След книгата ч. I - козметика с намален отпадък

По принцип за всяка книга е вярно, че човек трябва да вземе нещо от нея. Това дори в по-голяма степен важи за нехудожествените книги. И така, да видим какво научихме практически от "Живот с нулев отпадък в България" (ревю ТУК ) .

А сега и допълнения към стария пост от лятото за това какво друго изпробвах и на какво се спрях близо половин година след първоначалното му написване.

В курсив и почернен текст са новите ми коментари към поста.

Когато пишех ревюто си за книгата "Нулев отпадък" , имах естествено доброто намерение да събера личните си експерименти в един пост. Подцених обаче каква логорея ме обхваща понякога, и явно публикациите ще са повече. Колко? Кой знае. 

* В главата си съм променила термина "нулев отпадък" на "намален и променен отпадък" или "без пластмаса" което ми се струва по-коректно и по-реалистично. Съответно, при изпробването на навици или продукти, целта ми беше опаковките или самите предмети да са биоразградими или по-оптимизирани, а не нещо друго (виж в ревюто на книгата как концентрирането точно в тази характеристика за мен беше голям плюс)

* Особено за такива неща, аз съм много средностатистически човек. За да внеса някаква подобна промяна в ежедневието си, тя трябва да отговаря на поне едно от следните условия: 1) Да е по-лесно и удобно 2) да е по-евтин или икономичен, 3 )да е по-дълготрайно или качествено или 4)да е по-готино и забавно; затова и основно по тези  фактори съм преценила колко е вероятно да задържа този навик. Тази вероятност нарекох "устойчивост".

* Публикациите не са спонсорирани от нито един магазин или марка; и да ми се иска - не са. Не съм убедена, че ми се иска де, защото така мога да си приказвам, каквото си искам.

И така, готови, старт.

Козметика и лична хигиена

1. Твърди продукти

Първо, повтаряйте след мен - са-пун.

Една от  основните предложени стъпки беше преминаването от течни към твърди продукти, защото те обикновено могат да пристигнат в хартиени опаковки. В сферата на банята, това най-често си е .... сапун. И докато "твърд шампоан" има известна тежест и звучи приемливо, то "измиващ бар", или дори "детокс клензър бар за лице"  е доста прекалено, а "твърд душ гел" твърде грубо променя представата на хората за агрегатните състояния на нещата.

Основното ми притеснение относно тези твърди продукти за банята винаги е било, че много бързо ще се разкашкат и ще станат невъзможни, или поне неудобни за употреба. Затова и навремето се отказах от глицериновите сапуни, въпреки готините цветове и аромати. Сега изглежда случих на по-сполучливи варианти, защото само един не иска да поддържа твърдата си  форма. Един общ минус, който отчетох засега, е че повечето от продуктите, насочени към моя тип кожа и коса, са с все неприятни за мен аромати - но става дума за лавандула и розмарин като доминиращи миризми, които мен ме дразнят, но повечето хора харесват.

1. 1.Сапун вместо душ гел

"То по принцип не е вредно малко миене на ръцете, ако прецените и сапун употребете"

Не съм голяма фенка на Ицо Хазарта, и тази негова песен също ме дразни. Няма как обаче да не се съглася с тезата на лирическия герой и да добавя, че 1) не е нужно да се ограничавате до ръцете и 2) няма аз да ви уча как да ползвате сапун и откъде да си го купувате. Вместо това само ще посоча  две симпатични български магазинчета за ръчен сапун, които освен всичко друго, поддържат и благородни каузи.

"Сапунджийницата на баба" / Baba's Soapery  - ТУК


В момента за лице използвам от техния сапун Детокс и е страхотен - от разните сапуни, които изпробвах последните месеци, той прави най-мекичката и готина пяна. В началото бяха супер миризливи - агресивно направо - но при употреба ароматът е много по-дискретен. От тях си поръчах и гъбите луфа, защото излизаха най-изгодно спрямо другите алтернативи.

