[book review] Dangerous games & The thin line/Тънката граница & Опасни игри
Това ревю ще е е за две книжки едновременно, но тъй като те са толкова тънинки и мънинки, а и бездруго си делят една и съща поредица и едни и същи автори, реших, че няма да им навреди да си разделят и един пост.
Заглавия: "Тънката граница" и "Опасни игри"
Автори: Аня Сноу и Скарлет Уайт
Предпрочитно и за двете: Наскоро ми попадна една друга новелетка. Точно така беше наречена и думата много ми хареса, затова реших да я ползвам и тук. Това са две много мънинки книжлета, от по ~125 странички, но малък формат и квадратнички. С това и се набиват на очи на рафта в книжарницата. Взех си ги преди известно време заедно със зомбирания роман на Линдквист и първата "Истинска кръв", за да ми закръглят хубаво сметката. Така де, книжле 2 лева. Просто на фона на всичко двуцифрено те кара да го купиш.
Историята:
"Тънката граница" ни прави част от една вълча глутница. Крис е алфата, която, с цената на много кръв пролята по снега, прави не една глутница част от своята. Но под жаждата му за власт, желанието му да подчинява, се таи мъст, а под нея.... още нещо... Катрин е трофей, но в смирено наведените ѝ очи, за да спаси близките си, се крие неподчинение и гордост, а под тях... какво ли? Границата между всичко е понякога толкова тънка.
"Опасни игри" е история за близнаци. Как се пише близнаци с четири букви? Беля. Неслучайно звучат толкова близко.Степенувайте "беля" на квадрат. Резултатът е четири близнета, и противно на математическата логика, това клони близо до безкрайност, когато става дума за проблеми. Две двойки близнаци, няколко неправилни избора и много грешни тълкувания.
Следпрочитно:
Ще започна с "Границата". Тя може да мине с подзаглавие "Стокхолмски синдром". Да, знам, че е грешно, но все пак, има нещо романтично в това. Да му се не види, едно от любимите ми филмчета е по темата.
Тук в центъра на историята са Крис и Катрин и тяхната доста бурна връзка, и като втора сюжетна линия е доста по-нежната любов на сестрата на Катрин и Бетата на глутницата. Крис (в ролята на Дзверът) е големият готин гадняр, но трябва да отбележа, че по-голямата част от повествованието се държи по начин, заради който бих го определила като свиня, ако не беше уважението ми към Пумба и роднините му. В тази история ми хареса по-силно застъпения свръхестествен елемент (въпреки че май това е единствената върколашка книга, която съм чела, и все още идея нямам какво е мястото на Омегата), поддържащата любовна линия (topcho likes sweet romance awww~~), самата Омега (жалко, че за нея нямаше повече), както и разбира се някои моменти между главните, особено откъм последните части. Това, което не ми хареса, е пряко свързано с малкия обем на новелетката. От една страна, загатната е доста по-голяма и обемна картина, която можеше да се развие още (причините за отношенията между героите и т.н.). От друга, както отбелязах, главният герой прекарва по-голямата част от времето предизвиквайки смесени чувства, но повечето от тях включващи желанието за близка среща на тиган с някои негови части. Затова и промяната на отношението на Катрин към него ми дойде малко рязко и неочаквано. Не бих отказала още няколко глави със събития, които да направят прехода по плавен.
Между другото, въпреки че от издателството са обявили "Страст в здрача" като тийн поредица, подозирам, че са визирали само онази година след 18 преди окончателно да ти отнемат -тийн окончанието от възрастта. В "Границата" има доста сцени, заслужаващи червена точка.Същото важи и за "Игрите". Не че напирам да спирам някого да чете, просто в името на по-лесното намиране, не им беше мястото при Пърситата и Скълдъгъритата. Их, не се научиха (виж коментара за Атлантида).
