[book review] "Реликвата" - Дъглас Престън и Ликълн Чайлд

Заглавие: "Реликвата"/Relic
Автор: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
Поредица:Пендъргаст #1

Издателство: Бард
Жанр:крими, трилър

Друго: препрочит, Варненска библиотека

Топчеста оценка: 4 звезди

За тази година бях решила да опресня спомените си по някои поредици, с надеждата по-нататък да попълня пропуските и евентуално да ги завърша. Не визирах обаче сред тях да е тази за агент Пендъргаст, въпреки че много обичам творенията на дуото автори. Но покрай снежните виелици този януари в кабинета нямаше почти никаква работа, а аз не бях в настроение за професионална литература. Подръка ми се озова "Реликвата" и неусетно я прочетох.
Поредицата се занимана със случаите на специалния агент на ФБР Пендъргаст, които по същността си напомнят Досиетата Х - до последно балансирайки между фантастиката и градската легенда от една страна и рационалното и научно обяснимото - от друг - гарнирани обаче с малко повече екшън и стълпотворения и по-малко съспенс, отколкото гореспоменатия сериал. Пендъргаст обаче не е нито Мълдър, нито Скъли (нито Догет, нито Рейес - хей, аз ги харесвах и тях!). Интелигентен, начетен, елегантен, спокоен и манипулативен, той е най-вече себе си. А за мен е и много забавен, най-вече със способността си да влиза за добро или лошо под кожата на всички около себе си.
Но подобна работа не е за сам човек. "Реликвата" въвежда на сцената герои, с които ще се срещаме и по-нататък - дори в повечето случаи виждаме как историята се развива през техните очи. Това са лейтенант Дагоста (когото ту повишават, ту понижават в чин, нерядко именно заради сътрудничеството с Пендъргаст), музейният сътрудник Марго Грийн и журналистът Бил Смитбек.

След като представихме (дори напред в бъдещето) героите, ето и случаят, с който те се сблъскват: поредица от чудовищни убийства в Нюйоркския природонаучен музей. Под чудовищни се разбира... че все едно са извършени от звяр. Интелигентен, жесток, звяр. Но как е възможно чудовище да броди из музея? Докато напрежението расте, се разкриват кървавите подробности около нещастно завършила научна експедиция, от която никой не се е върнал жив.

Когато четох книгата  за първи път, тръпката беше голяма. Тогава нямах и никаква представа какъв курс ще изберат авторите. Дали това ще е мистично проклятие, пренесено с варварска статуетка? Дали ще е демон, дявол, или наистина звяр? Или може би ще е убиец, в чието съзнание се преплитат интелект и лудост? Тогава до последно се люшках в отговорите на тези въпроси. Естествено, няма да ви споделя отговора - не съм чак толкова лоша. Но ще призная, че до края бях скептична, до самия край, до пролога, когато просто се сгърчих от кеф и се разписках - "Да! Така има логика! Така може да стане!"

Клик за спойлери

Докато в книгата обсъждат звяра Мбвун като резултат от еволюционна нестабилност, мира не ми даваше човешките гени, които бяха открили, смесени с тези на влечуго. Просто не беше логично. Затова, когато в епилога разкриха свойствата на реовируса да взима части от генната информация на предни свои гостоприемници и да я инкорпорира в ДНК-то на други, си отдъхнах от удоволствие и облекчение, и дори изръкоплясках на авторите за старанието

Честно казано, и сега се ухилих доволно на същия момент. А съвсем накрая беше един друг момент, на който много се радвам, въпреки че е без абсолютно никаква тежест за повествованието - как агент Пендъргаст се присламчва към тортичката :D

Та, препрочита на тази поредица не беше включен в плановете, но не съжалявам. Всъщност, имайки предвид, че когато пиша този пост вече съм прочела първите четири, това е поредицата, която ми върви най-активно. Срещите ми с Пендъргаст са все така интригуващи, но и приятно разпускащи. Само дано покрай препрочитките да стигна до новите томове! :D