[book review] "Сивият път" - Любомир Николов[book club]

Заглавие: "Наследникът"
Поредица: Сивият път
Автор: Любомир Николов - Нарви

Издателство: Изток-Запад
Жанр: епично фентъзи, фантастика
Топчеста оценка: 5 звезди
Бележка: Четена за читателски клуб Муза

През ХХІІІ век цивилизацията е рухнала след страховито сражение срещу вселенския демон Магед и неговата несметна войска. В първите редици крачели железните подобия на човеци, които Древните използвали за войници. Магед завладял техния нежив ум и те му се подчинили безпрекословно. След тази армия идвала друга – армията на мъртъвците. Великият хегемон притежавал силата да вдигне от гроба онези, които човечеството някога било погубило до крак: животни като мамутите, пещерните мечки, дългозъбите котки, люде като изтребените обитатели на Черокия и Ацтека, фейрите и гоблините от Малкия народ и неандите.

Петнайсет века след Първия Армагедон се задава втори. Този път за човечеството няма друга надежда, освен едно древно пророчество:
Когато съюз на Селена и Тера роди от желязото син,
по пътя небесен ще дойде на кораб бокалът от злато с рубин.
На рат ще се вдигне и пак ще си иде тоз, що е под камък лежал.
От мрачна клисура за ден ще се върне любим и ненавистен крал.
И негов наследник ще седне тогава в Коперник на златния трон
и своята власт ще окичи навеки с корона от черен маскон

Считам, че извадих голям късмет, че четох тази книга клубно, и че успяхме да обсъждаме паралелно всички малки години детайли, които откривахме. С това ще запомня най-ярко тази книга -  какъв прекрасен пример за умело построен свят е. Освен това тя е и един страхотен и напълно естествено звучащ микс от фентъзи и научна фантастика. Отдава почит на Толкин, стила и творчеството му по най-прекрасния възможен начин (имам лош опит с Ник Перумов). Но именно старанието с големите и малките детайли ме накараха да се влюбя в "Наследникът", въпреки сюжета.

Например - картата! Авторът е ползвал истинската карта на луната, с нейните "морета" и хребети, и това бе едно от нещата, които направиха лунната част от историята така привлекателна. Или пък религията, еволюирала по такъв невероятен начин!  Св. Толкин! Св. Морз! Как да не те привлекат на страната на църквата? :D Доставяше ми невероятен кеф  да разкривам стъпка по стъпка всяка тайна на Селенския свят (а също и да обсъждаме теории). Файтроб! Тери!

Удоволствието от гореспоменатите неща почти успя да компенсира нещо, което не можах да отрека при дискусията - че нямаше фактическо действие и напредък. Цялата книга беше едно въведение и запознаване с героите. Все едно да чета "Задругата на пръстена", но тя да свърши в Брее, като паралелно ни запознаят с Рохан, Гондор и Исенгард и същевременно се вмъкнат части от историята на Валинор, песни за Гил-галад и късчета хобитска мъдрост. Което, макар и омешано, би било окей - и несъмнено епик - ако книгата не спре в Брее. "Задругата" не свършва в Брее, както знаем. "Наследникът" обаче спира точно в това символично "Скокликво пони", докато напредва по Сивия път. И се чудиш накрая - аджеба, какво стана?

"Наследникът" пусна десетки здрави, интересни нишки, но едвам-едвам почна да прекарва вътъка между тях. Някои дори са още толкова далечни, че на този етап няма за какво да се хвана, за да ги свържа. Накратко, на тази книга просто ѝ трябват още 250 страници (най-малко), за да може наистина да се потупа гордо по красивата корица и да заяви "Аз съм първи том!". В момента съм готова дори да заменя "Сказанията", с които вървеше в комплект, за тези 250 страници (въпреки че всъщност предвкусвам с удоволствие момента, когато ще стигна до тях. Досега само съм си патила от неща, базирани върху ВнП, но на базата на това, което видях в "Наследникът", съм по-скоро обнадеждена.)

История в "Наследникът" все пак има и тя се върти около пророчествата за избрания и за шест деца - три момчета и три момичета, които очевидно ще са ключови за развитието на същинската история. Аз си набелязах кои герои бих сложила в кюпа - поне петимата. Няма да споделям кои, но ще кажа само, че Ермелинда ми е любимата героиня :D

Все пак, давам 5 звезди на книгата (бтв, засега никой ли не е гласувал?). Наистина четох с голямо удоволствие книгата. От една страна, това е най-приятното бг фентъзи, което съм чела досега. Беше ми супер... комфортно и приятно да чета. Припомних си трепета, с който съм чела ВнП, изваяните думи и изрази, които са ме карали да трепна и са останали завинаги в ума ми. Същевременно беше по-лекичко, съвсем като за глава тук и там в горещите летни вечери. И най-вече - огромният кеф, с който търсих и тълкувах (или поне си мислех, че тълкувам) всичките образи и символи, късчета история, преиначена през времето до постапокалиптичното бъдеще на Тера и Селена. Едно огромно браво на автора за труда, старанието и безшевното им вплитане. Мда, на някои места диренето на тези Easter eggs, както ги кръстих, идваше на преден план за мен, заради липсата на същинска сюжетна нишка, която да следя... И тези моменти, и самостоятелно изградената мистика на Сивия път и на историята на света просто ме накараха да се накъдря от кеф като картофче.

Сега, за съжаление трябва да споделя още нещо - че на хоризонта няма изгледи за продължение на историята. Надявам се, пламенно се надявам това да се промени, защото ще е истинска загуба за читателите и за фантастиката, ако след като в този том се сложиха основите, те спрат да се надграждат. Въпреки тази донякъде обезкуражаваща информация, пак се осмелявам да ви препоръчам "Сивият път". Дори и само за да се докоснете до фантастичния свят, който е създал автора.

А ако има някъде петиция или нещо подобно за продължение, кажете къде да се запиша или да пращам смс-и :D

Дискусията във форума беше ето тук , ако искате да видите всички гледни точки  - но сте предупредени за спойлери!