Част от приходите на "Сапунджийницата на баба" отиват за подкрепа на възрастни хора в Северозападна България, така че освен хубав продукт, ще помогнете и за това дело.

Sasha Naturals - ТУК -  е малка лична марка ръчно изработени сапуни, чиято производствена база се намира в залите на БАН, а създателката им Саша е молекулярен биолог. Продуктите ѝ ме спечелиха първоначално с това, че идват опаковани в малки очарователни парченца памучен плат (който, ако върнете, може да ползвате отстъпка за следващи продукти), или в плъстена вълна, която може да използвате и за ексфолиране. Това, което окончателно затвърди доброто ми впечатление (освен, че съм доволна от самия продукт), бяха интелигентните и приятните за четене статии, където, лишено от всякаква хемофобия * , Саша обяснява защо е решила да ползва този тип природни продукти. И да не забравим - каузата. За всяко едно или две сапунчета (зависи от грамажа), се финансира засаждането на дърво. 



Устойчивост: 9/10  .  От сапуните за тяло наистина случих на такива, които не се разкашкват, така че да.  Друго, което ми харесва, е че мога да си отрежа парче от сапуна и да го сложа в гъбата (всъщност се сетих за това, когато се чудех как да използвам сапунените огризки - не твърдя, че съм открила топлата вода, но тя сега дойде у нас). Така също мога да редувам различни аромати и да не ми доскучава. За сапуна за ръце засега обаче оставам на течен. Използвам диспенсър с фотоклетка, който у много удобен и си го харесвам.

* хемофобията ( chemophobia) е ирационален страх от химикали. ** Потребителските продукти с етикети като "естествени" и "без химикали" (последното е невъзможно, ако се приемат буквално, тъй като цялата материя се състои от химикали) апелират към хемофобните настроения, като предлагат на потребителите това, което изглежда по-безопасна алтернатива. Понякога това е така, друг път потребителите попадат при нас с токсичен хепатит от пречистване с чайчета.

** Въпреки еднаквото произношения, тя е различна от хемофобията като haemophobia (hemophobia, hematophobia което е необоснован страх от кръв. За разлика от страха от химически вещества, който в повечето случаи е по-скоро предразсъдък, а не толкова фобия, този от кръв е по-разпространен и е истинска фобия, която човек не може да контролира.

*** Нямаше никаква основателна причина да вадя това като бележки под линия, но ми беше забавно

1.2 Шампоан

Твърдите шампоани станаха голям хит напоследък.  По сайтовете има много и български, и чужди марки, а ако предпочитате да пазарувате на място, пак всъщност има избор - брандове като Гарниер, Шаома и Nature Box имат различни видове твърди шампоани, ДМ също предлага собствени марки.

Общо взето, насапунисвате или директно косата си с шампоана, или първо ръцете - после нея. Както гледам, едно сапунче от 50-60 гр би стигнало за 2-3 месеца, зависи колко дълга е косата ви и колко често я миете.


Лични впечатления: Първият, който изпробвах, беше шампоанът на Морава за мазна коса. Признавам си, че ме привлякоха супер симпатичните опаковки, и се обзаведох с шампоан, балсам и сапун за лице. В началото бях сравнително доволна, и като козметични, и като, хм, физични характеристики на продукта. Сапунчето се държеше прилично и не се разкашкваше; и бе лесно за употреба. След малко по-продължителна употреба обаче се отрази доста зле на скалпа ми - аз по принцип имам по-проблемна кожа, която обаче си стои под контрол с обикновени грижи, и нямам проблем да сменям марки. Сега обаче се оказах с най-раздразнения скалп от 6 години насам (когато пък по случай абсолвентския бал си купих от фризьорския салон професионален шампоан и балсам за 50 лв и те ме прецакаха, но какво да се прави). Та, оказа се, че този шампоан не е за мен. Но абсолвентската случка е и да послужи за пример, че това е по-скоро въпрос на пасване между продукт и човек. С Морава не си паснахме, но  да речем, че няма да се разделяме с лоши чувства, въпреки неочаквания августовски снеговалеж от главата ми. 

