[book review]"Маршрут 666" - Дъглас Престън & Линкълн Чайлд

Заглавие: "Маршрут 666"
Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Поредица: Пендъргаст #2

Издателство: Бард
Жанр: крими, трилър

Топчеста оценка: 3 звезди
Друго: препрочит, библиотека

Тази книга, заедно с първата, образуват своеобразна дуология за Музейния звяр в рамките на поредицата приключения на Пендъргаст. Тук историята продължава около година след събитията в "Реликвата", когато нова вълна странни убийства удря Ню Йорк и те са обезпокоително подобни на тези, извършени от М'бвун. Старата дружина се събира отново - Пендъргаст, Марго, Смитбек, Дагоста, д-р Фрок и естествено у тях се заражда въпроса - дали не са пропуснали нещо от огромно значение при предишното разследване.

Първата среща с тази книга страшно ме разочарова. Тогава в голяма степен бледнееш пред "Реликвата", която и да имаше своите слабости, все пак успя да ме зариби толкова много по поредицата. Учудващо, но на втори прочит "Маршрутът" ми беше доста по-интересен от преди. А това, че знаех отговорите на загадките, всъщност помогна. По протежение на историята се разплита тайната на новите убийства и се задълбава не само в научното - свойствата на вируса, но и в - изненада - социологичното, сблъсквайки ни с няколко много различни групи хора. Това, че този път знаех кой е злият гений зад всичко ми позволи да погледна в друга светлина някои сцени от историята, да разтълкувам реплики,които бях възприела по друг начин,  да открия знаци, които авторите бяха оставили, но не бях открила първия път. Можах да отбележа разликата, да открия промяната с преди у някои герои, и това ми достави повече удоволствие сега, отколкото разплитането на загадката, било то за първи или пореден път.

Срещата със старите герои беше очаквано приятна - като се почне от фрапиращото излизане на сцената на Пендъргаст този път, през все същия непроменим Бил до голямата еволюция на Марго. Именно затова Марго Грийн си извоюва второто място в класацията ми за женски персонажи от поредицата. За конкуренцията ѝ за сребърния трофей ще поговорим следващия път, но в тази книга своя дебют прави номинираната за първо място - страхотната Лора Хейуърд. Тя е може би единственият герой, който не цепи басма на Пендъргаст и това е достатъчно, за да я обичам. Но освен това е толкова оправна, принципна и интелигента, и накратко прекрасна по всички показатели.

Един от най-важните герои в тази книга обаче си остава тълпата. В предишни и следващи ревюта за тази поредица ще мрънкам как ми е писнало от този елемент. Но "Маршрутът" е хронологично първата книга, където Престън и Чайлд го ползват по-основно, и се факто тук им се е получило най-добре.От една страна - или в случая, най-отгоре имаме негодуващата къде от скука, къде по благородна или недотам причина средна и висша класа. После - тази на полицейските сили, които са именно като тълпа - неорганизирани и първични, и техният строй доста отстъпва на заселниците на подземния Ню Йорк, които се вдигат срещу офанзивата на горния свят. А най-дълбоко в недрата са тайнствените и жестоки Бръчкави.

На последните доста се дразнех при първия прочит, сега - както и всичко останало - ги приех по-спокойно.

Спойлер!

Предполагам съм странно животно. Казвате ми, че има луксозен мини град, забравен и погребан под земята - супер! Заселвате го с мутирали хора-влечуги - окей. Но ги обичате в роби с качулки, които се развяват и плющят, и ги карате да припяват - и ме губите.

Навремето имах възражения и срещу солидността на финала.