[book review][blog hop]"Дългът" - Гери Йо

Заглавие: "Дългът"
Поредица: "Кралицата на здрача" #2
Автор: Гери Йо

Жанр:фентъзи, ърбън, приключенски, романтика
Издателство: Монт
Топчеста оценка: 4-4.5 звездички

Добре, че беше блог-подскокът, че да препрочета "Дългът" и да ѝ напиша ревю! Мина много време, откакто писах за "Наследницата", а моето копие от "Дългът" е приключенствало доста, но това е история за друг път.
Сегашната история е друга: в края на първия том оставихме царството на здрача уж стабилно - старата кралица е мърта, новата  Кралица е призната, а Наследницата - готова да тренира за съдбата си. Елена, младата наследница, е прекарала точно така последните години - тренирайки в Япония. Но времето за уроци привършва и тя потегля обратно към Стария континент. В света на Витория също не всичко е цветя, рози и пърхащи прилепчета - проклятието на клана Дракула тегне със страшна сила над всички от рода и съперниците ѝ няма намерение да стоят кротко в небитието.

От оригиналната анотация на книгата имаше един елемент, който ме заинтригува неимоверно много: русалки :D Да, във втората част на книгата Гери продължава с може би най-характерното за тази ѝ поредица - микса от култури и свръхестествени вещества. Признавам си, на мен тази мешаница ми хареса. В първата книга голямата изненада несъмнено бяха нинджите, свързани с произхода на Витория. Тук русалките са като еквивалента на еднорози, но по-секси и по-темпераментни-
А културната разходка този път не се ограничава с Китай и Япония. Пътем минаваме през Индия, за да завършим околосветското пътешествие при коренното население на Америка. Това не би трябвало да ви учудва - ако имахте още няколко живота на разположение, нямаше ли да се възползвате, за да пообиколите?

Като сюжет историята е изпълнена с битки, предателства и тайни от миналото. Най-интересно несъмнено е Проклятието на рода Дракула и последствията му, а към нововъведения в тази книга член на семейството тая наистина непонятни симпатии :D В тази книга Елена наистина е претърпяла голямо развитие и го продължава и в страниците до края. Тук тя е млада девойка, с всички последствия на това, и няма много общо с момиченцето от "Наследницата" (с Гери се уточнихме - в първата книга наистина е трябвало да е на по-малко години). Като романтика любима моя двойка остават Стивън и Марико. Обичам техния танц на дълг и обич, а една сцена наистина ме докосна. Чакай, всъщност стават две сцени :D
Те двамата наистина са ми любими и заради начина, по който преборват трудностите, и сигурността, която намират един в друг, въпреки всичко.  Витория, макар самата тя да продължава да е в центъра на събитията, оставя Филип доста настрана. Всъщност, съм доста разочарована от бездействието на Филип в тази книга. Дори и от последните, драматични събития в които бе въвлечен, очаквах нещо повече от него, голям план, а то.... май само отиде да се оплаче на мама :/

Все пак, финалът на книгата беше силен - и в тази връзка, корицата приляга перфектно! А последните страници ме поставиха в същото положение, както и при първата - смятах да сложа оценка 4 звезди, но краят наистина ме изкефи - и то по много показатели. Че русалчоците се намесиха пак и то значимо, че се мъти нещо, което нямам представа какво е :D

А сега следва да пристъпим към нещата, заради които иначе смятах да поставя 4 звезди. Както и предния път, те са свързани с обема. Когато разбрах, че втората книга ще е по-дебела от първата, много се зарадвах. Но и количеството събития е по-голямо, така че темпото е същото. На мен ми идва твърде бързо - аз обичам картините и обрисуването дори и в динамиката. Личните предпочитания настрана, наистина мисля, че книгите само биха спечелили от малко допълнителни страници. А предвид малкия обем, има изключително много герои, появяват се и нови, и в един момент става объркано кой, какво и защо, поне за мен. Например в последната глава имаме Тобиас, който признавам си, идея нямах кой е :/ Авторката май ме е надценила като читател, защото не съм толкова умна, колкото ме смята и не бих отказала поне някакви схеми с героите и връзките между тях. Припряността в повествованието се усещаше и на други места - понякога ми беше трудно да разграничавам ясно дали съм в настояще или ретроспекция или за кого иде реч. Знам, че при издаването е имало ограничения и искрено се надявам занапред за книгите ѝ да няма такива и Гери ще може да се шири, колкото ѝ се (ми се) иска! :D

В заключение, на кого бих препоръчала "Кралицата на здрача"? На читатели, които обичат класическия образ на вампирите (без брокат, извънземен произход или нещо подобно), но които нямат против да видят различни същества и култури; които обичат краткия, динамичен израз и диалог и търсят бързо фантастично четиво. А на мен ми остава скоро да завърша трилогията, този път без паузи като преди :D Защото - да, тази трилогия е завършена! Това е още една причина да поддържам тази серия - на пазара на български автори вече има доста, и то хубави поредици, но все още малко могат да се похвалят с това, че са довели нещата до край. "Кралицата на здрача" успя да постигне това.

Това беше моето включване за блог-подскока. Аз май от никого не приех щафетата, но я предавам на Катри от My_life

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[comic book review] Лабиринт : Коронация

[book review]"Крокодилът Гена и неговите приятели" - Едуард Успенски