Сега преминах на шампоан на собствената марка на ДМ, Балеа, и мисля, че кожата ми започна да се успокоява.  Занапред съм си харесала да опитам вариантите на Сапунджийницата на баба и Гарниер, а може би по-нататък и на Живица и един енотски шампоан... въпреки че са по-скъпи.

Устойчивост: 8-9/10 . Вероятност да продължа да го ползвам в следващата година: като твърд шампоан? Няма проблем! Особено като става дума за употреба вкъщи. За пътуване определено ще ми е по-лесно да си отлея течни продукти в малограмажни контейнерчета. Минус е, че когато калъпът  шампоан тръгне да привършва, става неудобен за употреба, разчупва се на по-малки парчета и може да се окажете с парче твърд шампоан, залепено на тила.  Това може да се реши с торбичка за сапун, но си е една допълнителна стъпка.

Друг еквивалент на течния шампоан, който да не идва с пластмасов отпадък, е шампоанът на прах. Той идва в сухо състояние, в хартиена опаковка, и човек само го смесва с вода и готово.  Според инструкциите,  от 50 грама сух шампоан, каквато е разфасофката, излизат около 200 мл. Не съм го опитала още, но изглежда удобно - честно казано, останах много учудена, че не намерих подобни алтернативи за разтваряне в домашни условия за други течни и гелообразни продукти, като течен сапун, душ гел или веро.

Едит април 2022:

Коментарът ми по-горе, че след като спрях употребата на Морава, скалпът ми започна да се успокоява, се оказа прибързана. След него използвах известно време твърдият шампоан на ДМ, след това реших да се охарча и си шампоан и маска за скалп на Живица. За съжаление, не мога да кажа, че при тях настъпи някаква разлика. До края на 2021 не си понасях главата и накрая просто си взех медицнски продукти от аптеката. Сега, в края на март, просто не можете да повярвате колко съм щастлива, че скалпът не ме сърби и нищо не пада от него.

Дали ще опитам отново твърд шампоан? Ами, по всяка вероятност да. Това беше проблем на съставки и конкретен продукт, не проблем с формата на продукта. Но ако отново се получи такова обостряне, просто си знам да ида до аптеката.

1.3. Гел за лице

На повечето сапуни е отбелязано дали стават за лице и тяло; или само за тяло. Все пак, има и отделни, насочени продукти.

Аз първо опитах сапуна за лице на Морава с лавандула за мазна кожа. За разлика от твърдия


шампоан, кожата ми понесе този продукт на марката доста по-добре. Затова пък това бе единственият сапун, който не се държеше добре в атмосферата на банята - може би заради хумата, но омекваше много повече. Сигурно половината сапун остана между пръстите ми и върху сапунерката. Като козметични качества иначе беше окей, и както с повечето продукти, които изпробвах, ароматът на лавандула не бе толкова агресивен при употреба, а и кожата ми не се оплака по никакъв начин.

Както споменах по-горе, за момента просто минах на сапун, който става и за лице. Ако държите да е специално такъв, и да си го купите от магазина, то гледам, че Гарниер е пуснал популярния си продукт с активен въглен и на калъп.

А ако предпочитате "детокс клензър бар", то е много вероятно да имате нужда от това образователно клипче как се ползва сапун: ТУК

Съжалявам, не можах да се сдържа. Продуктът сигурно е читав, а сайтът, който го предлага е хубав - ползвах го. Ама, сериозно?

Устойчивост: 9/10 Отново, считам ги за неудобни за път - в тези случаи предпочитам да отсипя течен гел в контейнерче. Иначе, защо не.

 1.4. Балсам за коса.

