[book review] Изкуплението на Атлантида - Алиса Дей

Заглавие: "Изкуплението на Атлантида"
Автор: Алиса Дей
Поредица: "Воините на Посейдон" # 5 

Жанр:ърбън фентъзи, романтика, еротика
Издателство: Тиара Букс
Топчеста оценка: 4 звезди

Всеки от воините си има свои собствени демони, но малцина могат да се похвалят и с проклятие лично от бога, на когото служат. Единият от тези късметлии вече се отърва. На Бренан обаче тепърва му предстои да се сблъска с цялата сила на проклятието си. Една юношеска простъпка преди векове му навлича гнева на Посейдон и той му отнема всяка емоция - докато не срещне своята избраница. А това май ще се окаже Тиърнън Бътлър - нахъсаната репортерка, която срещнахме преди няколко книги за малко.
Наистина, за проклятието на Бренан знаем още от първата книга. Чак сега обаче узнаваме целия му текст. И да си призная, и аз се учудих от неочакваната му жестокост.

Знаехме, че емоциите на Бренан ще се върнат, чак щом срещне своята половинка. Сякаш това не би било достатъчно травматично - изведнъж да ти се изсипят векове емоции, когато досега си бил бездушен. А вие си мислите, че е кофти като ти е изтръпнал крака и се връща кръвта в него?  Проклятието обаче продължава - той ще забравя Тиърнън всеки пък щом я изпусне от поглед, и отново ще губи чувствата си. И това ще се повтаря и повтаря, докато любимата му не загине, и всичко не се върне окончателно, финална унищожителна вълна от угризения и болка от загубата. Да, знам, че авторите и читателите обичаме да издевателстваме... но и аз се учудих колко кофти е проклятието.
В книгата разбираме, естествено, и причината Бренан да си навлече божия гняв. Тук, да си призная, щях да предпочета да не се беше оказала чист като сълза. Бренан се обвинява за смъртта на любовницата и нероденото им дете, за което се оказва невинен. Искаше ми се, не защото това би оправдало проклятието - споделих мнението си за него, а и гръцките богове не за известни с рационалност. Ще ви се, защото реалното разкаяние и прошката сам към себе си щяха да са много по-силен мотив, отколкото признанието за самозаблуда, и така Бренан щеше да израсне още повече в очите ми.

Така, докъде стигнахме за тези, които не четат спойлери? Кофти проклятие, и двама герои, които обаче няма да се предадат така лесно. Всъщност, за мое учудване и възхищение, успяват да го обърнат дори на майтап. А сега де - как да иде човек до тоалетната, като не трябва да се изпускат от поглед? :D Още не съм си направила официална класация на дамите в поредицата - планирам до последната книга да има такава, но засега Тиърнън си дели второто място с Кийли. Тиърнън ми стана симпатична още когато шпионираше вампири почти по без нищо, и сега задържа позициите си с отношението си към проклятието.
А освен него, новосформираната двойка има и друга задача. Както подсказах в предното ревю, оттук започва да се нищи по-подробно сюжетната линия с поробените шейпшифтъри. В тази книга вампирите се обръщат за целта към... луди човешки учени! В комплект с пускане на ток, подземия и зловещ кикот!

Няма да издавам още от сюжета - ще споделя тихичко само, че има една вторична сюжетна линия с любимия ни вампир, която приятно ме озадачи какви ги върши. Нека като читателски си признаем - вампитата винаги ще са ни слабост и е хубаво да виждаме някой на страната на доброто. Виновни удоволствия, какво да се прави - щом не блещука! :D

"Изкуплението на Атлантида" беше една от по-приятните книжки в поредицата, а също така - и тази с най-отговарящо на съдържанието си заглавие. Нямам търпение да ви разкажа и за следващата, но за да го направя, ми остават още 60 страници :D Затова приключвам с това ревю - но в моя защита, ако отворите спойлер тага, е нормално дълго.