[book review]STAR TREK Лицата на огъня - Майкъл Ян Фрийдман

Заглавие: "Лицата на огъня"
Поредица:STAR TREK
Автор: Майкъл Ян Фрийдман

Жанр: научна фантастика
Издателство: Калпазанов

Топчеста оценка:3 звезди

"Лицата на огъня" е втората книжка в мини поредицата на Калпазанов, макар че в оригиналната и доста по-голяма серия самостоятелни Стар Трек книжки подредбата да е доста по-различна. Все пак я карам по техния ред, макар че не съм сигурна защо изобщо реших да се изтезавам, при условие, че имам други СТ книжки на хартия в оригинал. Тук преводът вдига нивото на абсурдност спрямо предната книга, правейки клингоните на клингънианци и измервайки скоростта в орбити.  Орбита 9. What. The. Actual.Fuck.
Както и да е. Предишната история много приятно фокусира върху Ухура и Чеков, двама герои, на които не се обръща много внимание. Същевременно акцентира точно върху този аспект от сериала, който най-много обичам и уважавам - откриването и разбирането на нови култури.
Тук връщаме акцента на Кърк. На път за дипломатическа мисия Ентърпрайс минава да нагледа колония, която работи по проект за тераформиране. По стечение на обстоятелствата, в момента там се намира стара изгора на Кърк. Срещата им обаче е кратка, защото на друга планета назрява конфликт между две фракции. Междуособици има и в империята на Клингоните (изненада!) и изведнъж малката колония се оказва на прицел.

Има ли Кърк, има и свалки. Този път обаче свалките са в минало време - срещаме се с бившо гадже на Кърк и нейното синче. И имаме драматично I am your father. Или по-скоро, He is his son. Това не го броя като спойлер, защото е изнесено още на първата страница на книгата. Тази сюжетна линия откровено ми досади. Всички знаем за любовните похождения на Кърк, който във всеки епизод намира нова красавица; затова и не мога да приема на сериозно приказките как това била голямата му любов - и то за герой, който срещаме в рандъм книга и едва ли ще видим повече. Издаването на "тайната" за сина пък беше повече от лошо решение от гледна точка оформление - един абзац от средата на книгата бе изваден и сложен като тийзър преди първа глава.
Сюжетът поддържаше ниво на интерес около средното. Спок пое основно действието в главите за колонията. Това донякъде спаси нещата - и Спок не беше на върха си, но пак си е той, още повече че Кърк и синът му хич не ме засегнаха. Трябва да призная обаче, че въпреки предразсъдъците ми към тази сюжетна линия, всъщност останах доволна от края и от решението, което взе майката.
Във всеки случай, интересни ми бяха два други пункта - вътрешните отношения в империята на клингоните на първо място. Техният сложен воински код на честта, комбиниран с откровено подмолните им тактики за изкачване в йерархията ми бяха доста любопитни, а и нямам много ясна представа за политическата обстановка от времето на TOS. Като горд фен на TNG съм свикнала от другата страна на фронтовата линия да са Ромулус или Кардасия, а клингоните, макар и много да се репчат, да са редом с Федерацията. Така това ми напомни колко реална и динамична е политическата сцена на Стар Трек.
Другата точка, която ми беше любопитна, бе базата на религиозния конфликт, който трябва да решат дипломатите, изпратени с Ентърпрайс, и също толкова абсурдното му решение. Сигурна съм, че за чужд наблюдател и земните дрязги биха изглеждали така.
"Лицата на огъня" беше сравнително интересна, но по-скоро като допълнителни късчета информация за една любима фен-вселена, не заради герои или сюжет. Става за върли фенове и определено отстъпва на предната.