[book review] Wonder Woman : Warbringer

Заглавие: "Жената-чудо - Вестител на войната"/ Wonder Woman : Warbringer
Автор: Лий Бардуго
Поредица: DC Icons

Издателство: Сиела
Жанр: фентъзи, YA, митология, приключенски
Топчеста оценка: 4 звезди
Бележка: четена на английски

Предиктивните ми способности за книжния пазар напоследък са много добри, защото която и книга да си взема на английски, до няколко седмици бива обявена за превод :D Първо с историите за "Доктор Кой", а после - "Жената чудо".  Не че се оплаквам,  но вече се замислям два пъти, преди да взема нещо на чужд език :D
За DC Icons се въодушевих много, щом ги видях. Комбото от автори и супер герои е страхотно, а макар да не съм фен на DC (аз съм от момичетата на Марвел), Жената-чудо няма как да не я обичам. Лека причина за безпокойство все пак породи факта, че от книжните ми другарчета нямаше достатъчно въодушевени отзиви за историята. Сега, когато я прочетох, мога с чисто сърце да споделя, че много ми хареса, но мога да разбера и хората, които не са поставили високи оценки. За първото - в ревюто, за второ - в спойлер тага, защото е свързано с финала :D

"Вестител на войната" ни връща на остров Темискира - домът на Амазонките, където те намират покой след смъртта си в славна битка. Там Диана е единствената, родена на самия остров - създадена от боговете и майка си - царицата. Това винаги я е подтиквало да се докаже, че е не по-слаба и достойна от родените в битка. Точно когато има шанс да се докаже в състезание обаче, нещо отвлича вниманието ѝ - тя спасява младо момиче, въпреки че това е против правилата на Темискира.... но няма и представа какви ще са последствията за острова и за света. Защото Аля не е кой да е човек,чийто кораб случайно се е залутал в морето - тя е хаптандраи - Вестител на войната, наследница на Елена от Троя. Самото ѝ съществуване е достатъчно, за да потъне света във война и хаос. Даяна се изправя пред тежък избор - да я остави да загине или да рискува силите ѝ да стигнат апогея си. Но...оказва се, че има и трети вариант - по-рискован, по-опасен, изключително несигурен - да пречистят Аля от разрушителните ѝ способности. За да го постигнат обаче, трябва да се изправят срещу хора, богове и да победят в надпревара времето.


За да се насладиш на "Вестител на войната" изобщо не е нужно да си фен на комиксите и филмите. Всъщност, ако се впрягаш, може дори да помогне. Иначе съществува риск леко да се подразниш, че във филма Даяна участва в Първа световна война като възрастна, а тук имаме тийн-чудо в наши дни, което за първи път се сблъсква с цивилизацията извън Темискира. Лично на мен това изобщо, ама изобщо не ми пречи. Свикнала съм да има няколко алтернативи на един герой - например Спайди или Батман, и това за мен е по-скоро вариант, а не предистория на филма с Гал Гадот. Дали става дума за друга DC вселена, или Бари е успял да прецака и тази времева линия, решавате вие.

Във всеки случай, настоящата история стъпва на здрави основи - историята за Жената-чудо и гръцката митология и оттам върви стабилно нагоре. Още от анотацията сюжетът ме плени, а по-нататък се влюбих в това, което е направила Лий Бардуго от историята за Вестителя на войната. Темискира и амазонките оживяха пред мен, както и Елена - една чудесна Елена, преди да е на Троя, както казва авторката, Елена, която е принадлежала единствено на себе си. Освен подхода към историята, самата Лий Бардуго също ме впечатли. Много ми хареса как пише, и от откъсите на български, които видях, мисля, че стилът и майсторството ѝ ще са видими и в превода. А аз нямам търпение да прочета другата поредица на Бардуго, която вече е издадена у нас.

