[book review] "Призраци за Хелоуин" - разкази

 

Заглавие: "Призраци за Хелоуин"

Автор: Ричард Мидълтън, Дж.Шеридан ле Фану, Джон Колиър, Е. Ф. Бенсън, Вирджиния Улф, Едит Уортън

Издателство: Изток - Запад

Жанр: разкази, класика, фантастика, ужаси

Топчеста оценка: 3  звезди

Сборникът съдържа 5 разказа и един малко по-дълъг, почти повест.  Любопитен факт е, че всъщност нито един от тях не се развива по време на празника на Вси Светии, а един дори не съдържа призрак. Въпреки това книжката определено е подходяща за есенно четене, когато вечерите настъпват все по-рано, а хладни повеи изникват от нищото.

Първият разказ - "Брайтънското шосе" на Ричард Мидълтън ми хареса - четеше се най-леко и живо от всички в книгата. И ме накара да се чудя - този главен герой тук, който се буди сред полето със заскрежени мигли - преживял ли е наистина студа на нощта? Това чудене си остана за мен и след финала на разказа; а когато става дума за страшни истории, това си е съвсем в реда на нещата, харесва ми, когато понякога въпроси тегнат и след края. "Призрачната ръка" на Шеридан ле Фану бе една от любимите ми истории. Просто бе изключително класическа - странно имение, стреснати дами, невярващ господар. Така класическа бе и последната разказо-повест "Едва впоследствие" на Едит Уортън. Тя бе комбинирана и с интересна идея - че в къщата има дух, но човек си дава сметка за това какво е чак впоследствие. Накрая обаче, не ми допадна съвсем как бе развита тази идея, а и въпреки приятното писане, което се лееше, не успя да нагнети у мен тази атмосфера, която се очакваше.

Историите на Джон Колиър пък - "Картите не лъжат" и Джон Бенсън - "В метрото" ми бяха най-скучни. Първият започна интересно, а и имам слабост към сюжетите с гледане на карти в литературно отношение, но после нещата взеха банален завой. Вторият пък ми бе тежък и мъчен за четене, и историята му по никакъв начин не го компенсира.

Разказът на Вирджиния Улф бе най-кратък, най-странен и може би най-интригуващ за мен . Той сякаш преплита две гледни точки - на една двойка призраци, и на една - живи хора, и увлича с това и нас. Това бе и един неочаквано за жанра топъл, уютен, щастлив разказ за най-накрая намерено щастие. Може да звучеше едновременно хаотично, и злободневно, но не е ли животът точно такъв? Това бе първата ми среща с Вирджиния Улф ( както и с всеки от авторите в този сборник, всъщност). Не знам дали тази история е показателна за стила ѝ - нито дали аз бих се насладила на цяла книга, издържана по този начин - но определено провокира любопитството ми. Но от впечатленията ми от тази книга, бих искала да се запозная повече с нея, с Ричард Мидълтън, и с Шеридан ле Фану.

"Призраци за Хелоуин" е сборник с елегантна, класическа атмосфера. Ако сте фенове на романи като "Свърталище на духове" на Шърли Джаксън или "Жената в черно" на Сюзан Хил, той е точно за вас. Ако обаче предпочитате малко повече действие и напрежение, и по-съвременния стил на днешните хорър и трилър истории, има опасност някои моменти леко да ви дотегнат. На мен доста добре ми съвпадна с настроението, в което съм този октомври и в читателската посока, в която се бях насочила. И макар че 3 от 6 истории реално ми бяха приятни за четене, като цяло останах доволна от краткото време, прекарано с този Хелоуински сборник.