Достойно за отбелязване е, че новелетките са писани от тандем. Нямам представа как по принцип действа съавторството, но тук писаното вървеше гладко, без някакви драстични промени в стила, и ако не знаех, бих казала, че целият текст е дело на един човек. Това предполагам говори за чудесна сработка. А Снежанкената комбинация много ми хареса. Обичам игри на думи. Snow&White. Snowhite. Абе направо ми иде да кажа, че са се сработили заедно като краставичка с кисело мляко. (простете, лигата ме хвана. От сесията е)
Да преминем сега "Тънката граница" и да се впуснем в "Опасни игри". Отначало бях сигурна, че това ще е историята, която ще ми хареса по-малко от двете. Може би заради корицата, на другата наистина е в пъти по-хубава. Сега обаче не съм сигурна (не за кориците, за тях спор няма. За по-харесването става дума).
Историята на Ария и Анн се пресича с тази на Зейн и Ерик (беля на квадрат, помните ли) и първият основен проблем, с който се сблъскват, е естествено - "абе те уж еднакви, ама защо ми се струва, че избрах грешния близнак?". От това следват купища недоразумения, в хода на които едната сестра се държи нормално, а на другата ти иде да ѝ кажеш "Абе жено, я се усети!". За мое съжаление, моментите със сестрата, която по ме радваше бяха по-малко, но общоизвестна тайна е, че премеждията на по-черната овчица са по-интересни.
Това, което ми направи впечатление в тази история, бе, че макар отново всички главни герои да притежават свръхестествени способности, в по-голямата част от новелетката, това изобщо не е ключово. Същите събития лесно биха могли да се отнесат до съвсем обикновени близнаци (ако приемем, че да си имаш естествен клонинг е обикновено). И точно когато започнеш да се чудиш свръхестествено сапунче ли четеш или не, идва обратът на историята, който е подчертано неочакван и свръхестествен. Иде ми да кажа още неща, но те ще съдържат твърде много спойлери, затова ще се въздържа и само ще отбележа, че косвено бе споменат един герой, който възбуди интереса ми, но за когото за съжаление на този етап не бе разкрито много.
Обемният проблем тук също го имаше, но не се усещаше толкова, колкото в "Границата".
Като заключение - това са бързи, леки, четивни книжки за феновете на жанра. Насред дългите поредици, нещо малко и завършено може да се окаже приятен бонус. Има какво да се желае като стил и като форма, но потенциалът е налице, а и доколкото знам, това са първи произведения на авторите. Във Фейсбук Монт обяви следващите заглавия в поредицата, едно от които е от същата авторка. Любопитството ми е възбудено, а в крайна сметка това е най-важното. Прочетох новелетките в автобуса за Бургас, а ми остават още доста пътувания по този маршрут. Ще продължа с поредицата и мисля, че подозренията ми за прогрес във всички насоки ще се окажат основателни. А първите книжки получават три звезди от мен.
(А предизвикателствата - след изпитите XD)
~~~~
This post is about two books, but since they are 1) very short; 2) by the same authors and 3) part of the same series I decided it won't hurt to review them together in the same post, as well
Titles: The thin line & Dangerous games
Authors: Anya Snow & Scarlet White
Pre-read thoughts:
I've just recently stumbled upon the word "novelette" and as I have a soft spot for everything ending in -ette, I loved it. So as these tiny books have approprietly little pages, I'll call them novelettes. I bought them some months ago, just to round the bill after buying a Lindqvist zombie novel and the first True blood. They were tiny, square and cheap and the whole combination was screaming "Take me home!"
Story: In The thin line we enter one wolf pack leaded by its alpha Chris. Althought the price was lot of blood spilled on the ground, he managed to add new packs to his own. But what lays underneath the desire to rule and make everyone bow before him, could it be lust for revenge... or lust for something else? Catherin is a war trophey, taken by force she hold her head low in order to protect the ones she loves. But while her eyes look down with obedience, incide them there's a spark of pride and independence and even deeper... could it be? It's such a thin line, between love, and hate and everything in between.
"Dangerous games"is story about twins. Here's word quite similar to twins. Trouble. It's not a girl meets guy story. It's a "two identically looking girls meeting two twin brothers"story. Double trouble. Triple trouble. Errr lot of trouble.
