[book review] Tales of Trenzalore
Автори: колектив
Поредица:Doctor Who
Жанр:фантастика, драма, приключенски
Топчеста оценка: 4 звезди
За хората, които обичат Доктор Кой, Трензалор е без съмнение знаково място. Освен че е известно като лобното място на Доктора, че в крайна сметка приключенията му тук доведоха до "презареждането " му с животи и промяната в Капалди; едва ли някой е забравил, че по време на засадата тук Доктора прекарва достатъчно време, за да остарее. 900 години, пълни с приключения по време на засадата на Коледа, които още никой не е разказал, В този контекст е ясно защо се изкуших да взема тази книжка веднага щом я видях.
Както обаче винаги става при мен, от момента на купуване до този на прочитане имаше доста време. Тази година реших да изгледам/наваксам със сериала (бях стигнала до средата на девети сезон), започнах всичко отначало и избрах точно момента след съответните епизоди, за да наваксам с Приказките от Трензалор. Йей за тайминг!
Книгата съдържа четири историйки, всяка около 50-60 странички. Самите сюжети бяха интересни, но не и изключителни. Нямаше нещо, което значително да повлияе начина, по който гледаме на сериала, което е нормално като се има предвид, че това са допълнителни новелки. Но нямаше и информация, която да разшири светогледа ни, само малко за историята и географията на Трензалор. А въпреки че в историите го имаше онзи обрат, характерен за приключенията на Доктора, малкият обем не беше позволил да е толкова сложно и пълнокръвно, колкото един истински епизод (или роман - трябва да препрочета Шада).
Въпреки това Приказки от Трензалор имаше две особено силни страни, заради които съм сигурна, че всеки фен ще ги оцени и ще им се радва. Първо - чудовищата. Тук не се срещаме с обичайните противници. Доктора не се бори със сайбърмени или далеци, или ридаещи ангели, или Господаря. Вместо това се сблъскваме с врагове, които виждаме доста рядко - например древните марсиански Ледени воини. Или пък пластмасовите манекени. Помните ли ги, от първия епизод с Еклестън? Когато аз поне си мислех - утф? Този сериал сериозно ли? Честно, не съм очаквала да ги видя втори път, но браво на автора,който се е сетил да посегне към тях. Имахме и чудовища, познати само от класическите епизоди. За тях няма да ви спойлвам много ако не сте ги гледали и не сте ги разпознали от корицата. Едно от тях бях срещала заедно с Четвъртия и Сара Джейн, но това от последната история бе напълно непознато за мен. Съответно, това беше и най-вълнуващият разказ.
Втората сила на Приказките е, че тук виждаме Доктора да старее - неслучайно акцентирах на това още в началото. Това е лукс, с който малко от превъплъщенията на Доктора могат да се похвалят - може би само първият? Не знам, но този факт тук наистина ме трогна. Историите са подредени хронологично и макар и с прескачания виждаме Доктора да трупа години, спомени и белези; докато се превърне в една неразделна част от градчето Коледа. В любимия ми последен разказ Докторът беше най-възрастен, една крачка от Доктора при края на обсадата. Окуцял, забравящ, но повече от всякога Дванадесетият доктор. Авторите заслужават похвала и за това, че ако не друго, бяха успели да уловят същността на Мат Смит като Дванадесетия във всяка история.
Приказките от Трензалор ми бяха емоционални, повече на фен ниво, а не заради конкретни събития, ако изобщо разбрахте какво искам да кажа. Бяха ми и интересни като истории, макар и не чак толкова, колкото се бях настроила. Вярвам обаче, че на феновете ще им допаднат и ще ги зачовърка да се поровят из класическите епизоди за ретро чудовищата. Поне на мен ми се прииска (щото си нямам друга работа )
Както обаче винаги става при мен, от момента на купуване до този на прочитане имаше доста време. Тази година реших да изгледам/наваксам със сериала (бях стигнала до средата на девети сезон), започнах всичко отначало и избрах точно момента след съответните епизоди, за да наваксам с Приказките от Трензалор. Йей за тайминг!
Книгата съдържа четири историйки, всяка около 50-60 странички. Самите сюжети бяха интересни, но не и изключителни. Нямаше нещо, което значително да повлияе начина, по който гледаме на сериала, което е нормално като се има предвид, че това са допълнителни новелки. Но нямаше и информация, която да разшири светогледа ни, само малко за историята и географията на Трензалор. А въпреки че в историите го имаше онзи обрат, характерен за приключенията на Доктора, малкият обем не беше позволил да е толкова сложно и пълнокръвно, колкото един истински епизод (или роман - трябва да препрочета Шада).
Въпреки това Приказки от Трензалор имаше две особено силни страни, заради които съм сигурна, че всеки фен ще ги оцени и ще им се радва. Първо - чудовищата. Тук не се срещаме с обичайните противници. Доктора не се бори със сайбърмени или далеци, или ридаещи ангели, или Господаря. Вместо това се сблъскваме с врагове, които виждаме доста рядко - например древните марсиански Ледени воини. Или пък пластмасовите манекени. Помните ли ги, от първия епизод с Еклестън? Когато аз поне си мислех - утф? Този сериал сериозно ли? Честно, не съм очаквала да ги видя втори път, но браво на автора,който се е сетил да посегне към тях. Имахме и чудовища, познати само от класическите епизоди. За тях няма да ви спойлвам много ако не сте ги гледали и не сте ги разпознали от корицата. Едно от тях бях срещала заедно с Четвъртия и Сара Джейн, но това от последната история бе напълно непознато за мен. Съответно, това беше и най-вълнуващият разказ.
Втората сила на Приказките е, че тук виждаме Доктора да старее - неслучайно акцентирах на това още в началото. Това е лукс, с който малко от превъплъщенията на Доктора могат да се похвалят - може би само първият? Не знам, но този факт тук наистина ме трогна. Историите са подредени хронологично и макар и с прескачания виждаме Доктора да трупа години, спомени и белези; докато се превърне в една неразделна част от градчето Коледа. В любимия ми последен разказ Докторът беше най-възрастен, една крачка от Доктора при края на обсадата. Окуцял, забравящ, но повече от всякога Дванадесетият доктор. Авторите заслужават похвала и за това, че ако не друго, бяха успели да уловят същността на Мат Смит като Дванадесетия във всяка история.
Приказките от Трензалор ми бяха емоционални, повече на фен ниво, а не заради конкретни събития, ако изобщо разбрахте какво искам да кажа. Бяха ми и интересни като истории, макар и не чак толкова, колкото се бях настроила. Вярвам обаче, че на феновете ще им допаднат и ще ги зачовърка да се поровят из класическите епизоди за ретро чудовищата. Поне на мен ми се прииска (щото си нямам друга работа )
Коментари
Публикуване на коментар