[book review]Индор 1 & 2

Заглавие: "Индор и братството на Почти Пълната Луна", "Индор и Сянката на Страданието"
Автор: Б.Н.Добрев
Поредица: Индор/Магия от боговете 1 & 2
Жанр: фентъзи, хумор
Топчеста оценка: 4 звездички

"Индор и братството на Почти Пълната Луна" и продължението му "Индор и Сянката на страданието" бяха едни от събитията на българската книжна сцена миналата година. Аз се добрах до тях сравнително навреме, благодарение на  двойния Индор БОПС, за който някой ден ще се наканя да направя пост-боксинг.
Книжките от поредицата проследяват приключенията и перипетиите на Индор - доста предприемчив герой, който няма да се спре пред нищо, за да стане магьосник. За целта създава Братството на Почти Пълната луна, чиито членове се оказват по-заинтересовани от постиженията, които ги чакат в полето на гастрономията, а не на магията. Но дори и тяхното пренебрежение няма да спре Индор да тръгне по трудния път на познанието. Това, което не е предвидил обаче, е че мрачни сили - в лицето на страховития Войд - се опитват да се домогнат до света ни. А единствената защита, на която може да разчита планетата, са новоизлюпеният магьосник Индор, влюбен до уши младеж на име Джак и не особено заинтересовано божество.
Все пак - изненада! - те се справят и отново ги виждаме в "Сянката на страданието" - и планетата и героите ни. Настанало е привидно спокойствие, всичко живо и божествено планира лятната си отпуска и романтичните си похождения. Сянка на тази идилия хвърлят единствено... огромни зловещи обелиски, които никнат по целия свят и смучат магията. Отново на помощ се притичват избрани членове на Братството, този път вербувани от малко по-мотивирани бог.

Светът на Индор е наистина супер симпатичен- Като се започне от древната му история и инцидентната поява на магията, до географията, която умело жонглира с най-различни имена. И докато Морнингууд веднага провокира реакция, то чак по средата на втората книга прозрях значението на наглед по простите Ръъша и Брехчестуд. Всъщност цялата работа с имената беше изключително добра. За мен лично върхът беше, когато на сцената се показа съпругата на брат Спринкълс и осъзнах, че семейството се казва Спринкълс и Чери Онтоп. Всички тези дребни детайли, имената, местата, подхвърлянията към поп-културата - това със Спагетеното чудовище изби рибата - и към други произведения; направиха цялата картина толкова богата и за мен бяха най-успешното лице на хумора в тези книги.
Защото Индор е хумористично фентъзи - кой ли се съмнява в това? Обаче и с хумора може да се прекали - виждам, че в това вече се съмнявате.
Но на места със страници се провлачваха сцени и диалози, докато съвсем забравя какво става, явно с единствената цел да се каже някоя смешка. А особено във втората книга на чудесни, колоритни герои - Кейт, Арсеник, Спринкъл, Джеф - бе определена роля просто на романтична и комична поддръжка. Почти цялото братство на Почти Пълната Луна! На което е кръстена първата книга! С трепет чакай да видя как страховитото надяждане ще се впише или ще провали пъклените злодейски планове, но уви. Дори Найджъл ми се стори по-деен с дървесни си разпит. За мен това беше голяма загуба и не можех да спра да си мисля колко щеше да е хубаво, ако тези герои си бяха проправили път в сюжета.
Иначе сюжетът несъмнено беше интересен - особено на втората книга. Първата беше един вид пътуване и израстване на героя - нали ги помните тия тропи от училище? - докато с втората наистина не знаех какъв ход ще поеме историята и се оставих да бъда изненадвана. Епизоди фаворити лично за мен бяха изпитанието на Индор от първата книга и борбата с Обелиска от втората. И лебеда.

Преди да завърша ревюто си, още един плюс и един минус на поредицата. Плюсът е книжната кулинария, на която съм голям фен! И двете книги вдигат главоломно холестерола и кръвната захар и предлагат безброй варианти на човек да умре щастлив. Отсега чакам юбилейното издание на Индор, което да дойде с готварска книга-бонус. Нещо от типа на книгата на леля Ог -  например "Избрано от Ордена на кетъринга".
Минусът е, че всеки израз, който не бе буквален по значение, беше ограден с кавички. Отдавна вече нямам претенции да казвам кое е правилно и кое грешно , но не съм го виждала в друга книга и ме влудяваше. Представях си как разказвачът или героят стои и с пръсти прави бавно и отчетливо знака за кавички, след което се втренчва многозначително в аудиторията и прави пауза. За да няма място за грешка.

И вече съвсем на финала - да, знам, че казах един плюс и един минус. Но няма как да не споделя за илюстрациите! Просто са толкова добри, че исках да говоря за тях съвсем самостоятелно. Художникът Александър Томов се е справил повече от прекрасно улавяйки както духа на фентъзито, така и самия сюжет и ги е вплел в рисунките си. Всяка от тях разказваше история сама по себе си и имаше характер. Илюстрациите му са истинско удоволствие и допринесоха в голяма степен за чара на книгите. А присъствието на лебеда на корицата ме направи непропорционално щастлива :D

Споменах, че книгите получих със специални тематичен БОПС. Тъй като не знам вече кога реално ще си седна на няколкобуквието и ще направя пост-боксинг, ще обобщя тук какво се случи с предметите в кутията. Плакатите и принта с графиката дадох на сестра си, която учи графика, защото за мое съжаление нямам грам място по стените. И по всички плоски повърхности в интерес на истината. Хареса ги, макар че, очаквано за нея, не оцени буквите по плакатите :D Отначало хич не си падах по гривните, но преди 1-2 месеца напук ги сложих и не ги свалих. Много си легнаха със синия ми екип и с часовника :D Подложките естествено си ги запазих, но съм ги ползвала един-два пъти, защото ме е страх, че ако се изцапат, няма как да ги измия.
Край на лиричното отклонение . :D

И така, засега оценката ми на поредицата Индор е 4 звезди. Забавна, лека, увлекателна, подходяща както за летните пустинни жеги, така и за Ръъшанските зимни студове. А и за модното напоследък дъждовно време също :D Поредица, с потенциал да бъде по-добра. Затова и чакам с нетърпение третата част и се надявам да видя освен много хумор, и много действие от всички тези чудесни герои.