After thoughts
I will start with The thin line. It can go with the subtitle Stockholm syndrom. Yeaah, I know it's wrong, but still there is something romantic in it, don't you think? Gosh, one of my favourite movies has "Stockholm" written all over!
The main storyline follows the love of Chris and Catherin and there is also second sweet story, featuring her sister and the beta of the pack. Chris is the big bad playing-it-cool guy, but if it wasn't for my love and respect for Pumba, I'd call him a swine for the way he acts for the most of the book. In this story I like the supernatural element that is more present here than in the other novelette. Also the second storyline captured my attention, for it was sweet, romantic amd innocent - exactly the opposite of the raging relationship between C & C. This novelette reminded me that I shoul read more werewolf stories as I still have no idea what role plays the Omega (apart from being very bad and disgusting in BDB). Here the Omega of the pack was such a lovely character, it was a pity she didn't get her own story. Of course, there was a bunch of cute moments with the main charas too.
The main problems I had with the book were related to its lenght. As said, it's very short. A greater background stories are noted, and I thought it'd be nice to know more about it. Also, as for the first two thirds of the book on every page I was left to wonder what I want to hit Chris with (frying pan sounds good. Preferably hot), Catherin's sudden change of heart came as a surprise. I'd have loved few more chapters where we could see more of how her feelings developped (and how his behaviour changed, dammit!)
By the way, even if the whole series is announced as "teen", I think that based on some scenes, "new adult"would be more appropriate. Or they meant only that one year after the 18th birthday, before they take the -teen part forever from your age?
Another thing that deserves noting is the fact that the books are written by two authours. I have no idea how writing combos usually work, so I'll just note that the story goes nice and smooth. And naturally, I love the Snow & White game in the authors's names
Now let's cross The thin line and get into some Dangerous games. At first I was sure that from the two novelettes, this would be the one I'd like less. Maybe it was the cover that gave me the impression, as I def like the other one more. However, now I'm not sure and I seem to be having trouble picking a favourite (out of book, no way out of covers).
The lives of Aria and Ann get suddenly interwined with the ones of twin brothers Eric and Zane. Naturally, soon the main conflict is clear - "They do look identical, then why do I have the feeling I chose the wrong twin?" . Following this, there is one misunderstanding after another, secrets come to the open and through all this, one of the sisters acts rather normally, while the other made me want to cry out loud "Good grief girl, is this a head on your shoulders or a turnip or something? Too bad, the moments with the sister I liked more, Aria, seemed to be fewer than the ones with her twin. But it's common truth that if there's no trouble, there's no story.
What captured my attention here was that even if all the characters have some sort of supernatural powers, for the most of the story, it doesn't matter, not really. The events descibed could easily be about two normal, human pairs of twins (if we agree that having a natural clone of yourself is normal. Well at least it's not the boring kind of normal) so I reader can easily relate to the story. And exactly when you begin to wonder wether you're reading a supernatural romance or not, the main turn of events comes. And it was huge, it was good, it came out of nowhere and it was most def supernatural. I'd like to share more, but that would mean spoilers. I'll just say that a character was mentioned that sparkled an interest in me, but unfortunately, little was revealed about him.
The problem with the lenght of the novelette was present here too, but not as much as with the other.
To sum things up - these are fast, light, easy reads for the lovers of the genre. In the sea of supernatural series of 10+ fat chunky volumes each, a short finished story may come as kind of relief. The style is far from perfect, and there is more to work on some aspects, but as far as I know, these are first works of the authors and I see potential for things bigger and better. The publishers announced the next books of the series that will be out soon, and one of them is by the same author. They got my attention, and in the end this is what matters. I read those tinies in the bus on my way to home town, and I will have many journeys back and forth in the future, one more reason to stick to the seires. And I am pretty sure that if I get my hopes high, I won't be dissappointed. And for now, these two got three stars.
