[book review] "Здаръж звездите още миг" - Кейти Хан

 

Заглавие: "Задръж звездите още миг"

Автор: Кейти Хан

Издателство: Бард

Жанр: научна фантастика, дистопия/утопия, романтика, драма

Топчеста оценка: 3звезди

Бележка: четена за читателски клуб Орбита

 

Свърши отново времето на читателските срещи на открито в парка - всъщност, по-ранните вечери и хладното време взеха това решение преди някои други събития :) Но срещата за "Задръж звездите още миг", бе първата среща на живо това лято, в скришния литературен кът, и беше страхотна <3

Тази книга е историята на Карис и Макс, които намираме да се реят в безтегловност. В някои отношения "Задръж звездите още миг" ме изненада с актуалност, в други ме разочарова като подготовка и изпълнение; приветствах оригиналното построение, но в края си книгата малко ме поядоса. Но преди всичко, това се оказа идеалният тип книга, която да прочетеш в читателски клуб, защото даде храна за толкова дискусии и въпроси. Това категорично не е любимата ми клубна книга тази година, но разговорите по нея бяха едни от най-добрите за мен. Затова и това ревю е с предупреждение за спойлери - нещо, което гледам да избягвам, но много исках да споделя част от мислите и въпросите, които дискутирахме.

В първите си две части книгата развива сюжета си в две времеви линии - на забавен каданс в космоса, където Макс и Карис скъпят последните си минути; и в по-бързо темпо в миналото им на Земята. А в третата част тези две линии се сливат, за да дадат едни изненадващи финали.

Историята на Макс и Карис започва в един свят, който се опитва да се възстанови от война. И в известна степен почти се е справил - някогашният Европейски съюз се е превърнал в разделената на Воеводства Европия, която приобщава страни от всички континенти. Жителите ѝ пък са се отказали от понятия като родина, националност и корени и сменят местоживеенето си на всеки три години. Така животът събира на едно място, в някогашна Испания, Карис, която е пилот на совалка и готвача Макс. Оттам приключението им започва... за да завърши сред астероиди и безтегловност.

Утопията на Европия несъмнено е най-силната част на книгата и ако ви препоръчам да я прочетете, ще е заради нея. Както обсъдихме на читателската среща, в повечето литературни светове имаме или дистопия, или антиутопия, или, дори да е завоалирано и захаросано като идеално бъдеще, пак бързо става ясно, че нещата не са наред. Любопитното тук е, че както каза Леда, че Европия сякаш се намира на преломната точка от усилията на хора да изградят едно устойчиво, по-добро бъдеще. Тя започва да бъде ригидна и не може да следва динамиката на гражданите си; и тук, в книгата е моментът, в който предстои да се реши, дали ще тръгне по пътя на адаптацията, или по пътя на опресията.

За сметка на това пък един друг аспект на книгата беше зле. Много зле. И това е научно-фантастичният, или поне научният. Има голяма разлика между това да се придържаш към "мека" научна фантастика и това нещата да са лишени от всякаква логика. Всеки псевдонаучен елемент ме докарваше до истерия. От самата идея, че просто ей така се е появил някак астероиден пояс около Земята - без никакво обяснение, до абсурдните разкрития за изкуствения интелект накрая, през любимото ми - професионален пилот и космонавт, който не може да направи връзка между "трикислород" и О3, озон, но ще прави химични магии в открития космос!  Имаше още подобни примери, които просто умът ми не побира.

Романтиката e всъщност основната действаща сила в книгата. Тя кара героите да търсят промяна, да преоценят света около себе си, и евентуално да накара и другите да се замислят. Не станах голям фен на Макс, главният герой, въпреки че момичето - Карис, много ми допадна, и както ще ви разкажа по-нататък, завършекът не ми беше присърце. Но въпреки това като цяло любовната нишка ми хареса, и предвид че тези неща са много индивидуални, шансът и на вас да ви допадне е доста голям.

Сега наближаваме към финала и след малко ще ви дам предупреждение за спойлери. Тук ще ви споделя само, че книгата има не е един, а три финала. Защо и как решаваме ние, и аз ще поразсъждавам върху това след минутка. Но за да завърша нещата - препоръчвам ви да прочетете книгата най-вече заради утопично-дистопичния елемент. В зависимост в какво настроение сте, може да романтиката да ви докосне или не, псевдонауката да ви подлуди или не. Но тази част от книгата е добре направена, макар и може би малко наивна на места. И показва нуждата от промяна, и нуждата ние да задвижваме тази промяна.

И СЕГА СПОЙЛЕРИ!!!

