикс, екшън, фантастика, 18+
Топчеста оценка: 4 звезди
В една от многото вселени, един провален експеримент отключва напълно лудостта на и бездруго морално нестабилния Дедпул. Той вижда само един начин да сложи край на страданията на света и на себе си - да избие всичко подред. Започва от героите от собствения си свят, после се прехвърля във вселената на литературната класика, докато най-накрая не стигне до най-важния си противник - всички варианти на себе си.
Има ли светът шанс, ако Дедпул е решил да се обърне срещу него?
На български тази история излиза като три отделни книжки. Ние я взехме на английски в едно издание, от една Алея на книгата малко преди да обявят превода. Чак сега обаче се довлачих до прочитането ѝ, отчасти защото другарчето ми, който я прочете първи, каза, че другият комикс, който взехме, е много по-добър. От нашенските книжни блогъри чувах обаче все хубави неща, а всички знаем, че е най-добре да провериш сам.
Та, Дедпул отново е тук, въоръжен с това, заради което го обичаме - остър меч и още по-остър език. Това са и двете основни съставки на сюжета на книжката - грандиозни, изпълнени с насилие битки и забавни - макар и откъм страната на черния хумор - диалози. Или понякога монолози, зависи как гледате на леко шизофренясалия Дедпул. Заглавието на първата книжка, "Дедпул избива героите на Марвел" е достатъчно да обобщи съдържанието - тук в лудостта си Дедпул погва подред всички знайни герои на комиксовия гигант. Причината - без да се задълбавам и да влизам в твърде много спойлери от оскъдния сюжет - е убедеността му, че мъките му ще свършат ако успее да унищожи света като цяло, създателите и причините му за съществуване.
Втората част, "Дедпул убива класиките", се затвърди като моя любима. Тук мелето продължава, но определено оцених врътката, с която Дедпул се насочи към света на литературата. Непрекъснато се чудех кое произведение ще попадне следващо под мушката му, а също и кои модерни герои е вдъхновило. Призрачният ездач беше логично последствие на Конника без глава от Слийпи Холоу, но някои определено ме изненадаха! Тази част на комикса също ме изненада с ответен ударен отбор, по-разнороден дори и от Лигата на необикновените джентълмени. А финалните панели бяха красиви и тъжни по един странен начин.
"Дедпул убива Дедпул" е финалната част на комикса, която ни запознава с безбройните варианти на Дедпул, сред които несъмнено изпъкват Догпул, Дъкпул и Пандапул, които може и да имаха други имена в комикса, но тези обясняват достатъчно добре същността им. Страшно много ми се прииска да видя един двубой между Дъкпул и Спайдърпорк, а колкото е шантава вселената на Марвел, като нищо да ми се сбъдне желанието. :D Убийствената трилогия тук стига до изненадващо щастлив завършек (един вид), макар и с цената на доста убити Дедпули.
След като най-накрая го прочетох, мога да потвърдя, че антологията със зомбираните президенти ми хареса повече,както и Дедпул срещу Спайдърмен, с който също се сдобихме с няколко преведени броя. Но "Дедпул убива" също не беше никак лош.
Основното ми оплакване е откъм доста оскъдния сюжет. Акцентът тук е на битките, мелето, хвърчащите карантии и крайници, и характерните за Дедпул остроумни реплики. Историята е колкото да има завръзка и в следващите комикс книжки да има оправдание Дедпул да се втурне да избива съответно литературните герои и после себеподобните си.Това беше особено явно в първата част. Във втора и трета част се натрупаха малко повече неща, които да обогатят историята, и както споменах, втора ми остана любима.
Един друг детайл, заради който си струва човек да обърне внимание на антологията, са допълнителните корици вътре. Дори и да ми се струва нещо дребно, артът и композициите им са много готини, и не са за изпускане.
Цялостното ми мнение за комикса е като цяло положително. Беше изпълнено с екшън и хумор и ако това е, което търсите по принцип, ще уцелите десетката с него. Освен това позволи да надникнем в необятната Мултивселена на Марвел, която е побъркваща и очарователна (ако не сте гледали още Спайди-вселената, горещо я препоръчвам) и в първоизточниците, вдъхновили някои икони на комиксите.
