[book review] "Гънка във времето" - Маделин Ленгъл

Заглавие:"Гънка във времето"
Поредица: Time Quintet
Автор: Маделин Ленгъл

Жанр: детска, фантастика, приключенска,
Издателство: Intense

Топчеста оценкка:4 звезди

Много е трудно човек да обобщи книга, която хем му е харесала, хем не чак толкова. От една страна съм съгласна, че "Гънка във времето" заслужава да е в поредица "Вечните детски романи", от друга, получих нещо толкова коренно различно на очакванията си, че се разочаровах малко. Мислех, че ме очаква пътуване във времето, нещо като тийн "Друговремец", в компанията на три весели вещици. Вместо това получих антиутопия за деца, научна фантастика с пътуване от планета на планета ... и кажи-речи никакво пътуване във времето. Във всеки случай обаче това си остава една история за семейството, обичта и израстването.
"Гънка във времето" ни въвежда в живота на Мег - чувствително момиче, което отговаря на хорските клюки спрямо изчезването на баща ѝ с буйства. Дори по-особен в чуждите очи е братчето ѝ Чарлс Уолас, притежаващ изключителна интуитивност. Братът, сестрата и още едно дете от училището - Калвин - се срещат с три изключително необикновени възрастни дами, които твърдят, че знаят къде е бащата на Мег и Чарлс. А от спасяването му зависи и съдбата на цели планети, , над които е надвиснала Тъмата.

Романът беше емоционално, бързо развиващо се приключение. До самия край не знаех дали ще има време и място за развръзка в тази книга. А тъй като не се наемам да класифицирам книгата в някой от жанровете фентъзи или научна фантастика, ще я сравня леко с "Резерватът на таласъмите", където двете се преплитат по най-очарователния начин. И тук е така - научни теории за измеренията и за пътуването във времето и пространството са редом до необичайни създания - не само извънземни, но също и гадателки с кристални топки и дори звезди! Антиутопията с тоталитарен оттенък обаче ме хвана най-неподготвена - наистина не очаквах нещо подобно тук. На фона на всичката продукция и литература в наши дни развитието не ме изненада, но много ми хареса как си пасна с чувствата на децата, които в училище и в ежедневието си се чувстват отхвърлени и нещастни поради различията си. Именно това се опитва да изкорени тукашното ТО (да не се бърка с нашумялото кингово ТО ) и именно това "подсилват" трите магьосници(поради липса на друга дума), за да им помогнат да победят. Авторката говори за различията, равенството и други важни теми чрез героите си - с прости, ненатрапчиви думи, които лесно убеждават младите читатели в правотата си - например че светилата на Исус, Буда и Леонардо могат да са редом едно до друго без да си противоречат.
След цялата вълшебност на тази история обаче, възрастният в мен (да, понякога с ужас го откривам) или път може би досадният дребнав нърд, възнегодува, защото не видя например обяснение за Тъмата, която буквално обхваща планети. Може би това е визуален израз на психо-контрола на ТО, може би символ на тегнещото зло. Може би. Срам ме е да си призная, но годинките ми май искаха да се задълбочим повече на някои места.
Едно нещо със сигурност бе прекрасно разгърнато и това бяха персонажите и отношенията между тях. Много обичам герои и връзки, които те карат да се чувстваш уютно и обичан. "Гънка във времето" беше пълна с такива. Видяхме ги още от първата страница с Мег и семейството ѝ. Мег намира спокойствие и защита вкъщи, въпреки мъчителните дни в училище, докато при Калвин е по-скоро обратното. Много заобичах това семейство - включвам и така милият Калвин в него, естествено! , което така силно държи един на друг и го показва чрез безброй малки жестове. Обич, която накрая помага на Мег да израсне, макар и по труден начин. Освен семейството, прекрасни бяха и всички така сърдечни герои, които децата срещаха - Госпожите, Гадателката и любимката ми - Леля Звяр.
Финалът на книгата за мен беше доста рязък. Както казах, до края се чудих дали развръзката няма да е в следващата книга.. Въпреки че имахме голям щастлив завършек с всеобща прегръдка, много неща за мен остана висящи, особено относно заплахата. Дали е окончателно преодоляна, какво е измерението ѝ на земята, какъв е всъщност произходът на ТО? В случая, естествено, се чудя за чисто сюжетните отговори на тези въпроси, а не на по... метафоричните, които биха разисквали различни земни идеологии.
В заключение, съжалявам, че чак сега се срещам с тази книга. Ако я бях прочела преди години, несъмнено щеше да ме плени. Затова горещо препоръчвам "Гънка във времето" на всеки, особено в училищна възраст, и се надявам изцяло да попият нейните магия и мъдрост.