[book review]"Луната, която убива" - Н.К.Джемисин

 Заглавие: "Луната, която убива"

Автор: Н.К.Джемисин

Поредица: Сънната кръв #1

Жанр: фентъзи

Издателство: Сиела

Топчеста оценка: 5 звезди

Неочаквано много любов и покой насред пустинята и под лъчите на луната, която убива.

Това несъмнено е странно обобщение на това епично фентъзи, което може да се опише с толкова много други определения, но именно тези мисли и чувства останаха да отекват у мен, щом затворих кориците. "Луната, която убива" ни пренася в прекрасния свят на Гуджааре и съседната държава Кисуа, вдъхновен от атмосферата на Египет, но в никакъв случай базиран на неговата митология.  Един богат, завладяващ свят, в чието небе нощем тегнат две луни, и под лъчите на Сънната луна жреците на Хананджа бродят из хорските сънища и събират от тях приношения. Сред най-уважаваните са Бирниците - жреците, събиращи Сънна кръв - последната дан, която може да събрана преди човек да поеме към селенията на вечния сън. Освен да даряват покой на умиращите, показвайки им пътя към отвъд, те имат и други задачи - да изкореняват Покварата, когато заплашва да наруши покоя в Гуджааре. Бирник Ехиру с нежелание приема такова назначение - да Вземе Сунанди, посланичката на Кисуа.  Но вместо да възстанови баланса, при изпълнението на тази задача, тя всява още повече смут - не само вътре в него, но и заплашвайки да хвърли  страната във вихъра на война. За да я предотврати, Ехиру дава Отстрочка на Сунанди и въпреки противоречията си тримата, заедно с чирака му Ниджири, се заемат да стигнат до дъното на заговора - да открият покварения Жътвар и създателя му.

"Луната, която убива" е от тези романи,които са едновременно толкова колоритни и толкова завладяващи емоционално, че няма как да ми стигнат силите да опиша нито един от аспектите му. Страната, в която действието се развива, заедно с нейните магия и религия бяха толкова живи и естествени, че, знаейки че са плод на въображението  на авторката, възхищението ми към нея растеше от глава на глава. След като вдъхнах от египетския дух на Гуджааре, и след досега ми със славянското фентъзи от "Изтръгнати от корен" абсолютно се убедих, че по-нестандартно по атмосфера и география фентъзи е нещо, от което има голяма нужда. Може ли отново да изтъкна, че "Луната" е вдъхновена, но съвсем не се развива в делтата на Нил? Тя е толкова прекрасно различна.
Политическият и идейният сблъсък, от които понякога се боя да на ми дотегнат, тук бяха толкова интригуващи, че бях вън от опасност. Можехме да ги видим в голямата картина на отношенията между Гуджааре и Кисуа. Най-ярки обаче бяха в сблъсъка между характерите на главните герои - Бирниците Ехиру и Ниджири и кисуатката Сунанди.  Читателят е свободен и сам да вземе страна в спора между тези две философии - Покоят като най-висока цел, дали Бирниците Взимат или Убиват. Наистина неразрешим спор, защото прави и криви няма. Но моите симпатии натежаваха към Хананджа.Малко заради Сунанди, която на моменти ми идваше твърде жестока и хаплива към Ехиру... но най-вече заради Ехиру. Ако в тази книга има нещо по-умело изградено от света и основите на магията, то това са героите. А Ехиру беше персонаж, към когото се привързах със сила, пропорционална на стоицизма, отдадеността и чисто човешката обич, която носеше. 

Започнах ревюто си с това колко обич и покой има в тази книга, и това е второто нещо, което упорито ще изтъквам. Това е роман без романтична история по начина, по който си представяме, когато чуем този термин. Изпълнено обаче с неописуемо силна любов и болката, която носи, когато е отнета или когато трябва да я пуснеш да си иде. Много автори могат да хвърлят  драма в лицето на читателя, Н.К.Джемисин обаче съумява да донесе и утеха. Наистина успява. След като страдах и се надявах до последно в книгата, тя все пак ме убеди, че този край е правилен и донесе покой.

Разследването на Жътваря - покварения Бирник, който като хищник краде Сънна кръв, почти бледнее пред тези два така силни аспекта на книгата, ако можем да ги сравняваме така. Но да не разберете думите ми погрешно - това си остава едно приключение по обляни от луните покриви и нажежени от слънцето пустини.

Надявам се да убедих някои от вас също да се впуснат в това приключение. А пък аз скоро ще се заема с втората част от дуологията.
О! И ако имате нужда от допълнителен стимул - докато пиша това ревю, книгите бяха на промоция - взех си втората само за 5 лева (похвал, похвал). (Взех си втората от книжарница Сиела във Варна, имаше доста добри заглавия на Сиела и Колибри по 5 лв, но не знам дали важи на други места)