Твърдият балсам за коса бе третият продукт на Морава, който опитах. Засега с него най-добре си паснахме - дори получих комплимент за косата ми по дължина. Сигурно обаче след него ще пробвам някоя друга марка. Честно казано, много ми се иска след шампоаните си, Гарниер да пуснат в твърд вариант и плодовите си супер вкусно миришещи маски - балсами.

Устойчивост: 6/10 Просто наистина харесвам гореспоменатите маски на Гарниер и изпитвам остро нежелание да превключа към друг продукт. Освен че правят косата ми мека и лесна за разресване, ухае с дни наред, което поне с тези шампоани и балсами, които опитах досега, не се получава. Много е възможно това да се окаже една от стъпките, които за момента не искам да предприема.

5. Паста за зъби

таблетките за зъби са един вариант на пастата, който искам да пробвам от много време. Тъй като давам дежурства, винаги е хубаво да си носиш нещо за освежаване, а тубата определено е по-неудобният вариант. Сега с голям ентиусиазъм поръчах най-големия комплект таблетки от Грийн Революция - 240, които дойдоха на опаковки по 60. Една опаковка се събира точно в една малка метална кутийка от ментолки или ПЕЦ, и това категорично е най-готиното нещо за тези таблетки. Макс точки за джиджаност! Съответно, са много лесни за разнасяне насам натам. Както каза Леда, ако човек ползва по половин таблетка, цената става сравнително еквивалентна (малко по-скъпа от обикновена паста за зъби - аз иначе ползвам Сенсодин). Половин таблетка стига да се измият добре и оставя чисто усещане. Минусите? Независимо дали половин или цяла таблетка, този продукт не прави много пяна. Това по принцип не е проблемно - пяната не винаги корелира с миещите свойства. Просто намирам за жалко, че не може да предложиш на някого да си вземе ментолче от готината кутийка, или ти да лапнеш едно, и след това да се разпениш публично за шок и ужас на всички :D Основният негатив на тези таблетки, е че хич не ми харесват на вкус - основно напомнят на тебешир със съвсем лека ментова нотка в началото. Няма го свежото усещане нито по време, нито след измиване - а както четохме в една друга клубна книга миналата година - на практика с това основно се рекламират и продават пасти за зъби :D След като близо две седмици бях само на таблетки, един ден се измих със Сенсодина - и това беше такава експлозия от вкусове и усещания, че ми се прииска да изям цялата туба. Което не е здравословно.

Устойчивост: 9/10 , макар че предвид количеството таблетки, които си взех, всъщност доста месеци ще съм принудена да ги ползвам. Освен тези от Грийн Революция си взех да опитам още две марки - надявам се вкусово поне една от тях да ме спечели повече.

Едит април 2022:

След ( и малко паралелно ) на таблетките от Грийн Революция изпробвах още две марки. Като почистване всичките са подобни – не правят обилна пяна, но половин таблетка е достатъчна за почистване. Цената им също е близка – Дент Табс са 12 лв за 125 таб, а Хидро Фил – 14 лв за 130 таб. Българският вариант излиза около 15 лв за 120 таб. Различават се основно по вкус - Дент Табс Минт имат много по-изразен ментов вкус, напомнящ на Орбит Екстрийм. Хидро Фил също имат осезаем, в началото леко нагарчащ, но после по-мек вкус, а таблетките за зъби на Грийн Революция са най-слаби и с почти липсващ послевкус. През последните месеци разбрах на какво всъщност ми напомнят те – на хапчетата Талцид за киселини, които винаги съм недолюбвала. Така че какво ще изберете зависи основно от това какви вкусови емоции търсите.

Ако искате хептен алтернативен, и абсолютно непонятен за мен заместител на пастата за зъби, може да опитате този... ъм... сапун за зъби ли, не знам как да го нарека, в който се очаква да си търкате четката. Дори да приемем, че като идея това е приемливо, хич не ми го побира главата кой е решил, че трябва да бъде на клечка. What the actual f**k.

