[book review] "Физика на невъзможното" - Мичио Каку

Заглавие: "Физика на невъзможното"
Автор: Мичио Каку

Жанр:научнопопулярен
Издателство: Бард
Топчеста оценка: 5 звездички

Всички знаем, че фантастиката и търсенето на невъзможното са вдъхновили не едно откритие, което за нас е вече ежедневие. Колко обаче е голям скокът до следващото подобно откритие? Колко време остава, докато можем да движим предмети с мисълта си или да помолим Скоти да ни телепортира? Застрашава ли ни наистина Звездата на смъртта? Дали скоростта на светлината наистина е непреодолимият праг, който ще попари надеждите ни за междузвездни пътешествие? Мичио Каку дава отговорите на тези въпроси и на други, които несъмнено са минавали през главата на всеки, поне малко изкушен от науката и фантастиката.

Изкушавам се да нарека тази книга "най-добрата" от импровизираната ми научна сесия тази година, въпреки изключително силната конкуренция, която смятам да продължа да ви представям. Мичио Каку се оказа прекрасен за четене автор, както от от научна, така и от литературна гледна точка (за разлика от Карл Сейгън, чиято "Точица" почнах, но нещо ми е скучна).  Освен че говори изключително разбираемо за тези умопомрачителни научни постижения, той гледа на нещата и с една ведрост и оптимизъм за съдбата и постиженията на човечеството. А като бонус - книгата ще зарадва до мозъка на костите всеки фен и нърд на планетата, защото буквално се позовава на неща, които сме виждали в книгите и филмите, най-вече на Стар Трек. "Доктор Кой" за мое съжаление не присъства, а аз се бях навила за това от корицата с този примамващ ТАРДИС-оподобен обект. :D  Признавам обаче, че разбирам - "науката" в този обичан за мен сериал е доста по-неконвенционална, и повечето изобретения там биха се озовали в Категория III.

Какви категории ли?

Авторът разделя невъзможните неща в три категории - 1) невъзможни за нас в момента, но напълно постижими в обзоримо бъдеще, 2) невъзможни, но без да са в разрез със законите на физиката, и 3) в противоречие с физиката, поне такава, каквато я познаваме днес. В първата категория попадат неща като силовите полета и левитиращите обекти, във втората - постижения като машини на времето. В третата група попадат  учудващо малко неща, сред които е четенето на мисли.

Стъпка по стъпка Мичио Каку разисква привидно невъзможното събитие и това какво е необходимо да се постигне, за да бъде реализирано то. Например, светлинни мечове и силови щитове напълно идентични с видяното на екрана не могат да бъдат постигнати. Но като визия, като функционалност и изобщо в почти всяко  отношение тези изобретения са на няколко крачки от нас. Светлинните мечове може да се превърнат в плазмени, а за да се имитират всички способности на щитовете ще се наложат да се комбинират няколко слоя с различни оптични и енергийни свойства. Но да, оказва се съвсем възможно!

И да, книгата спокойно може да се използва като наръчник за автори-фантасти, които искат да са максимално коректни. Дийдра, за теб говоря, естествено :D Така ще може да дадете на злодея си максимално реалистична Звезда на смъртта (която ще трябва да наречете по друг начин, за да не нарушавате авторското право на Лукас ) или да си харесате точния начин на телепортация, ако искате да дадете на героя си допелгангер.

"Физика на невъзможното" е сравнително отдавна излязла книга за сфера, която се развива бързо.  Написана е 2008 година, у нас излиза 2010. Интересно е обаче, че това не я прави морално остаряла. Мичио Каку прави научни предсказания от базата на 2008 какви открития предстои да се случат и какви проекти да се изпълнят. Бях възхитена, когато осъзнах, че някои от тях наистина стават пред очите ни.  През 2013 доказаха съществуването на Хигс бозона. Преди има-няма месец заснеха черна дупка.  Нещата се случват! И фантастите може би трябва да побързат, за да не се окаже, че вече творят просто в приключенския жанр :)