[comic book review] Deadpool Antology - In Wade we trust!

Заглавие:Deadpool антология - бр 1-12 от 2012

Автори:Посен, Дъган, Муур, Стейпълс

Жанр: комедия, фантастика, пародия
Топчеста оценка: 5 звезди
 
Буахахахахах :D Абсолютно дебилно и забавно, в най-добрата дедпулска традиция! Придружено от забележително добър сюжет и гост-прояви на почти всички големи и малки звезди на Марвел.

В тази антология агентите от ЩИТ имат проблем. Голям проблем. И сякаш той не е достатъчен, но не могат да повикат например Отмъстителите да го разрешат, или който и да е супер герой, с когото обикновено работят. Просто няма да изглежда никак добре Капитан Америка например да тръгне да убива върналите се към живот американски президенти. Би подронило морала на обикновените граждани, един вид. Но точно до това е довело благородното желание на един хипи-некромант да направи Америка отново велика - няколко дузини зомби президенти, които са на мнение, че е най-добре да очистят Америка тотално и да почнат отначало. За да предотврати този апокалипсис, агент Престън, на която са стоварили тази каша, е принудена да прибегне до улугите на Дедпул - наемникът със съмнителен морален код и неоспорими възстановителни качества. А, и неуморимо чувство за хумор. Дедпуул поема задачата (срещу скромно заплащане, разбира се), но се оказва, че президентското бедствие е само част от по-голям, направо демоничен заговор.

Вече не мога да гледам на патенцата за баня по същия начин :D

 Eвала на човека,който е измислил този шантав сюжет! Винаги ме изпълва възхищение, когато видя абсолютно щура история, която обаче е напълно адекватна и всичко се връзва. Странно образователната сага, която ни запознава с починалите до днешен ден американски президенти е естествено подплатена с много Дедпулски хумор и насилие. (Излишно е да казвам, че тези издания не са за невръстни дечица - все пак на места времето се измерва в "два зараснали крака по-късно"). Те обаче не са основното - центърът на тези комикси не са просто забавни реплики и хвърчащи карантии. Историята постепенно се разплиташе - докато трепеха президентите се разбра откъде идват изненадващо мощните сили на некроманта Майкъл, а Дедпул дори създаде нови приятели. Във втората половина нещата дори се обърнаха - Уейд се биеше, за да предпази приятелите си.
Комиксите са изпъстрени от появи на знайни и незнайни герои на Марвел. Почти целия екип на Авенджърите се появи, а Спайди, ретро Айрън Мен и Доктор Стрейндж, за мое голямо удоволствие имаха и по-значими роли. Накрая дори се появи Джесика Джоунс! Такива колаборации лично мен ме карат да се чувствам едно такова... уютно. И да чакам с нетърпение новите филми.
Артът беше чуден. Не е същият, но е подобен на този в комиксите - броеве, които излизат преведени у нас, така че на човек да му е комфортно. Направен е и с голям усет към важните неща и множество малки детайли, които да зарадват и изненадат човек. Нещо супер оригинално бе главата, развиваща се в миналото, която пък бе издържана в ретро комикс стил.  И ако Дедпул не може вече да ме изненада с никое амплоа, а още по-малко като е издокаран с бандана и чизми, то вече ретро визиите на Питър Паркър и Тони Старк ме хванаха неподготвена.

Финалът беше в голяма степен отворен. Все пак това е антология от броеве, а както в много поредици и тук една арка се прелива неусетно в друга. От сагата с немъртвите президенти през гостите в тялото на Уейд до демоничните договори, краят на антологията пак ни оставя да се чудим накъде ще продължат смахнатите приключения на Дедпул. Честно казано, умирам си да узная, и било то в антология (за предпочитане) или на отделни броеве, опредлено ще ги прочета. Пък... ако случайно намерят пътя си до българския преводен пазар, също ще съм супер щастлива - комиксът е пълен с реплики, които ми е много любопитно как ще звучат на български, а съм много доволна от това, което виждам в Дедпул и Спайди. От което също искам нов брой.

Бях си набелязала тази книга за Комикс предизвикателството на Марти. За съжаление се сбъдна предчувствието ми, и не можах да напиша ревюто си в определения уикенд, когато бях на работа, така че не знам дали изобщо се брои. Да си призная, дори и аз се учудих (и възмутих от себе си), че чак сега намерих време за него. Затова пък по-рано през месеца препрочетох една  стара любима манга - Godchild . Покрай нея прочетох една графична новела по романите на Пратчет "Цветът на магията" и "Фантастична светлина", която беше повече от задоволителна. Образите на Двуцветко и Ринсуинд бяха перфектни, но за тях се надявам да приказвам някой друг път. Така че, въпреки че не хванах сроковете, съм доста доволна от графичния си месец.