[book review] "Живот с нулев отпадък в България" - Блажка Димитрова

 


Заглавие: "Живот с нулев отпадък в България "
Автор: Блажка Димитрова
Издателство: Ракета
Жанр: нехудожествен, екология, начин на живот, приложни умения
Топчеста оценка: 4 звезди 
Бележка: четена за читателски клуб "Орбита"


За каузата да живееш, произвеждайки по-малко боклук, няма какво да се спори - дори и най-нежелаещите да допринесат към нея биха се съгласили, че е важна. "Живот с нулев отпадък" е отчасти автобиографично споделяне на авторката, отчасти наръчник за другата половина от хората - желаещите. Блажка Димитрова дава идеи и съвети какво от дома си може да спестим или да заменим, за да оставяме по-малък отпечатък, като това включва предмети, рецепти, навици и най-вече - начин на мислене.

Вниманието ми бе привлечено към книгата малко по-рано през годината, от Анна - Мария - Bookfantasy, и много се зарадвах, когато Леда я избра за срещата за нехудожествена литература на Читателски клуб Орбита. Бях наистина любопитна и въодушевена да видя как е формулирана и систематизирана една иначе широка и популярна идея - да произвеждаме по-малко боклук; която обаче именно заради това колко е обширна и често споменавана, някак си остава неглижирана. Авторката също се съгласи на интернет среща с читателите от клуба, на която за съжаление аз само слушах, но също доста ми хареса.

Любопитно е, че по време на клубните обсъждания едни страни на книгата бяха плюсове за някои читатели и минуси за други. Например, това, че книгата започва от съвсем базисно ниво, като текстилните торби за пазар, които в последните години наистина станаха задължителен аксесоар за почти всеки. За някои това се стори твърде ниско стъпало, от което да стартира дискусията, на мен лично ми хареса - дори и да е нещо, което вече правиш, не е ли хубаво получиш така един вид признание, че си на прав път?

Друго, което на мен ми хареса, е че книгата е конкретно за нулев отпадък. Не е веган, не е еко, не е за минимализъм или спестовност, или за нещо друго, с което по стечение на обстоятелствата да се припокрива по някои параметри. Аз съм твърдо за този начин на поднасяне на книгата - първо, концепцията за "нулев" или поне минимализиран отпадък е нещо конкретно и измеримо. Второ, понякога имам чувството, че горните етикети се слагат на поразия за привличане на вниманието и ме карат да пуфтя изнервено. И най-вече, комбинирането на различни каузи би настроило негативно една част от читателите, включително и мен. Да речем, не търся задължително един продукт да е без животински съставки, всъщност дори в някои случаи го предпочитам, на козметиката ми стига да не е тествана върху животни. Съсредоточването върху нулевия отпадък според мен бе най-добрият начин да се построи книгата.

Друго нещо, за което се боях, но книгата опроверга очакванията ми, бе тонът ѝ - опасявах се, че той може да бъде твърде назидателен, краен или проповеднически. Една голяма част от постовете и материалите по темата в социалните мрежи и в интернет като цяло, сякаш се стремят повече да вменят вина на читателя си, а не да го спечелят на своя страна с нещо положително. Както и с гореспоменатото, такъв подход не ми харесва и дори и да спечели шепа ревностни почитатели за своята кауза, ще изгуби много по-умерени, чието сборно участие сигурно би допринесло повече. Блажка Димитрова явно е много, почти екстремно запалена по достигането на идеала на "нулев отпадък", но успява да поддържа през цялата книга един доброжелателен, изпълнен с разбиране тон.  Както тя самата казва: „Не издребнявайте, но мислете за изборите си.“

Оценката ми падна с една звезда заради лични несъгласия или неприложимост.  На места имах чувството че чета "Живот с нулев отпадък в София" , а не в България - докато за жителите на столицата книгата е доста детайла и конкретна, тези подробности бяха безполезни за всеки друг, и можеха да бъдат обособени в отделна глава.  Някои места бяха излишно пространствени - като есето каква е съдбата на презерватива, и бих ги заменила с други статии от блога - като например много стегнатата, полезна и симпатична "Как правилно да събираме отпадъците разделно" с 10 чудесно подредени правила. (Взимам предвид и че сайтът и книгата са взаимно допълващи се, и че като постове някои са публикувани след излизането на книгата - но много бих се радвала да ги видя в следващо, преработено издание).

В някои предложения не виждах смисъл - като това да оставиш кутията за обувки в магазина, с други бях несъгласна - като тампоните за многократна употреба.  Естествено, с най-голям уплах подходих към главата за нулев отпадък в болницата.  Първо трябва да изтъкна, че книгата далеч не беше толкова радикална, колкото се боях, тонът ѝ е сравнително умерен, както споменах горе, и признава мястото на продуктите за еднократна употреба, там, където са наистина нужни. Въпреки че изобщо не обичам даването на лекове "за корем" или "за кръст" (защото нито коремът е орган, нито кръстът, и човек трябва поне да се опита да прецизира характера на болката и източника ѝ ), но предложените в книгата бяха като цяло безопасниНай-много се шокирах обаче на предложението след един-два дни болничен престой, като се почувстваш по-добре, да обиколиш цялото отделение и да  "излекуваш" начина му на мислене, разпространявайки идеята за нулевия отпадък. Точно когато четох книгата, на работа се правеха големи рокади и всички се чудеха как да настанят пациентите най-добре - имаше жена с херпес зостер, друга след бъбречна трансплантация и съответно потиснат имунитет, и пациент с непотвърден още ковид. Плюс старанието да отделиш новоприетите от почти излекуваните. Да, много зависи от клиниката, в която пролежавате, но като правило никога не знаете имунния статус на човека отсреща, затова ако решите да обикаляте и разпространявате идеи, поне се посъветвайте с персонала.

Въпреки точките, по които с книгата не постигнахме съгласие, мога да препоръчам "Нулев отпадък" на всеки, който проявява някакво, дори и бегло любопитство по темата. Чете се много бързо и лесно - макар че промените, които се стреми да провокира далеч не са бързи и лесни. Ще си позволя обаче да цитирам един от сайтовете (Грийн Революция), за които ще приказвам в следващите постове - по-добре не шепа отличници, а множество хора, които поне в различна степен се опитват  да намалят отпадъка.


 ( https://greenrevolucia.com)

Тук в ревюто си изобщо не смятам да говоря за практическите неща, които авторката предлага в книгата си, защото следват отделни постове за тях. В следващите публикации ви очакват всякакви сапуни, гъби, торбички, кърпички и мрънкане.  Нарочно отложих ревюто си на тази книга, за да мога да изпробвам поне част от нещата, да преценя какво бих интегрирала наистина в ежедневието си и да споделя впечатления. Или нарочен бе поне първият месец след читателската среща, след това има и голяма доза блогърски мързел.  Голяма заслуга имат Леда и Благовеста, които показаха и споделиха на живо много от своите идеи и въведения. Предизвиквам и останалите момичета от клуба, с които четохме книгата, да споделят дали и какво са променили в начина си на живот след срещата.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[book review]Rarity from the Hollow

Трибагрен четатон - финален отчет