[book review]Наследницата/ The Heiress
Автор: Гери Йо
Поредица: Кралицата на здрача #1
Бележка: тази книга не е получена за ревю, въпреки че в момента тече конкурс за нея във Форум Муза - купена си беше по каналния ред
Предпрочитно:
От известно време имах топли препоръки за тази книга от другарче, с което имаме сравнително еднакви читателски вкусове -Вики/Шей Рот, а преди няколко седмици имах възможността да присъствам на представянето на книгата и да си събера автографи (йей!) както от авторката, така и от водещия - Иван Русланов. `И двата автографа бяха събрани на корицата на книжката, защото просто се оказа, че нямам нито химикал, нито дори някаква парче хартия, ако опрем до изтърканото "автограф с червило".)Представянето много ми хареса, затова и пристъпих към книгата с високи очаквания.
Историята:
След смъртта на Дракула, първият повелител на вампирите, Кралицата на здрача може да е само една... но наследниците му са повече.
Витория е извоювала трона си не само с кървави битки, но и с упорита работа, успявайки да постигне баланс между различните вампирски фракции и да е в добри отношения с повечето създания, съществуващи на ръба на свръхестественето - дори тайнствените азиатски нинджи. Но въпреки че продължава да върви си високо вдигната глава, пред себе си Витория признава, че короната и натежава. Дори е намерила изход - усетила е мрачната сила на Дракула у друга, още невръстна, негова наследница. Това дете може да е ключът на Витория към свободата... дори и към свободата да обича човек - ловец.
Но сега не е най-уместното време за абдикация - не всички са доволни от хегемонията на Витория. Назрява битка, и като истинска наследница на баща си, Витория ще се бие до последна капка кръв - своя и на враговете си.
Следпрочитно:
Ако сте прочели първо оригиналната корична анотация на книгата (знаете, че имам навика да си измислям свои, когато представям историята), може да ви е озадачило или дори притеснило стълпотворението от различни свърхестествени същества. Както обясних предпрочитно, пристъпих с големи очаквания към книгата,
Така, сигурно се чудите накъде я карам, и най-вече, в коя категория попада "Наследницата". Отдъхнете си спокойно - авторката е сполучила. Влашките корени на графа чудесно оправдават присъствието на самодивите (макар и по-скоро втора ръка - присъствие по роднинска връзка), а скитанията на безсмъртния по света безпроблемно въвеждат в картината и нинджите. (Върколаците не ги коментирам, защото те вече са класика и по подразбиране вървят добре с вампири). И така, в "Наследницата" се изгражда една доста мултикултурна атмосфера, сред която се ширят и немалко герои.
Героите в книгата са наистина много и са като цяло изградени добре и в дълбочина. Историите им се преплитат по най-различни начини, но в крайна сметка съдбите на всички се обвързват с финалната битка - елементи и решения от миналото им донякъде предопределят както избухването ѝ, така и изхода ѝ. За самия сюжет да говоря много не смея - извън нещата, които покрих, всичко ще е твърде дълбоко в спойлерите. Нещата са доста добре балансирани и откъм екшън, и откъм романтика, и не се ограничават само с Витория и нейния любим - ловецът Филип. Всъщност, което за мен бе приятна изненада - тяхната връзка остава по-скоро в периферията, и наблюдаваме развитието и на други любови. Моите любими бяха Стивън - един от най-заслужилите воини на Витория - и Марико. Романсът между тях бе в по-голямата си част много сдържан, но същевременно и много сладък, и чак се учудих от себе си колко ги харесах.
Стилът на авторката е доста ярък. След първите няколко страници малко се уплаших, че няма да се спогодим - тя обича като похвати риториката и повторението (в началото на изречението. Анафора? Почти съм сигурна, че беше анафора.... ама ддз, даскалото беше отдавна!). Оказа се обаче, че ги ползва именно като похват - само на определени места, за да постигне търсената градация или да постави акцент. Речникът също беше богат, а на диалога бе оставено много място - знаете си, че аз обичам сюжета да се придвижва напред на базата на диалог.
Въпреки че има доста плюсове , книгата не е безгрешна. Повечето ѝ слабости обаче са пряко свързани с малкия обем. Имаше наистина много сцени, които биха се облагодетелствали от по-разширено представяне. При някои беше така, просто защото бяха силни, интересни епизоди, и въпреки че и така бяха достатъчни да дадат представа за случващото се, ми се искаше да са по-дълги и подробни - като например битката между Филип и Флориян към края. В други случаи обаче недостатъчният обем се бе отразил на начина, по който възприемах текста - някои важни детайли губеха силата си на акцент заради прибързаното въвеждане, а други, също важни, се размиваха сред всичко останало, което се случваше.
Единственото ми не-обем-свързано оплакване бе с образа на Елена - момичето, у което Витория съзира сила. По-точно с предполагаемата ѝ възраст - образът ѝ отговаряше на по-малко дете от дванадесетте години, които ѝ приписваха. Въпреки че я харесах, тя не ми бе така реалистично изградена както останалите герои, които бяха изключително пълнокръвни.
