[book review] "Да завладееш мистър Бриджъртън" - Джулия Куин

 Заглавие: "Да завладееш мистър Бриджъртън"
Автор: Джулия Куин
Поредица: Бриджъртън #4
Жанр: исторически романс
Топчеста оценка: 5 звезди

Нямах никакво намерение да чета тази книга, дори не бях обръщала внимание на това заглавие до днес. Но в Романтичното Монополи зарчето ме докара до поле с условие "исторически романс , в която главният герой е аутсайдер" - точният термин бе wallflower. Тъй като от отделениета за четене исторически романи вкъщи нямах нищо подходящо, реших да се доверя на препоръките на организаторите.

Пенелопе е влюбена в брата на най-добрата си приятелка откакто се помни, но вече се е примирила със статуса си на стара мома. Макар перспективата до края на живота си да изпълнява всяка прищявка на майка си да не я привлича много, и от време на време се съмнява, че това да е кротка, мълчалива и съобразителна с всички не винаги е добра тактика.
Колин Бриджъртън, третият син на многолюдната фамилия, е всепризнат чаровник - определен като такъв и от тайнствената лейди, списваща хрониките на висшето общество. Единственият му недостатък е навикът често и внезапно да бяга от страната и да странства по света. При настоящето си кратко завръщане той е твърдо убеден да отбие всички атаки на майка си и всички други, искащи да го видят задомен. Това, което обаче не е предвидил, е Пенелопе, приятелката  на сестра му Елоиз. Пенелопе е момичето, което някак остава незабелязано на всеки бал или вечеринка, но колкото повече време прекарва в компанията ѝ, толкова е по-изумен как по-рано не е оценил интелигентността и чара ѝ. А когато двамата случайно разкриват тайните си, ще трябва да се обединят.

Джулия Куин е известно име сред авторите на исторически любовни романи. Дори и аз я знам, въпреки че чета сравнително рядко жанра (и така, като има разнообразие, не ми омръзва! :D ) . Това е четвъртата нейна книга, която чета, но определено бе най-хубавият неин роман, който ми е попадал! Стилът на авторката е изключително симпатичен навсякъде, но тук динамиката между двамата ме спечели безрезервно.
Основните типажи в книжката са често срещани в света на любовните романи - умната девойка, която винаги е оставала в сянка, и популярния млад мъж. Начинът, по който бяха разписани, ме спечели - Пенелопе беше изключително реална в начина, по който се смесваха твърдостта ѝ да устои на всичко и все пак ранимостта ѝ при клюките, реакциите и изобщо атмосферата на която нарочно или не я подлагаше обществото и семейството ѝ. Колин пък за мое щастие не беше големият женкар и съблазнител - в романите на Куин, естествено, ги има и тези герои, и в зависимост от изпълнението, те могат да ми харесат, или не. Но никога няма да са ми любими. Колин обаче е от персонажите с потенциал да станат любими - той бе джентълмен и приключенец, бягащ по света в търсене на смисъл. Освен това и двамата си имаха тайни :D
Едно нещо обаче окончателно ме спечели. Нали знаете как твърде често в любовните романи, тъкмо когато двамата главни герои най-накрая са се събрали заедно, изведнъж настава някаква криза, някакъв конфликт, който да внесе напржение, да ги раздели и да удължи книгата с още стотина страници? Това бе причината поради която се разочаровах от "Дяволче" (ревюТУК ), последната книга от трилогията на Куин Блайдън, където нещата бяха прекалени.

Тук, при Бриджъртън, пак имахме подобна ситуация. Случи се нещо, което да изправи донякъде един срещу друг Колин и Пенелопе. Но начинът, по който те посрещнаха този конфликт, ме накара да се влюбя в книгата. В нито един момент те не спряха да се подкрепят и да си имат доверие, и то не само за пред хората. Освен това, използваха този, да го наречем спор и да не издаваме спойлери, да погледнат навътре в себе си, да се вглъбят, да поразмишляват и да си дадат сметка за собствените си слабости.  Беше ми супер готино да видя това в любовен роман, именно защото ако двама души се скарат, това не значи, че вече не се обичат. Колин и Пенелопе се държаха заедно и накрая разрешиха нещата по най-добрия начин.

Освен всичко друго, "Да звладееш мистър Бриджъртън" постигна и още нещо, което намирам за важно при поредици от този тип, където всяка книга се завърта около даден герой - тя започна да прокарва и да интригува читателя за следващата част още от сега. Явно потайната Елоиз води някаква кореспонденция, а и какви бяха тези подмятания накрая? Ооо, Джулия Куин наистина успя да ме накара да искам още - и то за всички герои, защото аз направо се гмурнах по средата на поредицата, за да изпълня пердизвикателството.

И така - нямам твърде голям опит с историческите любовни романи, както съм казвала и преди - редувам цялото разнообразие от жанрове, за да не ми омръзне никой. Но "Да завладееш мистър Бриджъртън" бе един от хубавите романси, които съм чела, и без съмнение най-добрия на Джулия Куин, който ми е минавал през ръцете. Определено ще се върна към поредицата и ще наваксам с другите герои... но първо напред с новите условия от предизвикателствата!