[book review] "Синият тайфун" - сборник фантастични разкази за морето

 


Заглавие: "Синият тайфун"

Автор: Аркадий и Борис Стругацки, Север Гановски и др

Издателство: Георги Бакалов

Поредица: Библиотека Галактика 1

Жанр: научна фантастика

Топчеста оценка: 4 звезди

Бележка: за Четатон на бъдещето, по точка Книга за морето

"Синият тайфун" е откриващата поредицата Библиотека Галактика книга, и варненското издателство Георги Бакалов решава да отбележи това начало със сборник научно-фантастични разкази за морето. Тук са събрани седем истории на съветски автори - по-нататък в поредицата ни чака и морски сборник от български писатели. Сред тези страници се плискат водите на древни океани и днешни морета; крият се бреговете на чуждоземни планети, а в окото на бурята може би се крие и един съвсем различен свят.

За мое леко учудване, ми бе много приятно да потъна в страниците на този сборник - преплувах го в рамките на ден, и то без изобщо да си давам зор . Просто се оставих да се нося.

Добре, стига толкова с евтините морски метафори :D Но да, хареса ми какво намерих тук - всеки разказ ми беше интересен, тези, които не ме впечатлиха с история, ме компенсираха с приятен за четене стил, и обратното. Не успях да си нароча някоя история за черна овца и да мога да я оплюя с чиста съвест - "Синият тайфун" се оказа много добре балансиран.

Книгата стартира с "Бягство" на Север Гансовски - историята на Стван, който за неясни престъпления е осъден и пренесен от бъдещето на брега на древните морета, когато животът дори още не е изпълзял от първичния океан. Този разказ бе от онези гореспоменатите, компенсаторните. Това е  най-вече защото собствените ми разбирания за човешките способности за оцеляване рязко се разминаваха с това, което четях. Затова пък наистина беше написан хубаво. Просто ми беше кеф да чета за тази планета, която "плуваше сред светлината на съзвездия, съвсем различни от онези, които Стван знаеше от битието си сред хората. Голямата мечка бе още меченце, пъхнало лапа сред косите на Вероника. Хрътките още тичаха редом, глава до глава, готови да се впият в опашката на Лъва, на чийто гръб седеше дори не още Девата, а малко Девойче. Далечни съзвездия, неназовани още от никого." Север Гансовски е представен с още един разказ - "Господарят на залива". Не толкова грандиозен по размах, той обаче ми хареса повече. Там двамата ни главни герои се сблъскват с тайнственият Господар във водите, който местните племена папуаси знаят и се боят. А финалът... ех, последното изречение наистина ме накара да се чудя какво е станало после.

"Мефисто" на Асколд Якубовски и "Скъпо струващ опит" на Михаил Грешнов донякъде си приличаха. В сърцата и на двата разказа е идеята за сливане - по научен, направо може да кажем хирургичен път - на човек с водно същество. В първия случай това е зловещ кракен, ужас на моретата, а във втория - делфин. Ако сред произведенията в сборника все пак трябва да посоча кое ми хареса най-малко, това ще е "Мефисто". Тук положението е обратно спрямо "Бягство" - по-особено бе представен разказа, и от чисто структурна точка, и от смислова - не разбрах честно казано как ги пращаше кракенът тия телеграми. В историята прозираха богати пластове, на различната същност и човечност на героите, но не достатъчно, за да спасят "Мефисто" от дъното на класацията. Е, все някой трябва да е там.. "Скъпо струващ опит" ми хареса повече, макар че ме доядя, че авторът не ни бе дал щастлив завършек. Защото точно в този случай можех да го видя - детето с парализирани крака, делфинът, който го посреща, и морската шир, където правилата на гравитацията са различни от тези на сушата. Това е спойлер, но за нещо, което не се случва в текста. А можеше. Щеше ми се.

"Човекът от Пацифида" на братя Стругацки ме забавлява най-искрено, от начало до край. Впечатлих се как хубаво преплитат герои и сцени, тръгвайки от едно място и стигайки нейде другаде. В един кратък момент, когато се появи Железния човек, дори си помислих да не би от американските комикси героят изведнъж да се е озовал в японски плен. И защо пък не - този супергерой е на пазара от доста години :D

"Синият тайфун" изглежда пак е дело на братя - Александър и Сергей Абрамови. И макар заключенията на героите в един момент да ми се сториха прибързани и неоправдани, отново бе приятен за четене и бях склонна да му простя.

Край на книгата слага "На атола" на Иля Варшавски, съвсем кратичък разказ, има-няма пет страници. Той започва с детска радост и завършва тъжно, и с надежда. Беше идеален финал за сборник.

И така, останах доволна от "Синия тайфун". Ако някой ден си търсите нещо специфично като морска фантастика, и не ви се потапя отново с "Наутилус", или пък търсите нещо бързо, за един ден, което да се побере удобно в джоба и в чантата ви, или път просто ей-така - защо пък да не е "Синият тайфун"?

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

Трибагрен четатон - финален отчет

[manga review] "Завръщане в Лабиринта" , том 1 & 2 - Джейк Форбс