2. Четки и гъби

2.1 Конджак за лице

Преди ползвах за лице четка с изкуствен косъм, но стана така, че тя инцидентно цопна в тоалетната чиния и приех това като знак да опитам нещо ново.  Първо реших да дам шанс на така популярните гъби конджак, които явно са събрали в себе си хилядолетия японска мъдрост и азиатска магия. Конджак гъбката е доста фина и нежна - в началото ми се стори дори прекалено. Но за лице е подходяща - така мога да ексфолирам дори устни. За тяло обаче определено предпочетох нещо малко по-грубо.

Големият минус на конджака е цената - най-евтино може да се намери от порядъка на 4 лева (собствена марка на ДМ), а иначе цените могат да стигнат до над 20 лв за специални варианти - което за нещо, което подлежи на подмяна ми идва повечко.

Алтернатива: луфа или натурална морска гъба.

Морските гъби за баня също са доста солени като цени (защото са морски. Ха-ха, това беше шега, ясно?), но специално малките размери по коло 5 см, подходящи за лице, могат да се намерят по-евтино - като тези за по 1.50лв.  Все пак, лично май предпочитам конджака.

Устойчивост: 9/10 Всъщност, по-вероятно е да забравя изобщо да си купя следваща гъба и да се мия само така, отколкото да премина на изкуствен вариант.

Едит април 2022

Гъбите конджак, макар и приятни за употреба, се оказа с учудващо кратък живот в моята баня, който не знам на какво да отдам. Две от тях развиха доста неприятни тъмни петна още в първите седмици употреба, който по всяка вероятност си беше мухъл – изчезна, след като го напръсках с препарат против мухъл (и не, след това не ползвах гъбата повторно). Друга пък скоро се разпадна. Най-издържлива бе гъбата от ДМ.

Морските гъби наистина са страшно меки след намокряне – чак, че се чудиш дали успява да ексфолира нещо, но ако имате чувствителна кожа, това би било плюс. Досега с нея (също и с луфите и другите гъби в банята) не съм имала проблем с мухъл. Гъбките, които аз взех обаче, са супер малки – защото беше най-евтиният вариант – и доста неудобни за държане и ползване.

С оглед на казаното, след като си изчерпя запасите от различни гъбки, може би ще остана на кесийката, която взех от Саша Нейчърълс. Първоначално я взех просто за сапунени огризки, но върши добра работа и за нежно почистване, и се държи прилично в атмосферата на банята.

2.2 Бамбукова четка за зъби - тук няма кой знае каква философия. Същото като другите четки, само че от бамбук. Има с изкуствен, има и с естествен косъм. Ако сте от големите компостиращи ентусиасти, ще трябва да клъцнете изкуствения косъм, преди да изпратите четката към последния ѝ път.

Устойчивост: 9 / 10. Това е толкова подобно на оригинала и така лесно достъпно във всеки магазин, че не би трябвало да имам проблем. Може би ще си потърся по-ергономичен дизайн, стига цената да не е твърде висока. Може би най-големият минус на тези четки е скучността.  

Едит април 2022

Тук няма да добавя някаква промяна, а по-скоро коментар : почти всички такива четки за изключително неергономични и просто с формата на дъсчица. Не е нещо, което би те отказало от употребата, но ако спазя препоръчителните три минути за миене, усещам напрежението в китката си. Това важи и за най-скъпите четки, които съм виждала по сайтове, и за евтините комплекти по две от Джъмбо.

Алтернатива: Ако искате да покажете на всички колко наистина сте се върнали към природата, явно може да си чистите зъбите с клонче ТУК:


 

3. Луфа за тяло.

Вариантите за гъба за тяло са същите, както за лице. Но там изборът ми падна върху конджака, който ми идва твърде мек за тяло. Всъщност, луфата също, но пак е по-добре. Забавен плюс е, че мога да нафичкам парчетата сапун вътре в луфата и така да си реша проблема и с малките сапунени огризки.