Преценявайки плюсовете и минусите, към края на книгата оценката ми клонеше към четворка. Последната глава обаче много ме изненада - още повече, че не бях чела анотацията на втория том. Не очаквах пътищата на антагонистите да се пресекат по такъв начин. Финалът, кхъм, разбуни духовете, и подготви читателя за една не по-малко драматична втора част.
В крайна сметка давам на "Наследницата" 4.5 звездички. Беше приятно, разнообразно, и много богато откъм герои и събития четиво и много се радвам, че втората част излиза тази есен, и няма да ми се налага да чакам много. Тя е и с повече странички, поради което вярвам, че там няма да имам причина да се оплаквам от "обем-свързани причини"; а и съм сигурна, че авторката ще намери начин да ни изненада приятно и със самото съдържание.
П.П. Омфг, прочетохте ли анотацията на "Дългът"? Русалки, омфг, русалки... :D
Author: Gery Yo
Series: The Twilight queen
Note: I didn't receive this book for review - I bought it myself. Just noting this because in the forum where I'm one of the mods we're holding a contest to win a copy
Pre-read thoughts:
I've been hearing good things about this book for some time - and coming from a book friend with similar taste to mine, too. Few weeks ago I was at the presentation of the book and was able to get a signed book from the author of the book, and the other author leading the show. They were both very cute, and in short, I ended up with quite high expectations regarding the book.
The Story:
After the death of Dracula, there could be only one Heiress...
Vitoria has one her place on the throne with hard and bloody battles, but also with lot of work and pollitical wit. She manages to keep the balance between the different vampire fractions, and has signed pacts with many supernatural creatures, as well as with the few humans who dare to enter the world of darkness - like witches and ninja. But while she keeps her head high, she admits that the crown had become too heave for her. But lucky for her, Vitoria spots a spark of promising power in a child - distand descentant of her own father - Dracula. This can be her chance for freedom.
But it is not a good time to abdicate. Not everyone is happy under Vitoria's predominance and the supernatural world in on the verge of war. Wheter this would be her last battle or not, Vitoria will fight as a true heiress of her father's - till the last drop of her enemies' blood.
After-read thoughts:
When I read the original blurb, I was a bit worried of the whole gallore of creatures and beings mentioned there. In some cases, this works fine - like I discussed it in my review of Santeria and sorcery but in others not so. For example, as much as like the Worriors of Poseidon, I still think the author could have worked a bit harder.
Now, back to the topic - The Heiress is one of the first cases. Apart from the classic werewolves and vampires, in the story are involved also witches, ninja warriors and samodivas (slavic mitical creatures. The veela from HP are loosely based on it, as well as this new Wildalone book), but in a way that makes sense. The Romanian roots of Dracula made the presence of these neighbouring creatures natural, and the lond wandering of the immortal soul around the world introduced the asian link as well. So in the end we have a very rich mixed multicultural atmosphere, where the action takes place.
The characters are many and as a whole, well built. I liked how their own stories came together to form the final picture, and how decisions from the past were linked to the nowadays war. I won't be talking much about the story itself, because I'll go deep in spoilers. In any case, romance and action come hand to hand. An interesting detail was that the relationship between Vitoria and her beloved wasn't in the center of the book. It was mentioned many times, but mostly in veiled, distant sort of way until the last chapters. Actually we see more of many other couples. My favourite was the one of Steve - one of Vitoria's best vampires, and Mariko - the ninja.
The author own a distinctive style, and after the first pages I thought I might have a problem with it. She favours the literary devices of the rhetoric and I was afraud the repetitions may prove too much for my taste. But luckily it soon became clear that they are saved indeed for the moments were emphasis was needed. The vocabulary was rich, and the story was moved forward mainly due to the dialogue, which I liked too. Overall, it was pleasant reading fro the sake of the read.
However, even with many positives, The Heiress had downsides too. Almost all of the were linked to the volume of the text - the book was too short. I wanted many episodes to be longer. In some cases, it was simply because I was interested in what was going on, and would've loved more detail - like when the battle between Philip and Florian was taking place. But there were other moments, when more words were not only wanted, but also neede - ant their lack reflected on how I took in the story. Important details lost the accent they deserved and just blended in among the others.
My only not-volume-related complain was with Elena, the gifted girl. While I liked her as a character, she acted like, and was described like smaller girl than the 12 years she was supposed to have. I'd give her 10 max.
Up till the last chapter, I was more inclined to give 4 stars. But the last chapter brought a huge surprise on me. I really wasn't expecting the paths of the two antagonists to come together in such way and the end of the book got me really excited for the next. Like this, my final rating turned to 4.5. The second book will be coming out this autumn, and from the blurb, there will be... mermaids, oh my! I wonder how this will be played!
Коментари
Публикуване на коментар