Challenges
Paranormal reading - my progress
Let me count the ways - my progress
Monthly mix up mania - my progress
Urban fantasy and paranormal romance- my progress
A to Z - my progress
Book Bingo - my progress
.New Authors- my progress
Women challenge - my progress
Quick fix challenge- my progress
Автори: Аня Сноу и Скарлет Уайт
Предпрочитно и за двете: Наскоро ми попадна една друга новелетка. Точно така беше наречена и думата много ми хареса, затова реших да я ползвам и тук. Това са две много мънинки книжлета, от по ~125 странички, но малък формат и квадратнички. С това и се набиват на очи на рафта в книжарницата. Взех си ги преди известно време заедно със зомбирания роман на Линдквист и първата "Истинска кръв", за да ми закръглят хубаво сметката. Така де, книжле 2 лева. Просто на фона на всичко двуцифрено те кара да го купиш.
Историята:
"Тънката граница" ни прави част от една вълча глутница. Крис е алфата, която, с цената на много кръв пролята по снега, прави не една глутница част от своята. Но под жаждата му за власт, желанието му да подчинява, се таи мъст, а под нея.... още нещо... Катрин е трофей, но в смирено наведените ѝ очи, за да спаси близките си, се крие неподчинение и гордост, а под тях... какво ли? Границата между всичко е понякога толкова тънка.
"Опасни игри" е история за близнаци. Как се пише близнаци с четири букви? Беля. Неслучайно звучат толкова близко.Степенувайте "беля" на квадрат. Резултатът е четири близнета, и противно на математическата логика, това клони близо до безкрайност, когато става дума за проблеми. Две двойки близнаци, няколко неправилни избора и много грешни тълкувания.
Следпрочитно:
Ще започна с "Границата". Тя може да мине с подзаглавие "Стокхолмски синдром". Да, знам, че е грешно, но все пак, има нещо романтично в това. Да му се не види, едно от любимите ми филмчета е по темата.
Тук в центъра на историята са Крис и Катрин и тяхната доста бурна връзка, и като втора сюжетна линия е доста по-нежната любов на сестрата на Катрин и Бетата на глутницата. Крис (в ролята на Дзверът) е големият готин гадняр, но трябва да отбележа, че по-голямата част от повествованието се държи по начин, заради който бих го определила като свиня, ако не беше уважението ми към Пумба и роднините му. В тази история ми хареса по-силно застъпения свръхестествен елемент (въпреки че май това е единствената върколашка книга, която съм чела, и все още идея нямам какво е мястото на Омегата), поддържащата любовна линия (topcho likes sweet romance awww~~), самата Омега (жалко, че за нея нямаше повече), както и разбира се някои моменти между главните, особено откъм последните части. Това, което не ми хареса, е пряко свързано с малкия обем на новелетката. От една страна, загатната е доста по-голяма и обемна картина, която можеше да се развие още (причините за отношенията между героите и т.н.). От друга, както отбелязах, главният герой прекарва по-голямата част от времето предизвиквайки смесени чувства, но повечето от тях включващи желанието за близка среща на тиган с някои негови части. Затова и промяната на отношението на Катрин към него ми дойде малко рязко и неочаквано. Не бих отказала още няколко глави със събития, които да направят прехода по плавен.
Между другото, въпреки че от издателството са обявили "Страст в здрача" като тийн поредица, подозирам, че са визирали само онази година след 18 преди окончателно да ти отнемат -тийн окончанието от възрастта. В "Границата" има доста сцени, заслужаващи червена точка.Същото важи и за "Игрите". Не че напирам да спирам някого да чете, просто в името на по-лесното намиране, не им беше мястото при Пърситата и Скълдъгъритата. Их, не се научиха (виж коментара за Атлантида).