Автор: Кълън Бън и колектив
Издателство: Артлайн (на български)
Жанр: комикс, екшън, фантастика, 18+
Топчеста оценка: 4 звезди
В една от многото вселени, един провален експеримент отключва напълно лудостта на и бездруго морално нестабилния Дедпул. Той вижда само един начин да сложи край на страданията на света и на себе си - да избие всичко подред. Започва от героите от собствения си свят, после се прехвърля във вселената на литературната класика, докато най-накрая не стигне до най-важния си противник - всички варианти на себе си.
Има ли светът шанс, ако Дедпул е решил да се обърне срещу него?
На български тази история излиза като три отделни книжки. Ние я взехме на английски в едно издание, от една Алея на книгата малко преди да обявят превода. Чак сега обаче се довлачих до прочитането ѝ, отчасти защото другарчето ми, който я прочете първи, каза, че другият комикс, който взехме, е много по-добър. От нашенските книжни блогъри чувах обаче все хубави неща, а всички знаем, че е най-добре да провериш сам.
Та, Дедпул отново е тук, въоръжен с това, заради което го обичаме - остър меч и още по-остър език. Това са и двете основни съставки на сюжета на книжката - грандиозни, изпълнени с насилие битки и забавни - макар и откъм страната на черния хумор - диалози. Или понякога монолози, зависи как гледате на леко шизофренясалия Дедпул. Заглавието на първата книжка, "Дедпул избива героите на Марвел" е достатъчно да обобщи съдържанието - тук в лудостта си Дедпул погва подред всички знайни герои на комиксовия гигант. Причината - без да се задълбавам и да влизам в твърде много спойлери от оскъдния сюжет - е убедеността му, че мъките му ще свършат ако успее да унищожи света като цяло, създателите и причините му за съществуване.
Втората част, "Дедпул убива класиките", се затвърди като моя любима. Тук мелето продължава, но определено оцених врътката, с която Дедпул се насочи към света на литературата. Непрекъснато се чудех кое произведение ще попадне следващо под мушката му, а също и кои модерни герои е вдъхновило. Призрачният ездач беше логично последствие на Конника без глава от Слийпи Холоу, но някои определено ме изненадаха! Тази част на комикса също ме изненада с ответен ударен отбор, по-разнороден дори и от Лигата на необикновените джентълмени. А финалните панели бяха красиви и тъжни по един странен начин.
"Дедпул убива Дедпул" е финалната част на комикса, която ни запознава с безбройните варианти на Дедпул, сред които несъмнено изпъкват Догпул, Дъкпул и Пандапул, които може и да имаха други имена в комикса, но тези обясняват достатъчно добре същността им. Страшно много ми се прииска да видя един двубой между Дъкпул и Спайдърпорк, а колкото е шантава вселената на Марвел, като нищо да ми се сбъдне желанието. :D Убийствената трилогия тук стига до изненадващо щастлив завършек (един вид), макар и с цената на доста убити Дедпули.
След като най-накрая го прочетох, мога да потвърдя, че антологията със зомбираните президенти ми хареса повече,както и Дедпул срещу Спайдърмен, с който също се сдобихме с няколко преведени броя. Но "Дедпул убива" също не беше никак лош.
Основното ми оплакване е откъм доста оскъдния сюжет. Акцентът тук е на битките, мелето, хвърчащите карантии и крайници, и характерните за Дедпул остроумни реплики. Историята е колкото да има завръзка и в следващите комикс книжки да има оправдание Дедпул да се втурне да избива съответно литературните герои и после себеподобните си.Това беше особено явно в първата част. Във втора и трета част се натрупаха малко повече неща, които да обогатят историята, и както споменах, втора ми остана любима.
Един друг детайл, заради който си струва човек да обърне внимание на антологията, са допълнителните корици вътре. Дори и да ми се струва нещо дребно, артът и композициите им са много готини, и не са за изпускане.
Цялостното ми мнение за комикса е като цяло положително. Беше изпълнено с екшън и хумор и ако това е, което търсите по принцип, ще уцелите десетката с него. Освен това позволи да надникнем в необятната Мултивселена на Марвел, която е побъркваща и очарователна (ако не сте гледали още Спайди-вселената, горещо я препоръчвам) и в първоизточниците, вдъхновили някои икони на комиксите.
Коментари
Публикуване на коментар