[book review] Star Trek:Без наследство - Питър Дейвид
Автор: Питър Дейвид, Майкъл Ян Фрийдман, Робърт Грийнбергер
Поредица: STAR TREK
Издателство: Калпазанов
Жанр:научна фантастика
Топчеста оценка:4 звезди
Извадих голям късмет да намеря тези книжки на издателство Калпазанов по 3лв и фенът в мен нямаше как да бъде възпрян. Оригиналните серии не са любимият ми сериал от вселената на Стар Трек (Пикар завинаги!), но въпреки това много ги обичам, особено герои като Спок и Скоти.
Още щом взех "Без наследство" в ръка и разгледах анотацията, някои, да ги наречем елементи, накараха ентусиазма ми да поохладнее. Когато започнах самата книга, опасенията ми се потвърдиха - преводът не беше на ниво. Въпреки че никъде не беше неразбираем, на много места оригиналните английски фрази направо прозираха. Освен това, характерни за сериала термини не звучаха добре. Останах с впечатлението, че преводачът не е бил добре запознат със спецификите на сериала. Мога и да греша, знам, че този тип детайли са трудни за предаване на чужд език, но чувството бе, че не е превеждано от фен. Е, опитах се да компенсирам, като някои части от романа четох, ползвайки вездесъщата Shatner comma.
Но ако изключим неодобрителните смръщвания и тръпките, които ме полазваха при една или друга фраза, "Без наследство" беше много приятна книжка, от която без съмнение би излязъл и чудесен епизод. Учудващо (много учудващо!) тук Кърк не беше в центъра, на което в голяма част се дължеше и очарованието на историята. Акцентът вместо това е разпределен между двама по-неочаквани главни герои - лейтенант Ухура и младши лейтенант Чеков. Сюжетът пък е следният: на Ухура се налага да напусне временно "Ентърпрайс", за да участва във важна дипломатическа мисия заедно с кораба "Лексингтън". Всичко върви чудесно и преговорите напредват бързо и гладко, докато един случайно направен коментар за културата на този народ не обръща отношението им на 180 градуса. Докато Ухура и новият ѝ екип се опитват да открият причината за това охладняване, "Ентърпрайс" има дори по-важна задача. В съседно кътче на галактиката тайнствени мародери разрушават цели светове без видима причина или логика.
Докато "Лексингтън" води тази дипломатическа мисия, "Ентърпрайс" е на първа линия на бойното поле - само че срещу изключително мистериозен враг. Събитията от тази страна на историята в голяма степен са предадени чрез Чеков, който е още пълен новак на кораба. Това, освен че ни спести купищата чар, които обикновено лее Кърк, направи нещата и много по-лични. Видяхме разрушения и опожарен свят не през очите на обръгналия капитан, а през тези на току що излезлия от Академията младши офицер. Съпреживявах на Чеков неочаквано много - на несигурността му, на глождещите мисли,че не е достатъчно добър и че не му е мястото на борда, на желанието му да се докаже комбинирано със страха да не обърка нещо. Образите и на двамата изгряха, не в нова, но в много по-ярка светлина. Сюжетите пък се развиха и преплетоха повече от задоволително, за да се стигне до една кулминация много... а ла Кърк. Но какво да се прави :D
Единствено като минус мога да кажа, че някои сцени, които щяха да изглеждат добре на екрана, не бяха предадени съвсем задоволително на книга, беше се позагубил и поразмил още един елемент. Последното беше и сравнително важно - авторите са решили да кръстят цялата история на чувството да си останал без морално наследство. Да са прекъснати корените ти, миналото не просто да ти е отнето, а да се е отрекло от теб. За това към какво може да тласне хората тази рана, и как може да бъде излекувана. А това е чудесна тема, богата и въздействаща, но не беше достатъчно интегрирана както в течение на историята, така и във финала.
Дори и така обаче "Без наследство" беше доста приятен роман. Ако сте фенове на сериала, също като мен ще се зарадвате да се потопите в атмосферата на класическия TOS, която наистина е предадена без грешка. Както се казва, готови ли сте да идете, където човек преди не е стъпвал?
Коментари
Публикуване на коментар