[book review] "Къщата" - Богдан Русев [audiobook]
Заглавие: "Къщата"
Автор: Богдан Русев
Поредица: Ники Вълков #1
Прочетена от: Петър Мелтев
Жанр: български, съвременен, криминален
Издателство: Обсидиан/Сторител
Топчеста оценка: 3.5 звезди
Така... Ники Вълков е много симпатичен, но не е най-добрият детектив :D
Утешителното е, че всъщност във втората книга се справя по-добре - но за "Стаята" приказвах тук, нека сега се върнем на "Къщата"
Първият голям случай на частния детектив Ники Вълков го изпраща зад стените на "Къщата" - най-популярното риалити шоу на българския ефир. В сградата, в която всяка стая е денонощно наблюдавана от камери, някой е пребил жестоко една от участничките. Шоуто обаче трябва да продължи, затова и сценаристите прибягват до услугите на Никифор, вместо до полицията. Преди финалния епизод той трябва да открие кой, защо и как е престъпникът, останал невидим за очите на камерите.
След като изслушах "Стаята" и прочетох анотацията на "Къщата", очаквах с нетърпение да се захвана с тази книга - завръзката звучеше точно като криминален случай, чието разследване с интерес бих следила. Случаят наистина беше такъв, но детективското изпълнение на Ники не беше особено на ниво. От предната книга знам за неговата "супер сила", която му помага в разследванията - да познава правилните хора. Това определено е полезно, но от читателска гледна точка не особено интригуващо. Бях изумена и леко възмутена колко късно в разследването се обърна към миналото на жертвата Николета, струваше ми се, че още нещо можеше да се заключи от посещението в болницата, а финалната развръзка я отдавам повече на желание за екшън, отколкото за безпроблемно решаване на случая.
Въпреки това, дори и да звучи странно, беше ми интересно да следя самото развитие, именно защото случаят беше повече мой тип. Все пак имаше интрига в този модерен еквивалент на престъплението в заключена стая - престъпление в заключена и наблюдавана непрестанно къща. А и Ники Вълков продължи да ми е симпатичен - дори и когато не оправда надеждите ми да влезе под прикритие в Къщата . :D Затова и оценката на книгата е почти същата като на втората - беше ми приятно да я слушам, докато си върша работата вкъщи или вървя навън, а и ме топлеше мисълта, че Ники поне малко подобрява стратегията си във втората книга. Ако има и трета - а аз се надявам да е така - съм сигурна, че ще задобрее още.
Слушах книгата в изпълнение на Петър Мелтев. Оцених възможността да чуя историята на Ники, прочетена от мъж - разказът в книгата все пак се води в първо лице, а и гласът на актьора несъмнено ми хареса (май предпочитам книги, прочетени от мъже). Като цяло обаче прочитът на Христина Ибришимова в "Стаята" ми допадна повече - намерих го по-изразителен, и по-отчетливо различавах героите, особено в диалозите.
Ако вследствие от ревюто ми се чудите дали да подхванете "Къщата" - ако имате време за лека криминална история или ви се слуша нещо неангажиращо, и искате да прекарате няколко часа в компанията на симпатичен любител-детектив и в разходка из София - да. Ако обаче искате някой да ви разгадае случая и да вдигне летвата - препоръчвам по-скоро да се обърнете към комисар Донов - Мишената (за първият му случай съм говорила тук - "Чашата на проклятието" , но следващите книги са дори по-добри!).
Автор: Богдан Русев
Поредица: Ники Вълков #1
Прочетена от: Петър Мелтев
Жанр: български, съвременен, криминален
Издателство: Обсидиан/Сторител
Топчеста оценка: 3.5 звезди
Така... Ники Вълков е много симпатичен, но не е най-добрият детектив :D
Утешителното е, че всъщност във втората книга се справя по-добре - но за "Стаята" приказвах тук, нека сега се върнем на "Къщата"
Първият голям случай на частния детектив Ники Вълков го изпраща зад стените на "Къщата" - най-популярното риалити шоу на българския ефир. В сградата, в която всяка стая е денонощно наблюдавана от камери, някой е пребил жестоко една от участничките. Шоуто обаче трябва да продължи, затова и сценаристите прибягват до услугите на Никифор, вместо до полицията. Преди финалния епизод той трябва да открие кой, защо и как е престъпникът, останал невидим за очите на камерите.
След като изслушах "Стаята" и прочетох анотацията на "Къщата", очаквах с нетърпение да се захвана с тази книга - завръзката звучеше точно като криминален случай, чието разследване с интерес бих следила. Случаят наистина беше такъв, но детективското изпълнение на Ники не беше особено на ниво. От предната книга знам за неговата "супер сила", която му помага в разследванията - да познава правилните хора. Това определено е полезно, но от читателска гледна точка не особено интригуващо. Бях изумена и леко възмутена колко късно в разследването се обърна към миналото на жертвата Николета, струваше ми се, че още нещо можеше да се заключи от посещението в болницата, а финалната развръзка я отдавам повече на желание за екшън, отколкото за безпроблемно решаване на случая.
Въпреки това, дори и да звучи странно, беше ми интересно да следя самото развитие, именно защото случаят беше повече мой тип. Все пак имаше интрига в този модерен еквивалент на престъплението в заключена стая - престъпление в заключена и наблюдавана непрестанно къща. А и Ники Вълков продължи да ми е симпатичен - дори и когато не оправда надеждите ми да влезе под прикритие в Къщата . :D Затова и оценката на книгата е почти същата като на втората - беше ми приятно да я слушам, докато си върша работата вкъщи или вървя навън, а и ме топлеше мисълта, че Ники поне малко подобрява стратегията си във втората книга. Ако има и трета - а аз се надявам да е така - съм сигурна, че ще задобрее още.
Слушах книгата в изпълнение на Петър Мелтев. Оцених възможността да чуя историята на Ники, прочетена от мъж - разказът в книгата все пак се води в първо лице, а и гласът на актьора несъмнено ми хареса (май предпочитам книги, прочетени от мъже). Като цяло обаче прочитът на Христина Ибришимова в "Стаята" ми допадна повече - намерих го по-изразителен, и по-отчетливо различавах героите, особено в диалозите.
Ако вследствие от ревюто ми се чудите дали да подхванете "Къщата" - ако имате време за лека криминална история или ви се слуша нещо неангажиращо, и искате да прекарате няколко часа в компанията на симпатичен любител-детектив и в разходка из София - да. Ако обаче искате някой да ви разгадае случая и да вдигне летвата - препоръчвам по-скоро да се обърнете към комисар Донов - Мишената (за първият му случай съм говорила тук - "Чашата на проклятието" , но следващите книги са дори по-добри!).
Коментари
Публикуване на коментар