Достойно за отбелязване е, че новелетките са писани от тандем. Нямам представа как по принцип действа съавторството, но тук писаното вървеше гладко, без някакви драстични промени в стила, и ако не знаех, бих казала, че целият текст е дело на един човек. Това предполагам говори за чудесна сработка. А Снежанкената комбинация много ми хареса. Обичам игри на думи. Snow&White. Snowhite. Абе направо ми иде да кажа, че са се сработили заедно като краставичка с кисело мляко. (простете, лигата ме хвана. От сесията е)
Да преминем сега "Тънката граница" и да се впуснем в "Опасни игри". Отначало бях сигурна, че това ще е историята, която ще ми хареса по-малко от двете. Може би заради корицата, на другата наистина е в пъти по-хубава. Сега обаче не съм сигурна (не за кориците, за тях спор няма. За по-харесването става дума).
Историята на Ария и Анн се пресича с тази на Зейн и Ерик (беля на квадрат, помните ли) и първият основен проблем, с който се сблъскват, е естествено - "абе те уж еднакви, ама защо ми се струва, че избрах грешния близнак?". От това следват купища недоразумения, в хода на които едната сестра се държи нормално, а на другата ти иде да ѝ кажеш "Абе жено, я се усети!". За мое съжаление, моментите със сестрата, която по ме радваше бяха по-малко, но общоизвестна тайна е, че премеждията на по-черната овчица са по-интересни.
Това, което ми направи впечатление в тази история, бе, че макар отново всички главни герои да притежават свръхестествени способности, в по-голямата част от новелетката, това изобщо не е ключово. Същите събития лесно биха могли да се отнесат до съвсем обикновени близнаци (ако приемем, че да си имаш естествен клонинг е обикновено). И точно когато започнеш да се чудиш свръхестествено сапунче ли четеш или не, идва обратът на историята, който е подчертано неочакван и свръхестествен. Иде ми да кажа още неща, но те ще съдържат твърде много спойлери, затова ще се въздържа и само ще отбележа, че косвено бе споменат един герой, който възбуди интереса ми, но за когото за съжаление на този етап не бе разкрито много.
Обемният проблем тук също го имаше, но не се усещаше толкова, колкото в "Границата".
Като заключение - това са бързи, леки, четивни книжки за феновете на жанра. Насред дългите поредици, нещо малко и завършено може да се окаже приятен бонус. Има какво да се желае като стил и като форма, но потенциалът е налице, а и доколкото знам, това са първи произведения на авторите. Във Фейсбук Монт обяви следващите заглавия в поредицата, едно от които е от същата авторка. Любопитството ми е възбудено, а в крайна сметка това е най-важното. Прочетох новелетките в автобуса за Бургас, а ми остават още доста пътувания по този маршрут. Ще продължа с поредицата и мисля, че подозренията ми за прогрес във всички насоки ще се окажат основателни. А първите книжки получават три звезди от мен.
(А предизвикателствата - след изпитите XD)
~~~~
This post is about two books, but since they are 1) very short; 2) by the same authors and 3) part of the same series I decided it won't hurt to review them together in the same post, as well
Authors: Anya Snow & Scarlet White
Pre-read thoughts:
I've just recently stumbled upon the word "novelette" and as I have a soft spot for everything ending in -ette, I loved it. So as these tiny books have approprietly little pages, I'll call them novelettes. I bought them some months ago, just to round the bill after buying a Lindqvist zombie novel and the first True blood. They were tiny, square and cheap and the whole combination was screaming "Take me home!"
Story: In The thin line we enter one wolf pack leaded by its alpha Chris. Althought the price was lot of blood spilled on the ground, he managed to add new packs to his own. But what lays underneath the desire to rule and make everyone bow before him, could it be lust for revenge... or lust for something else? Catherin is a war trophey, taken by force she hold her head low in order to protect the ones she loves. But while her eyes look down with obedience, incide them there's a spark of pride and independence and even deeper... could it be? It's such a thin line, between love, and hate and everything in between.
"Dangerous games"is story about twins. Here's word quite similar to twins. Trouble. It's not a girl meets guy story. It's a "two identically looking girls meeting two twin brothers"story. Double trouble. Triple trouble. Errr lot of trouble.
After thoughts
I will start with The thin line. It can go with the subtitle Stockholm syndrom. Yeaah, I know it's wrong, but still there is something romantic in it, don't you think? Gosh, one of my favourite movies has "Stockholm" written all over!
