About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

събота, 17 ноември 2018 г.

[book review]"Разкриването на Атлантида" - Алиса Дей

Заглавие: "Разкриването на Атлантида"
Поредицата: Воините на Посейдон #4
Автор: Алиса Дей

Издателство:Тиара Букс
Жанр:ърбън, фентъзи, любовен
Топчеста оценка: 3.5 звезди

Най-накрая ново ревю за тази поредица! Докато предните бяха репостнати стари, това е прясно-прясно след препрочита ми тази година. (Е, почти прясно - книгата минах преди месец-два).
След като първите три книги бяха посветени на царското семейство (връзкари), време е да се започне и с редовите воини. Пръв на опашката с истинска книга се нарежда Алексий (ако не броим новелката на Бастиян) - воинът с обезобразеното лице, който може би единствен разбира кошмарите на принцовете Конлан и Джъстис, защото сам е бил в ръцете на злата богиня Анубиса. Пленничеството му е оставило белези, далеч по-дълбоки от тези по лицето му, но ден след ден, той упорито изпълнява дълга си. Поредната задача на Алексий е наглед проста и тренировъчна - да помогне в обучението на новопопълненията сред редиците на човешките бунтовници. Но щом пристига, разбира, че задачата ще е всичко, но не и проста - не и с някой като необикновената им водачка Грейс.

Алексий е един от любимите ми герои в поредицата. Ако някой е чел предните ми ревюта, знае, че непрекъснато опявам за Аларик. На второ място обаче са Алксий, а редом с него Бастиян и Денал. Най-вече Алексий. Защо? Защото те са мили. Държат се добре. Вършат същата тежка служба, както и останалите воини, но не бич-ват по въпроса. Избрали са да бъдат добронамерени, като за Алексий е най-съзнателен и целенасочен, избор, който сигурно взима всеки ден, вместо да потъва в дълбоките белези, които носи както отвън, така и отвътре. Избира да не ги маскира с грубост и остроумни реплики като другите, а да се отвори - колкото му стигат силите - и да покаже всичко друго, което си струва и което прави белезите незабележими. Колкото и да обичам хубавия сарказъм, мисля си, че добрите, грижовни герои често биват подценявани, особено в този тип поредици.
Това казано,  очаквах с нетърпение тази книга, защото както казах, от изброените горе герои, само Алексий се сдобива с истинска книга, а за Денал май няма нищо самостоятелно. Може би затова "Разкриването на Атлантида" не отговори напълно на надеждите ми, въпреки че беше приятна. Грейс - любимата на Алексий - не беше никак лоша героиня. Може и да не се нарежда сред любимките ми сред дамите, но изпъква с нещо важно - въпреки че е наследница на Диана, богинята-ловджийка, тя е най-обикновената сред избранниците на воините. Няма психични сили, не притежава явна дарба или магия (въпреки един котешки момент, мяу). При нея основното е труд, вяра и борба с вътрешните съмнения - това води стрелите ѝ много по-точно, отколкото благословията на богиня. Динамиката между Алексий и Грейс обаче никак не ме увлече...
Самата авторка и героите ѝ описват отношенията между Грейс и Алексий много точно:
"Това между тях се превръщаше в един неспиращ танц на отдръпване и приближаване, на разделяне и събиране. Странен валс на двама изпълнени с надежда, но и несклоними участници".
Изключително точно описание.  Отношенията между двамата бяха хаотични, необосновани сблъсъци и отдръпвания, които не отговаряха на характерите на тези иначе така готини герои. Да, имаше и забавни и секси моменти (мяу-ефектът) и емоционални (за мен такъв беше разговорът на Алексий с Аларик относно обета му). Но като цяло този "танц" не ми допадна, а на моменти дори ме подразни.
В тази книга и сюжетът е малко преходен. По-скоро в този том се поставят основите на сюжетните линии за борбата за психическо надмощие над шейпшифтърите, които ще се разгърнат в следващите книги, и извежда на сцената феите, с които също предстои да се сблъскаме по-основно. Затова, макар да не омаловажавам мисията на Алексий, та ми се стори по-малокалибрена и по-малко вълнуваща от сблъсъците и конспирациите на другите герои, от това, което исках за него.
За преходна книга "Разкриването на Атлантида" беше много добра. Поставя основите за следващите, разнообразява сблъсъците досега и поне мен ме остави много заинтригувана как ще се развият нещата нататък (особено с феите - не очаквах феи!). Всъщност, ако някой друг герой беше на мястото на Алексий, щях да съм много по-благосклонна, дори въодушевена. Например такова отношение бих очаквала от Денал, и дори щеше да ми бъде много забавно и симпатично предвид младостта му - един симпатичен, леко конфузен танц щеше да е наистина :D  Спойлер: сега чета шестата книга, и никога не съм искала толкова силно да разменя героите, по-точно - да сложа Алексий на мястото на Кристоф тук. И спойлер 2: Има един наистина очарователен епизод със закуски. Този път с Аларик, което веднага го прави по-добър дори от палачинките на Джъстис. Мишел, ти си разкошна!

Няма коментари:

Публикуване на коментар