[book review] "Коледата на Поаро" - Агата Кристи

Заглавие: "Коледата на Поаро" / "Убийство по Коледа"

Автор: Агата Кристи

Издателство: Ера

Жанр: криминален, класика

Топчеста оценка: 4 звезди

Бележка: четена за Инстаграм книжен клуб - Варна

Саймън  Лий е възрастен богаташ,  щедър, но манипулативен, който изпитва почти садистично удоволствие да господства над семейството си. За тази Коледа той решава да събере в имението си всички тях - четиримата си синове и съпругите им, единствената си внучка, а по случайност и сина на стария му сътрудник. Каквото и да е намислил обаче, се обръща против него - в навечерието на празника Саймън Лий е жестоко убит. За щастие, в околността се оказва добре известният детектив - мосю Еркюл Поаро, готов да предложи услугите си. Цялото домочадие обаче тръпне от присъдата му - дали убиецът е един от семейството?

Когато започнах книгата, първо си помислих : ето така би било, ако Удхаус се събере с автор на криминални романи! ( Бързо прогоних началните асоциации с "Девет грешни отговора", защото съм ви се оплаквала, че за разлика от новопоявилата се любов при повторната среща с Агата Кристи, то тези с Джон Диксън Кар завършиха с разочарование.)  Но имаме семейство събрано от кол и въже, дърт дядо в ролата на зла леля, изобилие от икономи и потенциален романс - само че обагрено в престъпни краски.  Е, тази асоциация бе забавна, макар и не твърде коректна. Остана на заден план заради друго осъзнаване - Еркюл Поаро не е Шерлок Холмс. Книгите на Конан Дойл винаги са били центрирани около  Холмс, там винаги съм се наслаждавала на дедукцията и мисълта му; и явно в миналото съм се опитала да прехвърля този шаблон и при Агата Кристи. Но сега осъзнах, че нейният детектив е повече на заден план, за да даде шир на прекрасно изградените психологически образи на реално въвлечените в престъплението герои.  Бях усетила това в романите ѝ, които четох миналата година - "Трагедия в три действия" и And then there were none , и сега вече го прегърнах с кеф.

И така, тук се запознаваме с добрия син Алфред, който от години угажда на баща си и гордата му съпруга Лидия, стиснатият политик Джордж и съпругата му примадона Маделин; Дейвид, който от години таи омраза към баща си, заради страданията на майка си и милата, но силна Хилда; лошото момче Хари и младата, почти дива Пилар с горещата ѝ испанска кръв.  И с всички останали герои, но просто реших да сложа точка на това дълго изречение, въпреки че всеки успя да се поразгърне в рамките на този кратък роман. Лично за мен най-интересни бяха семейството на Дейвид и Хилда, и промяната, която настъпи у съпруга след смъртта на баща му - освобождаването от разяждащия го с години гняв, превърнал го по думите на собствената му жена в психически инвалид.  Младата Пилар Естравадос пък  ме спечели с най-добрия цитат от книгата :

"Устата ѝ изведнъж стана жестока - като на дете или котенце - уста, която съзнава собствените си желания, и все още не познава милосърдието".

На малко места съм намирала така правилно, и същевременно така лаконично описана, беззлобната и безгневна жестокост, жестокостта като част от природата на човека. Последно - когато препрочитах пак Тарзан, който ловува и убива с усмивка на уста. Не съм сигурна какво да правя и мисля, когато я срещна и прочета - но я има, и се възхищавам, когато я видя така добре уловена.

Като чисто практически изход на разследването, не бях съвсем доволна и убедена - от обяснените механизми на извършването на убийството. Но след като бях превключила фокуса си, това нямаше и толкова значение за мен, и ни най-малко не намали удоволствието от книгата. Напротив - отвори ми апетита за още!

 

А знаете ли, че официалният фен клуб и сайт на Агата Кристи прави всяка година предизвикателство? Надали ще успея да го попълня, но беше така красиво (и хубаво си подхождаше с една от многото корици на книгата), че не устоях и си го принтирах за тефтера по всичкология.