[book review] Vampire in Atlantis - Alyssa Day
Автор: Алиса Дей
Поредица: Воините на Посейдон
Жанр:романтика, паранормален, еротика
Топчеста оценка: 5 звезди
Прочетена на английски
Даниел е утвърден вече помощник на Воините в мисията им, както и на бунтовниците. Но също така е и вампир, което прави вписването му в средата доста трудно. След векове на борба, той вече е на път да се откаже - предава мястото си на приматор и изчаква един последен изгрев. От огнения ад обаче го спасява някой, който напълно отговаря на неговите представи за ангел - Серай, атлантската принцеса, която Даниел е познавал и обичал... преди 11 000 години.
Серай е прекарала всичкото това време в дълбок сън, чакайки принца, определен за нея, по стара атлантска традиция. Това така и не се случва. Вместо това, изригване в силата на Императора - скъпоценния камък, поддържащ девиците в това състояние - я вади от стазата. Това обаче обаче подлага на опасност нейния живот и този на сестрите ѝ.
Императорът явно е в лоши ръце, и Серай и Даниел трябва да го намерят преди да е станало късно.
Нека започна ревюто си с това, че страшно съжалявам, че тази книга не достигна до българските фенове на поредицата, защото много ми хареса.
Още от самото начало бе ясно, че тази книга ще разчупи стереотипа на другите "воинът на Посейдон се качва на земята и се влюбва безпаметно в смъртна девойка". Най-малкото защото Даниел е вампир, който е сам решил да се бори за каузата на доброто (и съответно не мрънка, за разлика от воините).Този пич ми е симпатичен още от първата книга. Даниел стартира като двоен агент, но с времето доказа, че е по всеки начин отдаден на постигането на мир между хора и вампири. Дори се пробва като Приматор във Вампирския сенат, за които има моите адмирации и дори съжалих, че политическата му кариера беше така краткотрайна (да, да, знам - политика, какви ги приказвам).
Сега лирично отклонение, за което Дийдра сигурно ще ме убие, ако прочете това ревю :D Често сравнявах Даниел с принц Гарет от Vampire Empire. Последната е трилогия, написана прекрасно и захранена с чудесни идеи, но с главен герой, който в крайна сметка ме извади извън релси. Гарет, с неговото криворазбрано желание за човечност, отрицание на народа му и геноцидни изблици, рязко намали удоволствието ми от книгата. Даниел, при всичките недостатъци на повествованието поне се пробва за някакъв междинен вариант.
След като си излях каквото имах да казвам за него, нека преминем към изгората му.
През книгите досега неведнъж се чудех ко ли ще е тя. Най-вероятният ми кандидат беше Диърдри, която обаче отпадна, когато стана окончателно мъртва. Но след това се появи Серай! Чак се учудих колко ми хареса тази героиня. Надали си спомняте ревюто ми за историята на Мари, но в Серай открих това, което търсих, но не намерих у Мари - като поведение и като динамика в двойката. А начинът, по който Серай се разправи с Конлан беше пер-фек-тен.
Тази история нарушава статуквото и като доста размива границите между добрите и лошите. Да, вампирите са си все същите кръвопийци, но чрез Николас и господаря, превърнал Даниел ги виждаме и в друга, кхъм, светлина. Даниел и Серай трябва да отстояват своето пред тримата царски братя, на които изведнъж хич не им се нрави да се сродяват с вампири, а пък сред хората иа и отявлени отрепки.
Насладих се изцяло на тази мешаност.
"Вампир в Атлантида" четох на английски, и оригиналът несъмнено си има своите предимства. Като се почне от словесните игрички, до термини като Nightwalker, които просто ме кефят повече как звучат на английски. Но това, че на преводачите им е спестен евентуалния ми читателски гняв, не значи, че ще пощадя авторката. Алиса Дей можеше да обръща малко повече внимание към детайла - а тук Райзен съвсем ѝ беше убегнал. Първо с абсурдната сцена на "объркване" дали една ръка е отрязана сега или преди месеци, после с упоритото споменаване на "ръцете му" (да, множествено), в сцените с Мелъди. Ако не ви е станало ясно, официално Райзен изгуби едната си ръка преди няколко книги.
Не бях особено доволна и от сцените преди потъването на Атлантида - очаквах нещо доста по-апокалиптично, а не пладнешки човешки набези.
Не знам зали Алиса Дей ще ни даде още сцени от Потъването (надявам се), но във всеки случай в следващия том би трябвало да ни очаква голямо Въздигане! Имам големи надежди за дългоочакваната история на Аларик, а злата богиня Анубиса вече не се е показвала няколко книги.... Така че несъмнено ни чака грандиозен сблъсък.
Това мога засега да споделя за седмата книга от "виновната" ми поредица. Ако случайно сте следили "Воините на Посейдон" на български, не се отказвайте, като стигнете до "Вампир в Атлантида". Алиса Дей се чете лесно в оригинал, остават само две книги книги до края на поредицата, а историята е и секси и интересна - за седмата потвърждавам, а за последната ще докладвам скоро.
Коментари
Публикуване на коментар