Освен свят, друга предпоставка за хубава история са героите. Даяна си я знаем (или поне сме чували за нея). Тук се срещаме с една млада героиня, в която постоянно се борят съмненията и силата. Освен нея на сцената идват Аля Кералис - Вестителката, която изобщо не е очарована да узнае за силата и наследството си; брат ѝ Джейсън, за когото грижа и контрол понякога се припокриват; Ним - чиято суперсила са любопитните факти и умението да съчетава тъкани и цветове (Ним успя да превърне ласото на Даяна в модерен шал, и имам чувството, че през времето и пространството е отговорна да скрие онзи меч на партито във филма); и Тео - който пък изпъква с компютърни способности и невъзможността да си затваря устата. И всички тези герои страшно си ги заобичах. Акцентът е върху момичетата - затова и като изтеглих билетче "книга със силна главна героиня", веднага посегнах към "Жената-чудо". Но не е само Даяна, дори не са само Аля и Ним. Всеки герой (почти) показва вътрешна сила. Така че това е перфектната книга за силни героини, които изпъкват без да се подреждат в кръг и да викат Girl power! , и без да хейтват мъжете (въпреки че историята би го предразположила). Те са просто достатъчно добри и могат да позволят и на други да блеснат, защото това няма да ги заслепи. Браво, Лий. Всъщност, момичетата се нареждат в кръг, но викат Bubble, bubble, make some trouble, което е в пъти по-готино. Двойно браво, Лий.

Така че - интересни герои, свят и история, защо тогава не максимална оценка? За другите читатели не знам, но за мен преломния момент дойде около 60 страници преди края. Не ми допадна как се извъртяха нещата със злодея в книгата. Не че беше лош - и битката и победата на края ми харесаха, но щях да предпочета коренно друг подход. Подробности - и спойлери! в тага долу.

Съвсем на свой риск кликнахте бутона. Сега идват спойлерите. Е, злодеят е Джейсън. Братът на Аля. И това не ми харесва. Не само защото имам слабост към големите братя в книги и филми, които защитават семейството си и защото все повече ми допадаше, докато се разгръщаше историята. Но и защото, както споменах, виждах по-интересен (според мен)път, по който да тръгне сюжета. От началото книгата слага идеята, че има някаква организация, която иска да убие Аля преди силите ѝ да стигнат своя пик, за да бъде избегната световна война - щях да предпочета да си останат и да развият този сюжет. Както казва Тео - "Ние сме лошите!". Ако сюжетът беше такъв, щяхме да видим ситуация, където привидно Даяна и Аля са от лошите, а преследвачите им - добрите, които се опитват да предпазят света.В някой момент Даяна можеше да убеди някой от организацията, че е възможно да пречистят Аля в извора на Елена и да го вербува за тяхната кауза - ето такава врътка в сюжета с удоволствие бих чела! Дори и хипотетичният им нов съюзник да беше с преекспониран немски или руски акцент. Та, затова се разочаровах от края. Отново, тази врътка не беше толкова лоша сама по себе си. Имахме генно модифициране + древни чудовища и о, да, един митологичен Джурасик Парк определено има място в света на книгите! Но просто като развитие на героите и като морална дилема другият вариант щях да аплодирам повече.

Ако мога да обобщя финала с една кулинарна метафора - поръчали сте си пържено пиле. То е вкусно, но знаете, че е можело да стане още по-добро - с малко горчица, соев сос и подправки в маринатата, и сметанов сос с манатарки. Примерно. Не че ви давам акъл за вечеря. Това е метафора.
Но и така мога да препоръчам "Вестител на войната" на много хора - на любителите на модернезираната митология, на феновете на Рик Риърдън, на почитателите на комикси и супер-герои, на читателите, които търсят силни герои с добри сърца, на тези, които търсят тийн-приключение, което не е центрирано около романтика.
О, и като споменахме акценти! (Споменах ги в спойлера, ако сте стриктни и не сте го отворили). В книгата Даяна проговаря на български, което ми беше супер забавно :D Много добър български, всъщност :D