[book review] "Зодиакалните убийства" - Шимада Соджи

Заглавие: "Зодиакалните убийства"
Автор: Шимада Соджи

Жанр: криминален
Издателство: Милениум

Топчеста оценка: 4 звезди

Преди да започнем със същината на ревюто, нека оценим корицата, която несъмнено е най-красивата от изданията на романа, а също и че преводът е от японски, а не е минал през друг език - което дължим на преводача Николай Дюлгеров.

После нека отгърнем книгата.
"-Във втората половина от книгата е описано подробно - отговорих аз.
-Не ми се занимава да я чета. Знаците са твърде дребни.
-Ами не е книжка с картинки."

Да, шрифтът наистина ми дойде дребен - може би остарявам? - и това забави скоростта ми на четене, но не и удоволствието от четивото. "Зодиакалните убийства" са от онези интелектуални мистерии, които те ангажират и те карат да се опитваш да пресяваш фактите.

Все пак, това е убийство, измъчвало цяла нация почти половин век. И един странен детектив, какъв ти детектив – астролог! - и помощника му, ще се опитат да разкрият загадката. Но за такъв случай може би това наистина е най-подходящия следовател – неслучайно той е кръстен „Зодиакалните убийства“ – плод на един измъчен и болен ум, в преследване на идеалната жена – Азот. Или поне така считат всички любители и професионални детективи, опитвали се 40 години да разплетат мистерията на убийствата на семейство Умедзава.  А сега, щафетата поема проницателният Митарай и помощникът му Ишиока. Всички доказателства обаче са и пред нас, читателите. Ще успеем ли да видим истината?

Както споменах в началото, това е от онези класически мистерии, които са богати на разсъждения и оскъдни на действие. В един момент мислех, че целият роман ще протече така, в доказателства, мисли и разговори между двамата главни герои. Тази перспектива в никакъв случай не ме обезсърчи – защото това бе наистина един от най-интригуващите криминални случаи, в които се бях натъквала в роман от доста време. Той проследява смъртта на клана Умедзава, три престъпления, преплетени в едно – започваща с убийството на бащата-художник, после на най-голямата дъщеря в сложното му семейство, и накрая на всички останали момичета И авторът е наистина честен с нас – предоставя ни всички доказателства, с които разполагат и разследващите ни герои.  Те са може би дори излишно много, за да ни накарат да се лутаме, така, както са правили много хора преди нас. Но Шимада Соджи е щедър, и ни дава една последна подсказка, преди финалното разкритие... Не, няма да ви я издам.

Първата половина на книгата бе белязана под знака на мистерията. Тук бяха събрани всички тези дневници, писма, диаграми и минали открития. Втората половина ни върна в настоящето на двамата герои и те се впуснаха в действие – в разследване, и то с краен срок! Е, без твърде много екшън. Това просто не му приляга на Митарай. Признах си, че нямаше да имам против и ако разказът си бе останал в размисли и диалози. Но как да откажа в тази втора половина разходката до Киото?  Мисля, че Шимада Соджи не си е поставял за цел да прави зашеметяващи описания. И все пак, както в картините от старата столица, така и в спомените от зимата преди 40 години имаше някаква тънка, елегична красота.

Разгадаването на случая бе наистина перфектно балансирано – така, че надали сам да се сетиш, а когато Митарай ти го начертае на дъската, да отвориш очи в почуда – „Да, точно така!“.  В онзи момент на разкрития, възнегодувах единствено срещу поне привидната липса на заинтересованост на Митарай към мотива. „Не питах“, казва той, с което тази глава е привидно приключена. Но за мое щастие, страниците на книгата не свършиха там. И да, имахме мотив и яснота, които превърнаха тези внезапни,жестоки и странни убийства в една история на трупащи се с години причини и повод, повлачил цялата лавина надолу. Да, определено бях доволна.

Единственото нещо, което не ми достигна в тази книга... бе астрологията. Не, почакайте! Не съм от хората, които всеки ден си четат хороскопа. Но бях запленена от идеята, че именно астролог ще разследва „Зодиакалните убийства“, че ще навлезе в ума на престъпника както никой друг и това ще дойде до разплитането на случая.  И млъквам, за да не издам.

„Зодиакалните убийства“ бе наистина книга, която си струваше взирането във всеки ред – удоволствие както за любителя на мистерии, така и за читателя като цяло.