The main storyline follows the love of Chris and Catherin and there is also second sweet story, featuring her sister and the beta of the pack. Chris is the big bad playing-it-cool guy, but if it wasn't for my love and respect for Pumba, I'd call him a swine for the way he acts for the most of the book. In this story I like the supernatural element that is more present here than in the other novelette. Also the second storyline captured my attention, for it was sweet, romantic amd innocent - exactly the opposite of the raging relationship between C & C. This novelette reminded me that I shoul read more werewolf stories as I still have no idea what role plays the Omega (apart from being very bad and disgusting in BDB). Here the Omega of the pack was such a lovely character, it was a pity she didn't get her own story. Of course, there was a bunch of cute moments with the main charas too.
The main problems I had with the book were related to its lenght. As said, it's very short. A greater background stories are noted, and I thought it'd be nice to know more about it. Also, as for the first two thirds of the book on every page I was left to wonder what I want to hit Chris with (frying pan sounds good. Preferably hot), Catherin's sudden change of heart came as a surprise. I'd have loved few more chapters where we could see more of how her feelings developped (and how his behaviour changed, dammit!)
By the way, even if the whole series is announced as "teen", I think that based on some scenes, "new adult"would be more appropriate. Or they meant only that one year after the 18th birthday, before they take the -teen part forever from your age?
Another thing that deserves noting is the fact that the books are written by two authours. I have no idea how writing combos usually work, so I'll just note that the story goes nice and smooth. And naturally, I love the Snow & White game in the authors's names
Now let's cross The thin line and get into some Dangerous games. At first I was sure that from the two novelettes, this would be the one I'd like less. Maybe it was the cover that gave me the impression, as I def like the other one more. However, now I'm not sure and I seem to be having trouble picking a favourite (out of book, no way out of covers).
The lives of Aria and Ann get suddenly interwined with the ones of twin brothers Eric and Zane. Naturally, soon the main conflict is clear - "They do look identical, then why do I have the feeling I chose the wrong twin?" . Following this, there is one misunderstanding after another, secrets come to the open and through all this, one of the sisters acts rather normally, while the other made me want to cry out loud "Good grief girl, is this a head on your shoulders or a turnip or something? Too bad, the moments with the sister I liked more, Aria, seemed to be fewer than the ones with her twin. But it's common truth that if there's no trouble, there's no story.
What captured my attention here was that even if all the characters have some sort of supernatural powers, for the most of the story, it doesn't matter, not really. The events descibed could easily be about two normal, human pairs of twins (if we agree that having a natural clone of yourself is normal. Well at least it's not the boring kind of normal) so I reader can easily relate to the story. And exactly when you begin to wonder wether you're reading a supernatural romance or not, the main turn of events comes. And it was huge, it was good, it came out of nowhere and it was most def supernatural. I'd like to share more, but that would mean spoilers. I'll just say that a character was mentioned that sparkled an interest in me, but unfortunately, little was revealed about him.
The problem with the lenght of the novelette was present here too, but not as much as with the other.
To sum things up - these are fast, light, easy reads for the lovers of the genre. In the sea of supernatural series of 10+ fat chunky volumes each, a short finished story may come as kind of relief. The style is far from perfect, and there is more to work on some aspects, but as far as I know, these are first works of the authors and I see potential for things bigger and better. The publishers announced the next books of the series that will be out soon, and one of them is by the same author. They got my attention, and in the end this is what matters. I read those tinies in the bus on my way to home town, and I will have many journeys back and forth in the future, one more reason to stick to the seires. And I am pretty sure that if I get my hopes high, I won't be dissappointed. And for now, these two got three stars.
Challenges
Paranormal reading - my progress
Let me count the ways - my progress
Monthly mix up mania - my progress
Urban fantasy and paranormal romance- my progress
A to Z - my progress
Book Bingo - my progress
.New Authors- my progress
Women challenge - my progress
Quick fix challenge- my progress
Коментари
Публикуване на коментар