[book review]"Къщата на езерното дъно"
Автор: Джош Малерман
Издателство: Deja Book
Жанр: тийн, фентъзи, хорър
Топчеста оценка: 5 звезди
Аз понякога съм странен читател - имам навик да харесвам повече това, което на мнозинството се е харесало по-малко. Такъв беше и случаят с "Къщата на езерното дъно". Много хора останаха напълно запленени от "Кутия за птици", но останаха разочаровани от "Къщата". При мен беше обратното - въпреки че ме държа в напрежение, "Кутията" не оправда всички мои очаквания, а "Къщата" ме очарова повече.
Историята е семпла, а заглавието в голяма степен я обяснява. На първата си среща двама тийнейджъри правят откритие - странно езеро; а на дъното му... къща. Домът на дъното на езерото ги привлича неустоимо, а там ги очакват странни открития. Къщата не се подчинява на законите на физиката, нито на здравия разум.
Недоволството на много читатели, доколкото разбрах, се корени в това, че историята отстъпва по оригиналност на мистерията в "Кутията" и липсват отговори (дори в по-голяма степен, отколкото в "Кутията"). Това е вярно - но за мен сякаш именно тази семплост накара разказа да изпъкне и направи мистерията приемлива. Докато в "Кутията" отчаяно копнеех за отговори, то тук просто се оставих повествованието да ме носи, така както децата тук се бяха оставили на езерните вълни.
Тайнствената изоставена къща, пълна със загадки, мержелеещ ужас и дебнещо присъствие. Не е нещо ново но - о! - начинът, по който е разказана историята. Малерман наистина е прекрасен разказвач, който извлича най-доброто от думите. А и все пак - това не е каква да е къща, това е Къщата на езерното дъно! Тази смяна на местоположението създава наистина качествена разлика. Задава толкова нови въпроси и в нова светлина относно Къщата - защо, как, кога, кой? Неслучайно отбелязвам Къщата с главна буква - не става ясно дали влиянието на дома се дължи на чуждо присъствие или на самата Къща. Предпочитам да клоня към втория вариант, като в "Свърталище на духове", където самата къща е крива и изкривява възприятията на другите (или поне аз навремето останах с такива чувства от книгата). Тук "Къщата на езерното дъно" ни загатва различни варианти - или по-скоро възбужда въображението да търси варианти - особено крайната сцена! Джош Малерман - повтарям се, знам - но наистина страхотно описва емоциите и натрупва напрежението.
Другата силна страна на Малерман като писател, която ми направи впечатление и отпреди, са човешките отношения. Тук това е връзката - и любовта - между двама млади - определено доста по-лека тема от тези в "Къща за птици". Беше ми неочаквано много приятно да чета за тази любов. Отношенията бяха много наситени, мили, понякога леко конфузни - една истинска първа любов, дори и когато се държаха глупаво. Беше много по-различно от болшинството връзки, които виждам в YA романите и много по-естествено, затова и страшно исках тази връзка да сполучи.
Така че в случая не усетих недомлъвките като така голям минус, за разлика от чувствата ми към отворения финал на "Кутията". Тук краят загатва за ново приключение, което бих се радвала да прочета, за разлика от евентуалното продължение на "Кутията".
Та така - на мен "Къщата на езерното дъно" ми хареса повече от "Кутия за птици", което само идва да покаже каква голяма роля играят личните настроения, предпочитания и очаквания. Една от прелестите да си блогър и читател - може да си толкова субективен, колкото си искаш ;) А на мен ми остава да се чудя какво ще е "Червеното пиано", за което засега съм прочела мнения от двете крайности. Така че във всеки случай там няма да се цепя от колектива, а ще видя към кой отбор съм :D
Коментари
Публикуване на коментар