[book review] "Да се влюбиш във вещица" - Калина Иванова

 

 Заглавие: " Да се влюбиш във вещица"

Автор : Калина Иванова

Издателство : Фондация Буквите

Жанр: романтика, магически реализъм, дистопия

Топчеста оценка: 3.5 - 4 звезди

Бележка: прочетена за четатона СОВА, "История на магията" - книга с вещици/магьосници

Когато тази книга излезе преди време, страшно харесах корицата. Което бе прецедент за мен, защото като цяло не харесвам изобщо кориците на това издателство (съжалявам). Но победителите от този конкурс за любовни романи бяха стилизирани в подхождащи си корици, измежду които тази наистина ми легна на сърцето.  За съжаление обаче анотацията на гърба ѝ беше писана като по учебник, стига този учебник да е "Как да откажем Топчо да прочете някоя книга". Не споменава нищо за сюжета и ми звучеше като ню ейдж книга за самопознание. Нямаше и нито едно лесно достъпно ревю на книгата. Е, поразпитах насам-натам из групите, попрочетох отзиви, за да добия представа и имах късмета да ида на представянето на втората книга на автората (която беше много симпатична). Та ето за какво иде реч (все пак, трябва и да изтъкна, че гуудрийдс представянето на книгата е доста по-съдържателно от коричното):

В едно близко бъдеще на подобен на нашия свят е настанала една дистопична реалност , в която повечето хора доброволно се отказват от свободата на емоциите и чувствата си в замяна на сигурност. А тези, които не желаят, бързат да изчезнат в нелегалност, защото знаят, че правителството няма да посрещне отказа им радушно.  В този свят, именно Влади - обикновен, срамежлив младеж, приел с радост възможността за спокойствие,  е натоварен със задачата да раздава призовки на бунтовно настроените. Но един ден, вместо това получава... връзка ключове от младата Маргарет, която е толкова цветна и чудна, че неслучайно съгражданите им са я нарекли вещица. Щом влиза в света ѝ, той постепенно започва да осъзнава какво губи светът им. И не само той, а всеки, който се докосне до магията на вещицата - дори самият директор на Агенцията. И остава въпросът какво могат да направят, за да го спасят.

Следпрочитно, жанрово бих определила тази книга не като фентъзи, или като дистопия. По-скоро бих я нарекла съвременна приказка, магически реализъм или модерна притча и за себе си се радвам, че сравнително рано взех това решение, защото попромених нагласата и очакванията си. Ако ги бях запазила, сигурно щях да се разочаровам, защото истинско фентъзи или дистопия би предполагало повече дълбочина в някои аспекти, които тук бяха ползвани по-скоро за  фон. Трябва да изтъкна обаче, че ДА, това беше романтична история, и Да, всъщност бе идеално за темата, за която я избрах - "лов на вещици", защото засягаше точно тази тема - за преследването и обвиняването на инакомислещите.
 
Ако обичате истории, които боравят със символи и алегории, "Да се влюбиш във вещица" е вашата книга. В нея имаше толкова много метафори, че сигурно съчинение - разсъждение по нея би излязло дълго почти колкото романа. Като започнем още от началото, с къщата - градина на Маргарет, обградена от високи стени и защитена от чужди очи, мястото, където всеки от героите може да се скрие, и необезпокояван, да намери себе си . Символът на градината бе още повече засилен от тържественото връчване на ключовете и посягането към плодът на познанието, който тук може и да е череши, а не ябълки; но е все така апетитен и все така отваря очите на героите. Ако човек поиска, може да изнамери и още - например за дългите коси, като символ на вътрешна енергия и жизненост. Мотивите не спират до тук - имаме го пътят, по който героят решава да поеме, изпъстрен със срещи, които помагат, за да израстне и накрая да се върне у дома. В края на книгата дори буквално имаме едно връщане на властта на законния владетел чрез издирването на забегналия премиер, и така един вид завръщане и на доброто, на баланса и на мира в Царството.Всичко това прави усещането за модерна приказка изключително, изключително силно.  Имайте предвид, че аз не се и никога не съм се занимавала професионално с литература, като изключим задължителния гимназиален досег (но винаги съм имала страхотни учители). Аз пиша и чета единствено като лаик, така че щом аз ги забелязвам без да търся под въже  и камък, значи тези алегории са доста явни.