 Устойчивост: 7/10 Харесва ми как се комплектова с твърди сапун, но ми липсва текстурата на двулицевата гъба за баня с по-фина и по-едра страна. А и нея след като приключеше горе-долу едномесечния си стаж като гъба за тяло, преквалифицирах като гъба за пъчистване на банята. Засега всички луфи съм купила от Сапунджийницата на баба - каузата определено дава едно рамо на решителността ми да продължа да ги ползвам.

 

3. Козметика

Първоначално нямах никакво намерение да предприемам нищо, нито в тази категория, нито в следващата, четвъртата. Преживях обаче един спонтанен "що пък не" момент, дължащ се и на факта, че имах всичко вкъщи.

1. Дегримиращо масло за лице.

Всъщност и преди съм си правила такова, но поради някакъв необясним тъпизъм го държах в хладилника, където ставаше твърде неудобно за употреба. Сега  осъзнах какво теле съм, и го оставих на стайна температура. Както се досещате, през лятото стайната температура е далеч над точката на топене на кокосовото масло. Моят кхъм, демакияж, се състои от кокосово масло, гроздово олио и етерично чаено дърво, което от дълги години ми е един от фаворитите за грижата за проблемна кожа (заедно с един от любимите ми периодични елементи - цинкът, но него нямаше как да го включа тук).  Като бонус - сглобено е в едно от бурканчетата от книжните кутии на Фламингото.

Устойчивост: 7/10 Намирам маслото за подходащо за сваляне на грима след края на деня, когато може да вземеш душ и после да се шмугнеш в леглото. За мен поне е немислимо да не си измия лицето, след като сваля грима с нещо мазно, било то лосион или масло, или олио. Ако става дума да изчистя нещо и да се гримирам пак, то определено купешката мицеларна вода е в пъти по-добре. Така че, както и в много други случаи, по-скоро се обособяват два паралелни продукта, като се опитвам да си напомням, когато е приложимо да ползвам домашния, за да пестя от другия.


3.2 Памучни тампони за грим - Обикновено аз дори не ползвам тампони, а просто късам памук. На ден ползвам най-малко два (ако не нося грим), до 5-6 (ако нося). За да стане номера да ги пера и да съхнат, както с кърпите за бърсане, щеше да ми трябва бройка - най-малко 10. Докато разглеждах сайтовете и магазините, бях леко потресена от цените на почистващите тампони за многократна употреба - вариращи от два за 5 лева до най-евтиният вариант - 10 ръчно ушити от плат за 10 лв. Последните бяха от Зелена революция, и бяха с хубава кауза, но неизвестността дали ще получа скучния десен от картинката или някой по-грозен, не ми допадна. И така, докато прелиствах сайтовете и гледах опциите, накрая ми писна и извадих една памучна тениска, която вече ми е малка и фонът ѝ е в бивше бяло. От една тениска излязоха около 22 тампона; проектът ми отне 4 дни, защото не си давах никакъв зор. Ако си давах, нямаше да ползвам буркан от лютеница, за да си очертая формата на тампоните, и поне малко щях да се постарая шевът ми да е по-равен. Във всеки случай, задачата е елементарна, независимо дали имате машина (тогава един ден ще ви стигне) или шиете на ръка. 



Но да идем на важното : резултатът. Той е, че имам тампони на еднорози! Имайки предвид платът, който аз ползвах - обикновен памучен трикотаж, успехът ми е 50 на 50. Не бих казала, че са хидрофобни, но попивателната им способност е далеч под тази на памука. Ако ги ползвам за тоник, мицеларна или билкова вода, нещо по-така течно, трябва да действам много бавно и внимателно, за да им дам възможност да попият, а не капката просто да се плъзне по повърхността. Трябва да изтъкна, че тези, които се продаваха в Грийн Революция, бяха направени от памучен бархет, който е много по-мек и попивен, и ако си вземете или направите такива, вероятно няма да имате този проблем.

