About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 17 февруари 2019 г.

[book review] "Откраднато" - Искра Урумова [book club]


Заглавие: "Откраднато" 
Автор: Искра Урумова
Поредица: История за чудеса 1

Жанр: фентъзи, митология, тийн, романтика
Издателство: Думите
Бележка: читателски клуб Орбита

Макар и да не му се дава много гласност, общоизвестен е фактът, че знаем много повече истории за вампири, върколаци и други екзотични същества, отколкото за собствения ни фолклор. Сега обаче ще ви представя началото на една трилогия, която може да попълни доста пропуски и то докато следите със затаен дъх какво е накроила съдбата за  една девойка.
Неда обаче не е каква да е девойка - тя е самодива. Самодива в беда. Тя и две другарки са заловени от овчари -техни отколешни врагове. Но по някаква причина овчарят пощадява косата - и съответно здравия разум на Неда, отнасяйки със себе си само един кичур. И това обаче никак не е безобидно - защото чрез този кичур Неда и овчарят Марко стават свързани. Макар че може да се окаже,че връзката между тях е по-стара, по-здрава, и не зависи само от това, що е откраднато...

Аз ще съм първа на опашката пред изповедалнята колко малко знам за самодивите. Затова не мога да преценя къде свършва мита и започва авторовата измислица. Знам от срещата (йей, бях на среща с авторката), че тя е направила много сериозни проучвания за легендите и местата. Знам също, че много ми хареса опозицията на самодиви и овчари и как се вписаха в съвремието на историята.

"Овчарите" са наследниците на юнаците от народните приказки и песни, антиподи на самодивите и най-близкото нещо до бг таен богат кръг, което съм срещала. В "Откраднато" има доста явна опозиция между самодиви и овчари, женското и мъжкото начало, природа и хора,духовно и материално. В следващата книга тези граници ще почнат леко да се размиват, но в "Открадното" можеда кажем, че овчарите са антагонистите в историята,със своите кражби, застрашаващи дългия мир. Но в лицето на Марко - един много харизматичен антагонист. (Изтъквам го, защото имах такова условие :D )
Въпреки че започва книжната си кариера донякъде от страната на лошите, Марко също получава възможност да се изкаже- Разказът се мести между гледните точки на Неда (в 1л.) и Марко (в 3л.) и можех да отлича характерните им гласове в. текста.  Хареса ми това - предполагаше да станем по близки с Неда, но разбираме по-добре и   Марко и динамиката на чувствата и отношенията на двамата. А като са ни дадени и противоположните гледни точки към световете на самодивите и овчарите, и няма как още отсега да се зачудим кое е истина и кое е останало скрито.

В първите няколко страници се обезпокоих, че стилът няма да ми е съвсем присърце. Открих обаче, че идеално приляга на темперамента на Неда и образа в главата ми - тя е доста по-пряма и уравновесена от другарките си самодиви. И преди ми се е случвало така точно да си паснат нещата - например с Кас от "Анна в рокля от кръв", където дори и сегашното време имаше своя чар. Обратно на "Откраднато" - единственото нещо, което не сработи с мен като стил и оформление беше разделението по часове и дати. Тази информация отначало ме боцкаше в очите, после мозъкът ми се научи да я изпуска, така че всичко беше окей.

По нагоре отворих дума за чувствата между Неда и Марко. В този том има не толкова романтика, колкото сблъсък, напрежение, и неотречима връзка между двамата. Дали за вас това е разочарование или облекчение, избирате сами :) За мен на този етап, това беше по-скоро плюс.

Забелявате, може би, че не говоря много за сюжета. Това е защото, ако се разпростра извън споменатото в анотацията, вече ще съм издала твърде много. " Откраднато" е тънка книга, и е сравнително бедна на събития. Въпреки че нямам никакви критики относно коя да е случка от сюжета, това прави впечатление. Още повече, че действието е съсредоточено в първата половина или 2/3 от книгата, а после историята малко се носи по течението. На този фон се вижда и друг дисбаланс - между информация и събития. Започнах ревюто си с това как като читатели ( и като хора) имаме нужда от тази информация. Авторката видимо се е постарала не само със събирането, но и с интегрирането на това знание, като фактите се преплитат в диалозите и пътуванията на героите. Но и така информацията чувствително взе превес към края.

Въпреки тази лека деклинация, затворих "Откраднато"единствено с желание да започна следващата. Малко книги препоръчвам на всекиго, но тази е една от тях - прочетете "Откраднато".Ще научите много за самодивите, за приказките и песните, за чудните места в   България; и ще получите завръзка на една магична история и може би любов. Какво друго да поискате от 180 стр?

Няма коментари:

Публикуване на коментар