Но нека спрем дотук с урока по литература. Засега изяснихме, че "Да се влюбиш във вещица" е една съвременна приказка, и като приказка се четеше лесно. Главните герои в нея са трима - Маргарет вещицата, Влади и Алекс, и може би почти изненадващо те не влизат в любовен триъгълник помежду си. Няма да издавам как и кой се влюбва във вещицата. :D Ще споделя само, че Алекс несъмнено ми стана любим герой. Той беше принцът в лъскави доспехи както и да го погледнеш, но по-важното за мен бе как личната му история, и особено подробностите за семейството му, се навързаха в голямата картина. Чрез него успяхме да видим най-много от иначе оскъдната картина на това какво причинява тази емоционална кастрация,  срещу която тръгват да се борят героите.

Разказът на книгата също върви по любопитен начин. Думата първо поема Влади и води историята от първо лице. От време на време, но за по-кратки епизоди, разказът се прехвърля върху Маргарет и Алекс, чиито глави обаче са от трето лице. Влади беше доста особен като разказвач. Въпреки че той бе деен участник в случващото се, начинът му на говорене предполагаше дистанция - и не го усетих като дистанцията на разказвач, който просто се връща в миналото си. Понякога Влади говореше за неща, които се случват междувременно другаде; в друг момент разполагаше с информация, която на този етап още не би трябвало да има. Начинът му най-много приличаше на този на всевиждащ разказвач. Дори в един момент заподозрях дали няма да излезе нещо такова, дали мистичният елемент на книгата няма да стигне своят апогей именно в лицето на нарочения за "най-обикновен" герой и той да крие нещо невероятно. Най-дискомфортно ми стана в една глава, която е означена, и започва като от Алекс, но в един момент преминава в аз- формата на Влади, а в края отново се връща в трето лице. Дали това е било целенасочено, или грешка - не знам, но определено ми беше неприятно . В нито един момент не ставаше някакво объркване, беше ясно какво, кой и кога го прави, но истината е, че си отдъхвах, когато думата вземаха другите герои. Всъщност една от причините да сваля оценката си е заради него, не заради жанровите разминавания, защото както казах, успях навреме да се наглася към стила. Но макар Влади като герой да беше окей, Влади като разказвач ме бъгваше на някакво психическо ниво.

И така - книжката като цяло ми хареса. От време на време фантастът в мен може и да се бунтуваше, но приказният романтик остана общо взето доволен. Това беше история за малките неща, за важността на уюта, на сетивността, на емоционалността, за опасността да ги потиснем и изгубим в ежедневния водовъртеж. . Ако си падате по жанровете и елементите, които изброих по-горе; ако обичате по-меката спекулативна литература, или сте фенове на Алис Хофман и други подобни автори, "Да се влюбиш във вещица" би трябвало наистина да ви хареса. На мен между другото тя ми допадна повече от срещите ми с Алис Хофман.

Имам и втората книга на авторката, "Сивият град", която ми се струва, че в същността си, като идеи и поуки, засяга същите неща като "Да се влюбиш във вещица" и отново използва лека дистопия за фон. От откъса, който авторката прочете на срещата, всъщност леко ми напомни на "Чернова" на Лукяненко - не знам, просто направих такава асоциация. Надявам се да пристъпя с правилна нагласа към нея и да ми е интересно върху какво ще акцентира авторката и накъде ще поведе историята си.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[book review]Rarity from the Hollow

[book review] "Киберпънк" на Shadowdance