[book review] "ЛАМЯ ЕООД" - Марин Трошанов
Автор: Марин Трошанов
Поредица: ЛАМЯ ЕООД #1
Издателство: Фаетон
Жанр: ърбън, фентъзи
Топчеста оценка: 5 звезди
След като любимата му от гимназията изчезва
безследно от собствената си стая, Станимир прави всичко по силите си, за да я
намери – но напразно. 15 години на търсене и проучване не успяват да го доведат
до Мая, но разкриват пред него един тайнствен и мрачен свят на неподозирани
същества. Той основава – макар и малко импровизирано – “ЛАМЯ ЕООД” – дружество с цел
да разкрива и проучва такива събития. С единствен член – той, Миро… и може би
Лина. На дружеството обаче ненадейно му потръгва – Миро се сблъсква с кървави
случаи и опасни клиенти, със сили, за чиято мощ той дори не е подозирал.
Първият път, когато четох корична анотация на
ЛАМЯ ЕООД, нещо хич не ме привлече. То и моята горе не е стока, писала съм
много по-представтелни. Затова и я отлагах. Най-накрая преди два месеца си я
купих и сега за четатона я изядох почти наведнъж. Не знам дали с анотации или
ревюта мога да убеждавам, но тази книга си заслужава четенeто, особено ако си
падате по ърбън фентъзито, обещавам.
ЛАМЯ ЕООД има всичко, което търся в жанра –
интересни случаи, забавни герои; както и този бонус, който се отнася за бг
представителите – възможността да срещна нещо познато. В местата, в начина, по
който героите говорят, в пресътворяването на сюжетите. Това също го получих
тук. Въпреки че се развива предимно в София, книгата започва и завършва в
Бургас. Нямаше как да не се израдвам масимално на това. А на споменаването на
автобус 211 ме обзе една такава сладка меланхолия… ех…
Но човек не взема да чете фентъзи, за да се
наслаждава на описания на градския транспорт, и още по-малко на БДЖ, освен ако
не притежава някаква особена мазохистична нишка. Сравнително безопасно е да се предположи, че
сте тук заради фан-та-стич-но-то. Засега
в този първи том нямаме змейове, лами или дракони (въздъх), но Миро (и
читателят) със сигурност не е оставен да скучае откъм свръхестествени случаи.
Освен изчезването на Мая, в книгата се застъпват още поне четири, ако броя
правилно. В един момент чак се бях обезпокоила, че в рамките на романа няма да
могат всичките да бъдат, ако не разплетени, то поне да получат развитие. Но
напротив – имаше и разрешени (нощният влак София – Варна вече е безопасен… един
вид) и така хубаво преплетени едни с други случаи. А последният беше най-сладък
– освен че явно ще се занимае с нещо много по-българско и митично от
обикновените призраци (ооо, кукерииии!), той послужи и за разкошен, напълно
неочакван финал на книгата.
Миро беше доста приятен за четене герой, от
тези, на които може да си съпричастен за случващото се, и същевременно много да
им се ядосваш. Едно на ръка, биваше ли
да е толкова груб с Лина, ама това да се втурне практически неподготвен да лови
призраци? Тцтц, срамота… поне с една солница да беше минал периметъра, както се
полага на всеки, изгледал поне няколко епизода на Свръхестествено. В развитието
и разширяването на екип ЛАМЯ, Боро беше една приятна изненада с оглед на
муренското му минало и последващо превъзпитание. Най-голям сюрприз обаче бяха
Мартин и Роси! Ооо, нямам търпение тези млади ламски възпитаници да се качат на
главата на Миро! :D Може би единствената критика, която мога да изровя откъм герои и екип,
е вмъкването на Бойко и ДАНС. Определено ме накара да подбеля очи, а
опозиционната на ЛАМЯ ЕООД организация можеше да мине и без това.
Но пък вие (и аз) може много лесно да подминем
тези няколко изречения и изцяло да се насладим на останалите близо 250
страници. ЛАМЯ ЕООД е едно бързо и изключително приятно четиво, изпълнено с
приключения, сенки и страх, и пътуване до един от най-прекрасно изрисуваните
варианти на Долния свят. Но без гаранция за обратен билет.
Коментари
Публикуване на коментар