[book review] "Освобождение" - Марин Трошанов

 Заглавие: "ЛАМЯ ЕООД" 2 - Освобождение
Автор: Марин Трошанов
Поредица: ЛАМЯ ЕООД 2
Жанр: ърбън, фентъзи, български
Издателство: Фаетон
Топчеста оценка: 5 звезди

Изключително много се колебаех за оценката си за тази книга - дали да я закръгля към четири или към 5 звезди .
 Да го кажем така – беше ми изключително гот да чета и тази книжка, но за мен беше по-слаба от първата. Затова се възползвах от личната си блогърска клауза – оценката в звезди да отразява показателя кеф, а ревюто – обективност.

«Освобождение» продължава по модела на първата книга – Миро се сблъсква с няколко случая в течение на историята, един от които ще изтика напред основния сюжет. Малко се разочаровах, че Миро отново го обърна на соло кариера, след като видяхме наченките на формирането на онзи разкошен екип ЛАМЯ. Затова пък приветствах с две ръце развитието на връзката му с Лина. Тази героиня ми стана симпатична от самото начало с ентусиазма, енергията и отдадеността си и твърдо заслужава щастлив завършек. Много харесах Станимир в светлината на отношенията му с нея, и аз поне си тълкувам заглавието на романа двояко – първо, като един негов опит за «освобождение» от миналото, а в края на книгата – едно по-буквално, свръхестествено Освобождение.
 
От всички възможни случаи в книгата, с най-голямо нетърпение очаквах да видя какво ще излезе от – да, познахте – онзи разкошен финал от първата «ЛАМЯ», за който ви проглуших ушите. А той – спойлер, защото се предполага, че ако четете ревю на втората, знаете какво се случав в първата, иначе вие сте си виновни – се състои в това кривото бабе Марго да нахлузи прокълната кукерска маска, обладана от отмъстителна самодива. Именно тук «Освобождение» не оправда напълно надеждите ми. Сега, не си ли представяхте нещо а ла «Маската» с Джим Кери, където баба Маргарита се вихри из софийските клубове, завъртйки главите на младежите със самодивска фаталност и магически чар, но запазила, кхъм, човешкото си телесложение, за ужас на смъртните им гаджета. :D Бях се нагласила за преследване на обладана от прелъстителски наклонности баба, естествено с помощта на Роси и Марти, което накрая оставя някоя много объркана батка :D
Аз имам добре развито въображение, ако не знаете. :D
Накратко, потенциалът на Маргарита в развитието на тази мини-история не бе разгърнат за мен. Останалата част от кукерско-самодивската история се разви чудесно, зарадва ме ролята на Лина, и обръщането към изкупление, а не наказание. Просто след онзи финал много се бях навила за повече :D
Другите случаи бяха изпълнени с древни същества, мрачни проклятия и лични съдби. Но макар и отделни, всичките ги свързваше едно общо чувстно за мрак и тегоба, за нещо голямо, което размътва водата и кара малките (зли) рибки да изплуват от тинята. Тук един детайл в крайна сметка наклони везните ми и закръглих към по-високата оценка. Минимални спойлери, но – ифрит! Присъствието на този джински братовчед ме хвана неподготвена, и освен че добави щипка екзотика към историята, ме върна години назад, когато с Дийдра пишехме постапокалиптичен Аладин фен-фик :D
И така, „Освобождение“ бе типична втора книга от трилогия, но не в лошия смисъл на думата. Беше динамична и се четеше на един дъх, разви двама главни герои и сложи основите за финала. В голяма степен негодуванието ми се дължи на лични сценарии и очаквания, което не е особено честно спрямо романа .Затова все така силно препоръчвам на всички фенове на ърбън фентъзито.