[book review] "Музей на страха" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
Поредица: Пендъргаст #3
Автори: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
Издателство: Ергон
Жанр: крими, трилър
Топчеста оценка: 5 звезди
Друго:Варненска библиотека, препрочит
Срам и позор за мен! Скъсах се да обяснявам как именно тази и следващата книга са ми любими, но щом зачетох се оказа, че съм сляла образа на Марго с този на Нора Кели, съвсем изключвайки последната от повествованието! Излиза значи, че съм забравила доста. Но това значи нови (повторни) изненади! Ако предното ревю беше за осъзнатото препрочитане, то това ще е за радостите на препрочитането на чисто.
В "Музей на страха" завръзката е както често в тези книги около трупове и кости. Този път обаче жертвите са отпреди 100 години и труповете им биват намерени под стара разрушена сграда. Подозрително припряно местопрестъплението бива разчистено, така че археоложката Нора Кели успява да хвърли едва бегъл поглед- Той обаче е достатъчен, за да не ѝ дава мира и тя се съгласява да продължи да помага на Пендъргаст не на последно място за да утоли собственото си любопитство. Щом на сцената излиза и убиец - папагал, двамата се задълбават все по-дълбоко в миналото, за да разкрият истината за събития отпреди век и връзката им с днес.
Визуално в главата ми това бе книгата с най-мрачна атмосфера. Подземията с трупове, нощните промъквания (доста забавни, всъщност), изоставеното имение, носещо всеки белег на къща на ужасите - или най-точно - "музей на страха". Старият Рен, който властва в подземията на библиотеката и любимото ми - така реалистичното, почти физическо пренасяне в миналото. Там ни чака епохата на индустриализацията - изпълнено с дим небе, гладни, препълнени улици и домове, започнали да се затлачват реки. Как да не вижда човек тези картини само в сиво-кафяви окраски? И едно едва-едва по-цветно петно - зелената рокля на Мери Грийн, която е първата улика в това разследване...А тревогата на Пендъргаст и неочаквано личното му отношение с намеци за дълбоко заровена тъмна семейна тайна са последната нагнетяваща капка, така че през цялата книга читателската ми струна на тревога бе прекрасно опъната и готова да затрепти.
Май именно атмосферата бе оставила по-ярка следа у мен, защото, както признах, бях позабравила героите. Освен, че съвсем бях изключила за Нора, бях забравила самоличността на убиеца, макар да помнех мотивите му. Доста дълго, почти до последно, се колебаех между двамата си заподозрени и не можех да реша кой е точно "папагалът". А Нора, особено в отбор със Смитбек, беше чудно нововъдение- Някой ден трябва да наваксам със "Златото на Кивира", която не е част от "Пендъргаст", но изглежда тъкмо там се срещат Бил и Нора. Наистина тряба, защото все още не ми е ясно как е успял да я спечели :D
Рядко обаче ми се случва да имам ревю без оплакване и спойлери, поне мъничко
Click to view spoiler!
Така и не можах да приема на сериозно извличането на еликсир са безсмъртието от кауда еквина - крайната част на гръбначния мозък. Ако беше някакъв тумор с уникални регенеративни способности, или дори хипофизата, както в първата книга, с или без вирус, щях да съм по-доволна. Предлагам размяна - вместо хипофизи, звярът М'бвун да хапва миелин.
Това оплакване обаче ни най-малко не ми помрачи удоволствието. А тъй като тази книга може да се чете съвсем самостоятелно, горещо ви я препоръчвам за плажа. Все пак установихме, че лятото е време за трилъри.
Няма да чета спойлери. Няма.
ОтговорИзтриванеТрябва бързо да пиша и да бягам :D
Изненадва ме, че ти е любима, а си забравила както добри, така и лоши герои. Как бяха те на препрочит? Тук ли бледнеят или по принцип, ако се срещат и в други книги от поредицата?
Иначе атмосферата звучи чудесно, но не защото си падам по смрад и мърсотия, а защото я описваш много живо, нали знаеш, че пътешествията до реалистични светове са ми любими :)
Та, убеди ме де. Между твоите препоръки и забавлението с най-новата книга в почивките на работа, цялата поредица се е запътила към лавичката ми за предстоящо четене.