Затова пък моите тампони се оказаха перфектни при употреба на олио, лосион, маска или други по-гъсти и мазни субстанции. Докато с обикновения памук винаги с тях остават мъхчета и нишки, тук тампоните се представиха безупречно.

При пране, очаквано, тампоните използвани за сваляне на грим си остават леко оцветени. Ако обаче бях открила тайната на безупречното изпиране на фон дьо тена, нямаше да правя такива акробатики всеки път, когато ми се налага да си сваля блузата, без да съм си изчистила лицето предварително. За един месец вече ми се оформиха две купчинки тампони - една, която ползвам с цветен грим, и една с безцветни субстанции. За щастие, голямата бройка ми позволява това. След употреба ги събирам, и на края на седмицата ги пускам с цветното пране - задължително в торбичка за пране, защото да отпушваш пералнята от малки парченца плат заврели се в тръбите никога няма да бъде забавно.

Устойчивост: 8/10 Ама ха, ами че аз съм ги шила, как няма да ги ползвам. Засега памук ползвам само за да чистя лак. Предвиждам живот на текстилните тампони за грим около година и половина - две. Не че ще се изхабят толкова, но подозирам, че дотогава всички ще изглеждат много по-нещастно, и няма да ми е кеф да ги ползвам. След това... може би 4/10. Не знам дали ще се амбицирам да направя нови, или ще се прежаля да си купя.

Едит април 2022

След половин година умерено честа употреба и пране – заради ковид ситуацията вече не нося ежедневно грим – домашно изработените ми тампони вече почват да имат следи от износване. Преди да ги пусна в пералнята ( в торбичка, естествено), ги запирам със сапун за петна. Ясно е, че петната от грим не излизат напълно, но с времето и самата тъкан започна да се сплъстява заради употребата на масло за дегримиране и това намалява още повече попиваемостта на тампоните – която поначало не бе особено висока. Ще видя още колко ще издържат и какво ще правя после. Отново изтъквам, че това бяха тампони, изработени на ръка и не проявих голямо старание в избор на материал. Възможно е други варианти да са по-успешни.

И с козметиката бях дотук. Нямам намерение да внасям други промени в продуктите за грим и бяла козметика. Евентуално, ако се колебая между два равностойни за мен продукта, бих предпочела някой в стъклена или рециклируема опаковка, но дотам. Доволна съм от нещата които ползвам в момента, и не на последно място, съм супер щастлива от декоративната козметика с пин-ъп дизайн, която успях да си намеря.

Едит април 2022

3.3 Маски за лице  - тази точка не бе включена в първоначалната ми публикация, защото нямах намерение да правя други промени в рутината си за козметика. В повечето физически дрогерии трудно ще намерите козметика, която да не е в пластмасови опаковки, онлайн има повече разнообразие. Моята кожа е мазна към смесена, и склонна към раздразнения. В крайна сметка изпробвах две маски на Zoya goes pretty - собствената марка на едноименния магазин. И двете са в обикновени стъклени бурканчета. Едната е с активен въглен и в кремообразно състояние, другата, със зеолит - в прахообразно и сам си я смесваш с чиста или билкова вода преди употреба. (Тук ще изтъкна колко много си обичам малкия комплект за маски!). И от двете останах доста доволна и ще ги вкарам в рутината си.

Друга маска за лице, която изпробвах, бе от Живица - също идваща на прах, но в хартиен пакет. Въпреки че самата маска бе хубава, цената ѝ - 24 лв, ме отказа да я ползвам занапред.

3.4 Кремове за лице и тяло -  туксе отказах да плозвам продукти, влизащи в категорията нулев / органичен отпадък. Тук срещнах и проблем с намирането на подходящи  - както споменах, моята кожа е по-скоро мазна. Като маски все пак се намираше подходящ асортимент, като кремове и лосиони обаче болшинството продукти са ориентирани към суха или нормална кожа, и съответно са базирани на масла. С най-голяма сила това важи за твърдите лосиони - това на практика са маслени блокчета, които се разтапят при досег с телесната топлина. Дори и продуктите, маркирани като подходящи за всички типове кожа, в реалност не бяха подходящи за мен. От опит вече знам, че ако си взема омазняващ крем за лице, няма да се чувствам комфортно и затова търся леки, гелообразни, матиращи продукти. Такива реално не намерих.

