[book review] Японски загадки I - "Шинджу", "Бундори", "Урагири"

В края на миналата година почти спонтанно (трябваше ми буква Ш за Азбучното предизвикателство :D ) започнах да препрочитам поредицата "Японски загадки" на Лора Джо Роуланд. Тази поредица беше една от знаковите за гимназиално-библиотечния ми период :) и в голяма степен обуслови интереса ми към Япония, и после към мангата и анимето. Навремето ги четох разбъркано - знаете как е, когато взимате поредица от библиотеката. Сега реших да ги прочета подред, и съвсем набързо да ви запозная с книгите от тази наистина интересна поредица.
Заглавие: "Шинджу"
Автор: Лора Джо Роуланд
Поредица: Японски загадки #1

Издателство:Труд
Жанр: криминален, исторически
Топчеста оценка: 5 звезди

"Шинджу" е първата книга от поредицата, която тепърва ще ни запознава с младия самурай Сано Ичиро. Тук той тепърва започва работа в службите на реда - назначение, което е получил не по наследство, което веднага го прави нежелан от колегите му. Когато му нареждат да разследва "шинджу" - ритуално убийство от любов между богаташка дъщеря и неизвестен художник, всички го съветват да приключи нещата бързо и тихо. Но детективският му нюх и вроденото чувство за чест и правда не му дават мира и Сано избира да търси истината докрай.



Заглавие: "Бундори"
Автор: Лора Джо Роуланд
Поредица: Японски загадки #2

Издателство:Труд
Жанр: криминален, исторически
Топчеста оценка: 5 звезди

След като самоотвержено е спасил живота на шогуна, Сано Ичиро започва истинската си кариера като негов личен следовател. Първият му истински случай е да открие убиецът Бундори - убиец, който прави от жертвите си старовремски бойни трофеи - забива главите им на дъски. И тук младият самурай се изправя пред дилемата - дали да се подчини на правилата за воинско подчинение или да се вслуша във вътрешното си чувство за справедливост.
Заглавие: "Урагири"
Автор: Лора Джо Роуланд
Поредица: Японски загадки #3

Издателство:Труд
Жанр: криминален, исторически
Топчеста оценка: 5 звезди

Без да подозира, при предните си две приключения, Сано си навлича гнева на опасен противник - дворцовия управител Янагисава. За да го махне от пътя си, той изпраща младият сосакан на далечна и опасна мисия - на остров Дешима, единственото място в Япония, където е разрешен достъпа на чужденци и търговията с тях. В наложената изолация, дори и проява на благосклонност може да бъде разтълкувана като измяна. Като по поръчка, щом Сано стъпва в Дешима, един холандец е убит. Както винаги, сосакан Сано не може да остави нещата да бъдат претупани. Докато разследва обаче, в стремежа си да научи всички подробности, той сам е обвинен че е предател - урагири.

 Първите книги от тази поредица винаги са ми били любими - и това сега не е първият им препрочит (но е първи хронологичен). Това е първото запознанство с тези герои, първата среща със света и културата, така интимно и красиво описан от Лора Джо Роуланд. И не на последно място - това са случаите на Сано, които не са така политически обременени, както някои от романите по-нататък :) Ех, времена на по-семпли, но пък изключително екзотични убийства :D
Мисля, че няма как читателят да не заобича Сано Ичиро. Той е перфектен детектив, и освен това е въплъщение на бушидо. Същевременно обаче е достатъчно интелигентен и напредничав, за да не се подчинява сляпо и именно тази вътрешна дилема доста често стои в основата на случаите, които разследва. В тези три книги се запознаваме още със слабохарактерния шогун, и с дворцовия управител Янагисава, който се превръща в основен антагонист за Сано Ичиро. Признавам си, навремето героят на Янагисава беше в челните редици на "злодеи, които харесвам и на които съчуствам", не на последно място заради миналото му. Той е манипулативен и интелигентен, заради което и сега печели точки, но при този прочит видях у него твърде много жестокост и твърде много страх, за да го кача пак на пиадестала.
Във втората книга има още една героиня, която заслужава споменаване, макар и ролята ѝ да е само в рамките на "Бундори" - Аой, нинджа и шпионин, и първа любов на Сано. Връзката им бе кратка и интензивна и остави следа както у Сано, така и у читателя. Казвам го, въпреки че съм фен на съпругата му Рейко - но за нея в следващите книги и ревюта.


Теоретично може да подхванете поредицата само с идеята да се запознаете с Япония. Поне теоретично, защото както казах съм 99% сигурна, че Сано и случите му ще ви заинтригуват. Но във всеки случай романите повдигат завесите над най-интимните кътчета на Япония по време на шогуната. От двореца на шогуна с всичките му наложници (всъщност тази точно вратичка се отваря в четвъртата книга) и интриги, до най-презряната прослойка в обществото - ета, на които са прехвърлени всички дейности, свързани със смъртта - от касапи до гробари. Затворът на Едо - едно несъмнено страховито място, където не са спестени нито грам от мръсотията и кървищата, но редом до които е и убежището на доктор Ито - отхвърленият учен, посмял да се интересува от европейска наука. Като споменах последното, третата книга, "Урагири" винаги ми е била много интересна, заради описанията на така ограничените взаимодействия между холандските търговци и японците, и между сблъсъка на разбирания, вяра и култура.   Авторката ни води през търговските улици, театрите, забранените квартали, описва ритуали и детайли, неусетно вмъква всичко, което бих искала да узная, като в нито един момент не се почувствах, че просто ми изсипват информация - нещо, което ми е проблем, когато чета "опознавателни" книги, и заради което още от детска възраст нещо не се имам с Жул Верн. В почти всяка книга има сцени както на насилие, така и на секс, защото те са неразделна част от историята, която разказва. Не спестява нищо, което може да се вмъкне и го прави толкова безшевно, че и досега, както виждате, тази поредица си ми остава любима.

Ако не сте посягали досега към тези книжки, и имате интерес към историческия криминален роман, към културата на Япония, или просто искате буквално да потънете в някоя история - намерете си Японска загадка. Допълнителен бонус, който стимулира желанието ми за препрочитане, е че книжките вървят по 5 лв в момента.  Аз ще продължа да кретам бавно и славно (остават ми 15 романа от поредицата) и смятам да докладвам след още 3 прочетени.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[comic book review] Лабиринт : Коронация

[book review]"Крокодилът Гена и неговите приятели" - Едуард Успенски