Сега ще си ги говорим за финалите, и ще си говорим пространно, защото каква файда иначе за мен да си имам блог. Та, "Задръж звездите още миг" има три финала. В първия оцелява Карис, във втория оцелява Макс, а в третия си играем на Ромео и Жулиета.

Първият финал е моят фаворит. Той е може би най... не щастлив, но  насочващ към нещо по-добро. Тук видях най-много, да го речем оптимизъм и утвърждаване на едно по-добро бъдеще, нагласа за промяна (въпреки че специално за казуса за двойките не става ясно).  Кари се бори да продължи да живее и се радвах на подкрепата, която тя получаваше, за разлика от Макс. Тук се появи и един... почти нов герой, който обаче се оказа, че всъщност ни е придружавал от началото на книгата.  Въпреки че почти се разсмях с глас на абсурдността на истинската самоличност и задача на Рик (но не хубава абсурдност), всъщност за краткото време, което му бе отделено, той се превърна в любим герой за мен. Той бързо се доказа като герой от типа, чиято сила, тишина и интелигентност много харесвам. Силно исках авторката да даде реален шанс на Рик и Кари, може би по-напред във времето - една година не е достатъчна човек да се възстанови от нещо подобно. Но щеше да ни покаже, че животът продължава, че дори и да има моменти, когато не виждаш никаква светлина и надежда, колелото ще се завърти и ще те изведе пак нагоре. За мое съжаление, авторката обаче бе решила другояче.

 Не одобрих тезата, която книгата лансира за първата любов - че тя те пречупва, с една много силна нотка на обреченост и фатализъм, че е рана, която не зарасва. Никак не ми хареса как е представена тази идея, особено в нюансите си. Това, което аз предпочитам, е идеята, че първата, и всяка любов, и всеки човек, те оформя. Без тях ти няма да си същият , който си днес, и да продължиш напред не значи да забравиш, отречеш или оставиш зад себе си тези чувства и тези хора.

Втори финал развива сюжетната линия на оцелелия Макс. В някои неща тя бе подобна на тази на Кари, с депресията, която го обзема и опитите да се върне към ритъм на живот, но за разлика от нейния финал, тук го нямаше чувството за нещо постигнато, нямаше я така подкрепата. Всъщност, в нито един от завършеците не получаваме задоволителен отговор дали чрез постъпката си Макс и Кари са успели да постигнат преразглеждане на Закона за двойките, което бе доста разочароваш сюжетен пропуск за мен

Третият финал... е несъмнено най-объркващ, и най-незадоволителен сюжетно за мен, въпреки че бе много провокативен в други отношения. Докато първите два финала могат да се разглеждат като цяло самостоятелно, този е различен. Отначало мислех, че тактиката на авторката е да ни остави да си изберем този край, който нас ни устройва най-много. Но в последния доста осезаемо според мен се просмукваха идеи и знание от първите два финала. Например, Кари специално попита дали ще успеят да възстановят маршрута ѝ през астероидното поле - най-важното нещо, което тя постигна в първия завършек. Това за мен беше изключително интригуващо и подозрително и ме накара да затъна във въпроси и теории защо и как се е получило това. Ключът към това за мен е една реплика, според която ако човек наистина иска нещо, животът повтаря възможностите, докато се получи. Моята лична теория е, че в един свят на мултивселени, Макс и Кари от едни реалности някак са предали на своите други аз знанията и чувствата от своите житейски линии. Този аспект на книгата не знам дали ми хареса, но несъмнено ме накара да разсъждавам и теоретизирам. Но колкото до самите събития - не одобрих решението на Кари и Макс.

Нямам нищо против малко романтична драма и скръб. Но тук и така, не ми допадна. Най-малкото, защото както аз го виждам, те не направиха истински опит да се спасят и двамата. Винаги бе саможертва - въпросът бе чия или взаимна. Имам си и още една причина да се сърдя на Макс и Кари, задето решиха да приключат книгата така. Признах си колко силни симпатии пробуди у мен Рик. Едно от нещата, с които много ме спечели, бе тихата скръб и вина, която изпитваше по загубата на Макс, и която не смееше да сподели с хората, които страдат по-силно и явно. Просто си го представих, от другата страна на връзката, лицето зад анонимния глас, което този път ще изгуби не един, а двама души.

С това поставям край и на спойлер - частта на този книжен отзив. Ако сте чели "Задръж звездите още миг", много ще се радвам да ми дадете знак и да обсъдим нещата - особено финалите. Кой от вас ви хареса най-много и как си ги обяснявате изобщо? Какво мислите за утопията в този свят? Във всеки случай, може и да не дадох на книгата на Кейти Хан максимална оценка, но тя несъмнено дава много неща, върху които човек да разсъждава.