[book review] "Предателството на Атлантида" - Алиса Дей

Заглавие: "Предателството на Атлантида"
Автор: Алиса Дей
Поредица: Воините на Посейдон #6

Жанр: ърбън фентъзи, любовен, еротика
Издателство: Тиара Букс
Топчеста оценка: 5 звезди

"Предателството на Атлантида" е последната преведена книга от поредицата, и за мое огромно учудване, сюжетът ми стана любим от шестте досега. Защо за учудване ли? Защото това е книгата на Кристоф, а той е на дъното на класацията ми за герои.

Във ВнП 6 най-намусеният атлант е изпратен на самостоятелна мисия да вземе Сирената. Това е един от най-опасните камъни - докато на атлантите им е нужен, за да въздигнат острова си, много други биха дали мило и драго да овладеят силите му за контрол на съзнанието. Кристоф е подготвен да се сблъска с тях - това, което не е очаквал обаче, е присъствието на очарователна и ловка крадла. Лейди Фиона Кембъл е детска писателка през деня и наследница на Робин Худ през нощта, а следващата ѝ цел е Сирената. Но задкулисно се плетат сложни игри, и както вампири така и шейпшифтъри и феи копнеят да сложат ръце на скъпоценния камък.

Докато четях, неведнъж така ми се приискваше тази книга да е за Алексий! За това говорих и в ревютоза четвъртата книга. Освен подчертаните ми симпатии към Алексий, Фиона би била идеална за него. Тя може да е нинджа, крадла, наследница с магични способности - но най-вече е художник и разказвач на приказки. И в една алтернативна история, с окото си на художник вижда красотата в белезите му и преразказва историята му за доброта и сила. Може този фенфикшън да си остане завинаги в главата ми, но ми стопля сърцето.
 Казвам си го - не харесвам особено Кристоф. Той е антипода на тертипа на Алексий и 5 книги досега се е държал като пълен пръч. Вярно, чудодейно се превъзпита веднага, щом видя Фиона, но тази бързина ми беше повече странна и невероятна, колкото да ми спечели на негова страна. Да, той си има кофти моментите в историята си - както всички главни герои. И всеки е избрал как да се държи вследствие от тях. Не одобрявам решението на Кристоф - дори не беше мрачно и логически абсолютно необосновано секси, както при Зейдист от БчК.

Но да се върнем на важното - тук Кристоф се държи нормално и историята е страхотна. Наистина, от сюжетите дотук, в тази книга ми е любимият. Освен воините, сирената дири и психясал вампир, който ми беше всъщност доста забавен и когото бих свързала повече със Спрингфийлд Джак, а не с Джак Изкормвача, а също и сюрия феи, които може да класирате от почти приемливо лош до непоправимо зъл. Ах, но са чаровни гадинките, нали? На страната на атлантите имаме сладък хакер, боен иконом, който е като пенсиониран Себастиян от Курошитсуджи, и естествено, Фиона.

Думата "нинджа" малко ми се препъваше на езика, но и в самата книга си правят майтап за шотландската нинджа, така че е окей. Фиона беше забавна и творческа натура, и макар сигурно да ви е писнало да си правя класации на героите, които отгоре на всичко да изменям при всяко ревю, наистина се нарежда високо. Умее да си служи със сила, с магия, и най-вече - с думи. И да отстоява позицията си. Изтъквам го именно при нея, въпреки че и другите дами съумяваха да тропнат с краче - Фиона обаче, освен всичко друго, единствена успя да нахлузи кондом на атлант. Крайно време беше. Заради принципа. Браво, момиче :D

Кристоф може и да не ми е любимец, но Денал е. За малко, но се зарадвах да го видя тук да влезе малко в действието, дори и повечето да беше задкулисно. Надявам се неговият наченат сюжет от тази книга да продължи в следващите - да го видим като посланик на добра воля у феите, например.

Ех, феите. В началото, когато се появиха в поредицата бях остро против тях. Твърде много ми заприличваше на фантастична манджа с грозде. При предната книга започнах да омеквам - в петата, наистина, нааай-накрая авторката взима мерки да обясни микса от религии и митологии, което много ме зарадва. А в тази наистина те направиха шоуто. Вече си признавам, че нямам нищо против да ги срещам и занапред.

Ще си позволя обаче да отправя критика, което по принцип гледам да избягвам - да коментирам преводачески или редакторски неблагополучия. Беше си мъка да чета за феите на български в тази книга, беше ми тромаво и спънато. Сгърчвах се всеки път, когато пред погледа ми изникнеше "Ънсийли корт" или нещо подобно. Не съм преводач, но все трябва да има по-благозвучен и адекватен превод - дори "Мрачният двор" ми звучи по-добре. Между другото, този българо-фейски проблем не е нов, помня, че ми направи впечатление и в "Треска" на Карън Мари Монинг щом отворих първите страници. Затова и още не съм прочела поредицата, въпреки че я имам. Надявам се някой ден този казус да бъде решен. А също и да отсъства в "Дворовете" да отсъства, защото ми е крайно време да се заема със Сара Дж.Маас.

Във всеки случай, ща - не ща - продължавам на английски. Въпреки че обичам да чета на български ми е доста любопитно да видя Алиса Дей в оригинал. А и ми остават двата тома, които чакам буквално от началото на поредицата - за Денал и Аларик.