Добрата новина тук е, че много от широко разпространените марки често идват под форма на стъклени опаковки. Такъв е един от гел-кремовете на Ейвън, който често ползвам.

За тяло засега големият ми любимец са йогуртите на Боди Шоп. Получих ги като подарък, но така се влюбих в тях, че в бъдеще ще се прежаля и ще си ги купувам. Наистина са изключително леки, скоростно попиващи - докато се намажеш и можеш да се облечеш - и ухаят прекрасно.

4. Интимна хигиена


По тази точка още по-малко имах намерение да заменям нещо, но видях този  твърд интимен сапун (Alksoap) с 4 лв по-евтино (за 17 вместо за 21) и на заплата реших да се почерпя.

Устойчивост: 6/10 Мда, определено е по-скъпо от варианта, който ползвам обикновено (гел от ДМ за 3 лв).  Ако в бъдеще намеря по-достъпен вариант, би било добре, на този етап не съм сигурна дали бих превърнала това в редовна покупка - ще видя и за колко време стига.

Едит април 2022

Всъщност съвсем наскоро започнах да използвам това блокче, защото перди това имах да изхабя вече започнатите гелове. Като положителна страна, продуктът се очертава доста икономичен, с меки измиващи свойства. Като отрицателна - хич не ми харесва как мирише. Е, поне докато свърши, ще имам доста време да разгледам за алтернативи.

В ревюто си на самата книга разказах, че едно от неприемливите предложения за мен бяха тампоните за многократна употреба.  Какво представляват - ТУК . Докато с многократните превръзки съм окей - на този етап не бих ползвала, но съм окей - но атмосферата вън и вътре във влагалището е коренно различна. Дори и при еднократните тампони винаги предупреждават за синдрома на токсичния шок. Не виждам как многократните тампони биха могли да се изчистят така добре както да речем, менструалните чашки от медицински силикон, и няма как да не си мисля, че те биха повишили риска от това, както и от други инфекции. Е, аз определено ще си остана консуматор на продукти за еднократна употреба по тази точка.

И с тази точка слагам точка на този пост. Долу съм изброила магазините, от които съм закупувала някои от изброените продукти. Следващата публикация пък ще бъде за не толкова личната хигиена и за продуктите за почистване с намален отпадък;  да видим дали и там ще изпиша такова количество глупости.

Магазини:

1"Сапунджийницата на баба" / Baba's Soapery  - ТУК - сапуни, луфи и шампоан

2.Sasha Naturals - ТУК - сапуни

3.Zoya.bg  ТУК- твърд шампоан, балсам и други неща. Както и храна.

4. Green revolucia  ТУК- таблетки паста за зъби и други неща. Тук, както и горе, са представени и много български марки сапуни и шампоани. Е не баш много, но каквото има.

5. Ecco Verde ТУК - на български, с доставка от чужбина. Много марки и алтернативи за шампоани, таблетки за зъби и всичко останало. Намерете си другарче за пазар, за да направите сметка и да получите безплатна доставка.

6.DM  дрогерии. - след толкова години още не мога за свикна с мотото им, вменаващо че хуманността ме напуска щом прекрача вън от магазините им, но много ги харесвам. Конкретно за случая, при тях на място могат да се намерят доста неща, понякога дори има и избор на марки - гъби, твърди продукти, бамбукови производни и всичко останало.



 

 

 

 


 

Коментари

Популярни публикации от този блог

[book review] The Host/Скитница

Летен четатон

[readathon] Имало едно време... - Приказен четатон от bookfan.tasy